Малко се забавих с ревюто си, от началото на седмицата се опитвам да го напиша и публикувам, но покрай рождения си ден(12.02.) и Свети Валентин (и университета, to be honest) все не ми оставаше време да го направя. Е, най-сетне се добрах до блога си. Прочетох първата книга от трилогията Беззаконие миналата година когато излезе и страшно много ми хареса (нещо като трилър романтика, идеално!) затова като видях, че е излязла втората книга отново благодарение на издателство Ибис нямах търпение да я прочета.
Всъщност, това е една от малкото романтични поредици, които наистина искам да приключа. Нещо напоследък не ми се четат романтики и съм се съсредоточила изцяло върху другите ми два любими жанра - фентъзи и трилър. Май порастването с още една годинка ми се отразява и това, което преди ми харесваше вече не ми. Но към ревюто.
Тази трилогия е изградена около семейство Лолес, по-точно четирите им деца, които са останали сираци след смъртта на родителите си. Двадесет години по-късно и някои разкрития за инцидента те вече знаят, че това не е нещастен случай, а убийство и са готови на всичко, за да си отмъстят на хората, отговорни за това. Обичам мистериите и съм страшно запленена по загадките, някак обичам предизвикателствата и загадките, карат ума ми да функционира дори още повече.
Разплата е наистина добра книга. След Без милост, първата книга, която бе за Райли, тази е за Бран. Той е съвсем различен от по-големия си брат Райли - има проблеми с гнева и дълго време е прекарал в сиропиталища и приемни семейства. Той има своите собствени демони, с които трябва да се пребори. За разлика от подхода на Райли, Бран прави една много рискована постъпка залагайки на карта целият им план. Но той не е съгласен да посложи Карла на същото, през което мина и Ели. Знаейки, че тя е различна, той решава вместо да я мами да поиска помощта ѝ, защото може би тя е готова да я даде доброволно.
Харесва ми, че тук Лекси Блейк избира друг подход създавайки партньор в лицето на личната асистентка на един от враговете им, която има достатъчно причини, за да им се довери напълно. От една страна си помагат взаимно, от друга е точно това, от което Карли се нуждае както и Бран. Карли е от онези опарили се веднъж момичета, които изгарят веднъж и то жестоко и после се страхуват да не би пожарът този път да бъде неизгасим. Тя имаше нужда от това да се научи да живее отново.
Бран е като broken angel(съжалявам за английския, все по-често и по-често мисля първо на него, явно ми се отразява, че живея в друга страна, за което се радвам честно казано). Има нещо пречупено у него, което е като открита рана от много дълго време. Когато Карли се появи в живота му той всячески се опитваше да не си го позволява, но надали може да устои дълго на чара на тази толкова невинна жена.
Честно казано, Бран не е съвсем мой тип. Аз си падам по Дрю, ако прочетете книгите ще видите, че разликите са огромни и това далеч не се ограничава до външния вид. Затова наистина нямам търпение да прочета неговата книга. Случаят със семейство Лолес е толкова заплетен и объркан. Оказва се, че нещата са много по-дълбоки от колкото очакват. Напомня ми на трилърите, които обичам да чета. Обичам когато можеш да откриеш от всичко в една книга - романтика, мистерия, хумор, мисля, че това е една чудесна рецепта за добра книга.
Краят... о, краят беше стъписващ. Няма нищо друго като неочакваното разкритие. Това чувство е несравнимо. Подозирам, че третата книга се очаква да бъде доста интересна. Нямам търпение да разбера какво е подготвила Лекси Блейк като за финал и то с Дрю. Харесвам този герой, може би ми напомня на самата мен, а и аз имам склонността да си падам по най-мрачните и красиви герой в книгите. Освен загадъчна, книгата беше страшно забавна и наистина ѝ се насладих.
Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност!
Няма коментари:
Публикуване на коментар