Бях видяла наскоро, че и третата книга от Порочни лъжи е излязла, но напълно ми беше излязла от ума и бях силно заинтригувана от една трилър поредица и нямаше начин да я прекъсна. Помня, че първите две книги - Херцогинята куртизанка и Графинята блудница бяха доста приятни и забавни книжки.
Корицата... добре, роклята ми допада и идеята, нежно е и ми харесва, изглежда добре. Но тези нелепи шарени шрифтове, наистина? Кой за бога ги е правил?! Изглеждат сякаш дете се опитва за първи път да прави дизайн. За мен шрифтовете на книгите от тази трилогия са абсолютна модна катастрофа! Sorry not sorry.
Очаквах книгата да ми хареса повече, наистина, след като предишните две бяха хубави мислех, че и с тази ще е така, но... Всъщност понякога не е до книгата, а по-скоро до мен. Както казах в предишното си ревю на Разплата, мисля, че съм се променила. Има някои книги, които биха ми харесали повече ако ги бяха прочела преди, но не и сега. Вече рядко намирам романтиките за така интригуващи както някога. Може би ще приключа още някои поредици, които съм започнала, но това е всичко. Само обикновена романтика... това вече не е за мен. Случи се още миналата година като четох последната книга от поредицата Красив негодник - Красиво момче. Харесвах тази поредица повече преди, определено, но ако сега трябва да чета някои от книгите, които съм чела? Не, не би се получило и не бих го повторила. Мисля, че ще се придържам към основния си любим жанр фентъзи както и трилъри от време на време.
Смятам, че предишните две книги от Порочни лъжи бяха по-добри от тази. От извадката в края на Херцогинята блудница мислех, че Дяволската лейди ще бъде по-интересна и вълнуваща, но по-скоро бях разочарована от Куин. Той прекара (почти) цялата книга в самосъжаление и отказвайки да излезе от къщата си, защото беше абсолютно убеден и сигурен, че полудяваше. Това страшно ме изнерви и отегчи. Можеше да е много по-интересно със сигурност. В Goodreads дадох 3 звезди за книгата, защото ами не заслужава повече. В началото имах чувството, че може да са 3.5, но бях напълно разубедена докато стигна края.
Софи, от друга страна, се прояви като много по-силна и независима героиня. Като за човек на науката, Куин беше по-скоро жалък. Цялата тази мнима лудост ми лазеше по нервите от началото до края на книгата. Признава си, четох почти през редовете, защото не ме грабна. Дори и Софи да беше по-добрия образ, пак не беше абсолютно достатъчно, не успях да почувствам самата книга.
Донякъде се чувствам тъжна, защото някак надраснах тези книги. Струват ми се толкова... обикновени и недостатъчно зрели. Под зрял имам предвид, че не мразя хленчещи нелепи герои, това е страшно дразнещо и ме кара да захвърля книгата на мига. А и без фентъзи в книгите... просто е някак празно, незавършено сякаш липсва нещо съществено. Съжалявам, че трябва да пиша негативно ревю на книга в поредица, която... I used to like. Но хората се променят, аз също.
Няма коментари:
Публикуване на коментар