понеделник, 20 март 2017 г.

To Catch a Highlander - Karen Hawkins

 КНИГА ТРЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА "MACLEAN"

  Отново се забавих с прочитането на следваща книга, а забравих и да напиша ревюто по-рано. Страхотна комбинация. Не знам каква е тази зависимост, но втората книга в една огромна част от поредиците винаги не ми харесва, после от третата пак си оправям мнението и си възвръщам първоначалното впечатление. Тук, разбира се, не беше изключение и след като останах доста недоволна от To Scotland, With Love, то To Catch A Highlander много ми хареса. Книгата беше абсолютно в духа на поредицата, причината поради която ми допаднаха и реших да прочета тези книги.
  Тази корица ми допада, всъщност всички са си много хубави. Харесва ми как са направени и принципът, на който са изградени всички.
  Историята на София и Дугъл е... интересна. Но това е доста слабо понятие да опише тяхната толкова бурна и стекла се при необичайни обстоятелства връзка. Те са точно двойката, която аз си представям за този тип книги - двамата си приличат достатъчно и между тях има бурна и изпепеляваща страст. Просто не ми се връзва някоя наивна или твърде слаба героиня с някой от сексапилните и спиращи дъха мъжки персонажи. Някак не мога да възприема слаба жена да подхожда на един божествен мъж(не че идеализирам героите и подценявам героините, но някои са твърде слаби, че чак е дразнещо).
  София е от типа героини, които обичам - дръзка, смела и упорита. Тя е готова да преследва целта си докато не я изпълни. Тя има силен характер и не ѝ пречи да върши силова работа, дори се гордее със своя труд, aka къщата си, която май вече не е нейна, но това после. Харесва ми и че Карън Хоукинс е описала своите героини като съвсем нормални момичета без да ги идеализира прекалено - не много високи, някои дори по-дребнички, леко закръглени може би, но това далеч не ги прави грозни, а напротив, в това е красотата им. София е точно такава и има руса коса и сини очи, според мен това ѝ телосложение с този външен вид е много по-хубаво от колкото да бъде по-висока и по-слаба, това би било само в ущърб на женствените ѝ форми. След като баща ѝ губи къщата им на хазарт(много странно след като той е един от най-известните и най-добри комарджии в цяла Англия), но тя не е готова да се откаже от най-ценното останало ѝ от майка ѝ и е готова да си го върне на всяка цена. Дори да си го спечели на карти от новия собственик.
  Дугъл МакЛийн е единственият русокос в семейството. Май в поредиците, които чета винаги има един такъв. Той е най-нисък от братята си(въпреки че 1,80 за мен не са никак малко, но по-интригуващия въпрос е колко ли са високи тогава останалите?), а те са внушителни. Противно на класическата комбинация руса коса - сини очи, Дугъл има зелени като останалите членове на семейството си. Той има същата мускулатура и сексапил като братята си и привидно префърцунените му дрехи подчертават вида му. Може и да се облича като конте както го наричат, но далеч не е превзет или сноб, нито пък типичния джентълмен. Не, той е точно това, което желае всяка жена. Спечелването на МакФарлин Хаус за него е напълно неочаквано, но добре дошло. Само че го очакват доста неприятни изненади и по-точни - много гадни номера, защото София е твърдо решена да го принуди да се откаже от къщата.
  Самата история е забавна, защото те са като куче и котка и докато единия погажда номера с цел да принуди другия да се откаже, той знае за плана и упорито продължава да се преструва и то доста убедително. Само че и двамата не осъзнават, че лъжат сами себе си правейки си тези номера. Но пък точно това подклажда страстта и чувствата им. Хареса ми как авторката е изградила историята и те двамата наистина са съвършени един за друг. Упоритостта им е поразително огромна, както и това, че не отказват нито едно предизвикателство.
  Смятам, че това е една прекрасна историческа романтика. Много ми хареса и определено се надявам със следващите да продължи това. А МакЛийн определено са страхотни и нямам търпение да прочета за останалите.

Няма коментари:

Публикуване на коментар