понеделник, 26 февруари 2018 г.

Звярът - Дж. Р. Уорд

   КНИГА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ОТ „БРАТСТВОТО НА ЧЕРНИЯ КИНЖАЛ“

  Още една книга за Рейндж, йей. Е, не точно, но в центъра на действието са Рейдж и Мери, абсолютно логично след последните събития. Всичко бе предразположено да се насочи към тях.
  Видях, че от издателство Ибис най-сетне ще я издадат на български, което е страхотно (аз прочетох книгата миналия месец на английски). И корицата... уау. Само заради прекрасните им корици бих продължила да си купувам книги на български за в бъдеще, очевидно ще са и единствените ми.
  Уау, не очаквах книгата толкова много да ми хареса. Точно това с... детето не е точно мой тип и бях малко предубедена, да. Но всичко се разви по съвсем различен начин от очаквания и мисля, че точно така бе правилно. Въпреки моите противоречиви очаквания, книгата е страшно сладка и очарователна. Обожавам Браството, искам още книги от тази поредица!
  Начинът, по който започна Звярът... леле, наистина ме стъписа и то доста, както и ме постресна. Направо си беше доста притеснително начало! Дж. Р. Уорд явно е решила да изправи феновете на нокти от самото начало.
  Връзката на Мери и Рейдж сякаш не върви, има я тази невидима обтегнатост между тях. Намират все по-рядко и по-рядко време да се видят на спокойствие, той от своя страна заради работата си и надвисналата опасност от толкова всяка страна, от друга Мери с нейната работа в убежището особено сега с осиротялото момиченце. Толкова е гадно да гледаш как се прокажда като киселина, която разяжда тази отчужденост между тях.
  Рейдж... невероятният и неповторим Холивуд. Един от първите и основни герои в тази поредица, срещаме го още в съвсем първата книга в пълния му съвършен блясък. Мисля, че най-голямото изпитание в тази книга е за Рейдж, то е не само вътрешно терзание, но и път, който трябва да извърви към самия себе си. Още преди да е настъпила голямата завръзка в книгата, Рейдж изпитва един вътрешен смут, който не може да си обясни. Но злополуката сякаш му отвори очите за същността на проблема, разкривайки му отговори, с които не знае как да се справи.
  За пръв път ми се стори, че някоя от тези книги всъщност е толкова... естествена и земна. В по-голямата си част става въпрос за връзката на един хелрен и неговата шелан, които се изправят пред нормални проблеми за една женена двойка. Както казах и по-рано, беше сладко, но и на места изключително емоционално. Ако сте фенове на Рейдж, тази история наистина ще ви хареса. Наистина ми бе приятно да наблюдавам как Мери и Рейдж претърпяват своето израстване като герои, колко се променят и за връзката им с онова момиченце, наистина бе впечатляващо.
  Разбира се, не всичко се центрира около главната двойка в книгата. Както винаги действието 'извън' тях продължава да се развива с пълна сила. Затова винаги съм била на мнение, че не трябва да се пропуска нищо, понеже има твърде много важни детайли и обрати, които не би искал да пропуснеш. Както и интересно развитие покрай лесърите и Омега, и Скрайб Върджин. Тази последната особа... винаги съм имала смесено мнение за нея. В един момент наистина ми се иска да я харесвам, почти ѝ симпатизирам, но в следващия тя тотално ме разочарова та дори и да искам... I can't bring myself on liking her, though.
  Обичам разкритията, а нещата с Кор и Лейла се задълбочават все повече и се усеща как наближава тяхната книга (която, всъщност, е следващата петнадесета и аз вече прочетох). Имаше и немалка намеса на Асейл, знам, че той не е толкова лош за колкото се представя и наистина нямам търпение за неговата книга. Като цяло имаше и други нововъведения и смятам, че поредицата далеч не е към края си.
  Звярът е изпълнен с вълнение и напрежение. В един момент се случва едно, но изобщо не можеш да очакваш какво ще стане в следващия. Книгата е богата изградена и не страда от липса на нищо; има порядъчно количество екшън, напрежение, романтика, обрати... гарантирам, че Звярът ще е любимо четиво за всеки фен на Братството и със сигурност няма да искаш да я оставиш до последната страница. В последно време книгите бяха взели един странен обрат и леко бяха загубили блясъкът си, но тази книга ми върна всички надежди и очаквания.

Няма коментари:

Публикуване на коментар