Кралска клетка - Виктория Айвярд

  КНИГА ТРЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „АЛЕНА КРАЛИЦА“

  След месеци отлагане най-сетне прочетох третата книга от Алена кралица и се чудя защо ли изобщо го направих. Тази книга удари черешката с разочарованията ми в последно време. Не знам как въобще я изтърпях, наистина съм твърде ината.

  В тази корица червеното ми идва в повече. Оригиналните са по-хубави в бели до сиви и сивосини нюанси, изглеждат елегантно. Но пък така се радвам, че не си купих тази книга когато исках, защото сега щях да искам да се отърва от нея час по-скоро.

  Ще взема превода на ревюто си от Goodreads, което написах с абсолютно пресните си и буквални впечатления. *Много моля фенове на поредицата да не се опитват да ме убеждават в обратното, нека уважаваме чуждото мнение, става ли? Аз не споря под нечии други постове дори да мисля напълно обратното, просто не виждам защо да се карам с хората, така че много бих искала да получа същото в замяна. Това си е МОЕ мнение, не казвам, че е абсолютно и че всеки трябва да мисли като мен, окей?*

  Отне ми две седмици докато прочета тази книга, защото бях доста заета с приключването на семестъра, прекалено много неща за вършене и едва успявах да прочета по някоя и друга страница на ден. Което тотално ме вбесяваше, защото мразя да прекарвам толкова много време с една книга когато мога да я прочета многократно по-бързо. А не мога да опиша колко се радвам, че приключих с този абсурд.

  Не виждам по какво толкова се прехласват всички, Кралска клетка е всичко друго, но не и това. Има толкова много неща, които не харесах, че не знам от къде да започна. Ами, нека започнем с героите.

  Първо, защо Айвярд реши внезапно да пише от гледната точка на Камерън? Аз дори не си я спомнях. Най-малкото можеше да добави някакво припомняне, нещо, но не, а и не мисля, че мога да очаквам нещо по-добро от нея, повярвайте ми, нататък става по-зле. И какво е предназначението на Камерън изобщо? Тя мисли само за брат си: „Искам да спася брат си,“ “о, брат ми, брат ми...“ Това направо ме влуди и ако можех щях да я зашлевя просто, за да млъкне. Тя толкова ли е тъпа да мисли, че Гвардията ще рискува всичко за една загубена кауза срещу цяла армия, за да спаси скъпоценния ѝ брат? А през цялото време мислеше за брат си като за дете, не някой на нейната възраст още по-малко близнакът ѝ. Това наистина ме вбеси ужасно много. Той е в армията, бие се срещу истински хора, не е в детската градина да говори за него сякаш е петгодишен!

  Авторката умишлено ли е направила всичките си герои такива идиоти? Защото се справя отлично с това, всеки беше шибано тъп! Всичките ѝ герои бяха като третокласни. Бяха или тъпи, или маловажни. По време на пленничеството на Мер, тя не направи нищо ама изобщо. Имам предвид, тя просто си живееше в двореца и се подчиняваше на всичко. Тя дори не ОПИТА. Извинението ѝ винаги беше, че не може да направи нищо, Мейвън я изнудва, тя е безсилна в момента... Но не и един-единствен опит! Бях изумена, това беше нелепо! И фактът, че тя не може да реши дали мрази Мейвън или не, по-скоро го съжалява, ме кара да се съмнявам, че някога би била способна да го убие. О и какво пленничество, тя имаше три хранения на ден и книги, и стая. Да, горката Мер.

<spoiler>

  А кой каза, че Кал предава Мер? Аз не видях нищо подобно. Аз видях една тъпа Мер, която отвхвърли мъжа, който избираше нея до себе си и бе готов да я направи кралица, но не, тя отказа и заяви, че той предава нея. Ако не четях на лаптопа си, а в книжен формат, щях да хвърля книгата в стената. Дразнеше ме до безкрайност.

</spoirler>

  Каква по-точно беше ролята на Еванджелин всъщност? Антагонист, кучка, злобно момиче, чиято основна цел е да бъде кралица, жертва? Обърках се. Тя премина през всяко едно от тях. Мисля, че Айвярд не може да реши какво да прави с нея. И тези изкривени представи... Всичко губеше какъвто и да е смисъл.

  Аз абсолютно мразя начин на писане на Аявярд. Тя никога не прави ясно кога свършва една мисъл и започва нова. Те са толкова тясно свързани, че се объркваш какво четеш. Сякаш пропускаш нещо, но не си, защото няма нищо повече. Тя направи всичко толкова... маловажно. Като, къхъм, раждането на бебето. Беше споменато чисто и просто като факт. Че защо да е важно, моля ти се, нищо няма каквото и да е значение в книгите на Айвярд. Но как може да пише за нещо и да започне да говори за нещо коренно различно в следващото изречение, дори не нов параграф?! Как за бога е станала писател на първо място?!

  Единствената стойностна книга в тази поредица е всъщност първата - Алена кралица, останалите просто стават от зле на по-зле. Не мога да повярвам колко много време изгубих над това. Не мисля, че ще прочета следващата. Резюмето е достатъчно очевидно посочвайки, че някой ще умре, защо не го беше посочила дори по-очевидно, направо с името му/ѝ? Високо ниво на сарказъм. Но наистина, не си струва да си губите времето с този боклук, всичко е толкова малоумно и дразнещо. Ако можех да се върна във времето, щях да предупредя себе си да не чета тази смотана книга и да ни спестя времето с нещо по-стойностно.

Четене + университет - мисията невъзможна или пък не?

  Вече съм във Великобритания от около осем месеца(уау) и вторият ми семестър почти приключи(сесията е май, но нямам изпити тогава, не разбирам защо на всеки, на който му обяснявам е трудно да го разбере, просто не е задължително да има изпити през сесията тъй като могат да минат по време на учебния процес или пък да е курсова работа, също и зависи от специалността, та затова за мен семестъра сега приключва). Като цяло съм доста доволна, харесва ми тук, университетът също е добър. Харесва ми как всичко е структурирано и се поднася на абсолютно приемливи части. Лекторите преподават добре и са винаги насреща ако има някакъв проблем. Забавно ми е как в България искат да ги назовеш с всичките им 20 “титли“, aka професор-декан не-знам-си кой си, това ми го казват приятели, които учат в България, и се обиждали ако им сбъркаш „титлите“, сякаш са кралски особи. Тук обстановката е много по-разчупена, което ми харесва, обръщаме се към всеки с малкото му име(да, отначало бях леко шокирана, но свикнах, много по-добре е да смяташ тези хора за приятели, защото си е така). 

  Хората като цяло са доста по-учтиви и дружелюбни отколкото при нас. (Е, вие попадали ли сте на усмихната и приветлива служителка в администрация в България, примерно? Когато се прибирах за Коледа и тъй като не съм пътувала с метрото в София, се наложи да попитам малко повече служителката на гишето, а тя с огромна досада ѝ се наложи да си остави книгата и да си отвори прозорчето напълно демонстрирайки ми колко незначителна съм като клиент и как може да я прекъсвам, за да искам информация? 😑) Безспорно и качеството на живот в много отношения е доста по-добро отколкото при нас, но не бих казала, че ние имаме вина, че получаваме подобни смешни възнаграждения.

  НО, определено нашата кухня е незаменима. Кой яде пържени картофи с оцет? Да, това тук е комбинация всъщност и повярвайте ми, отвратително е. Като цяло не рискувам с готова храна, твърде гадна е, но сама се научих да готвя по рецепти и не че се хваля, но съм добра. 😅

  Малко се отплеснах, но да се върна към темата. Оказа се, че не е невъзможно да съчетаеш и двете. Всъщност прочетох този много полезен съвет от Криси в един неин пост в началото на учебната година - да чета в автобуса. Прекарвам поне час всеки ден в градския транспорт и така или иначе това си е изгубено време затова чета. И само четейки в автобуса съм прочела над дузина книги! Това е много повече отколкото изобщо очаквах да мога да прочета по време на учебната година, защото вкъщи не си позволявам да чета(невинаги и немного, упс) колкото и да искам, защото трябва да уча. А материала наистина е интересен, учат се толкова много неща, както и има страшно много практика, което е страхотно. Все пак опит не се придобива само с теория и няма как да започнеш да правиш каквото и да е изведнъж дори и да наизустиш цял учебник. Като споменах учебник, аз поне нямам такива, компютъра ми е най-добрия източник за всичко, все пак уча Компютърни науки.

Source: Instagram

  Започнах да прилагам съвета на Криси в края на миналата година и изгубих два месеца от началото на годината докато започна да чета в автобуса. Но от тогава до сега предимно съм прочела поредицата Бен Хоуп, за която говорих в един друг пост, обожавам този герой! И да, изчерпах всички излезли книги и сега чакам да излезе следващата. Ох, чакането е най-гадно. Нямам търпение и за последната книга от Стъкленият трон! В края на годината ще си направя хубав Коледен подарък!

  Също искам да се похваля с книгата, която спечелих от гивъуей - While You Sleep от Stephanie Merrit, който бе организиран от самото издателство HarperCollins заедно със Stylist. Книгата е с твърди корици(да, хората тук знаят как да правят giveaways).

  Опитвам да поддържам и другият си английски блог, който също като този бях позарязала, защото ми е доста натоварено, но наскоро промених дизайна и твърдо реших да се заема и с него, за да го развия.

Please, have a look > > >

Shattered Shelves

Като цяло не знам какво да споделя. Ако имате конкретни въпроси питайте, ще се радвам да отговоря. :)

Сребърната маска - Холи Блек и Касандра Клеър

  КНИГА ЧЕТВЪРТА ОТ ПОРЕДИЦАТА  „МАГИСТЕРИУМ“

  Настина много ми харесаха първите две книги, но тази... с две думи беше пълно разочарование. Страшно кратка, а са набутани супер много неща. Не знам вкусът ми ли е станал толкова лош или някои поредица колкото повече напредват, съвсем се развалят? Защото впечатленията ми от Сребърната маска са... просто ужасни. Не очаквах това от автор като Касандра Клеър, наистина.

  Харесва ми как заглавието на всяка книга е свързано с конкретната година в Магистериума. Първата е желязна и следователно книгата беше Железният изпит. Много, много по-интересна от тази, между другото.

  Всичко в Сребърната маска като се започне от сюжета и развитието на героите е като претупано и повърхностно. Цялото това бягство и уж пленничество в дома на Майстор Джоузеф изобщо не ми се стори като такова. Кал все така не е наясно със себе си злодей ли е или не е. Това взе да става банално, уж в него всъщност е душата на Констанит Мадън, той е него, но е и напълно различна личност. Няма никаква логика.

Алекс изглежда чисто и просто като зъл тинейджър. Изобщо не можех да го възприема като супер злодея, за който трябваше да мине. И предвид какво направи с Аарън, това Кал и останалите да се отнасят с него като досаден съученик беше абсолютно нелепо и недопустимо! Аз нямаше да стоя и една секунда с него на едно място без да се опитам да го нападна, а те нито Кал, нито Тамара показаха някаква видима емоция освен раздразнение към убиеца на техния приятел! Що за глупост?! Липсва ми Аарън, той ми беше любимия герой.

  Джаспър... в един момент уж е приятел и помага, а в следващия се превръща в нарцистичното си аз, което не го е грижа особено за останалите. Почти се чудех каква е неговата роля като изглеждаше само там като някакво безцелно допълнение, което се оказа въвлечено в цялата тая драма по стечение на обстоятелствата. А Тамара... през цялото време тя е била умната, разумната и всичко това, а тук беше принизена до ролята на детско любовно увлечение с Кал. Наистина, точно това липсваше към и без това цялата нелепа история. *Ъгхм, иронията си личи от километри.* Тази любовна афера беше нещо, което се появи изцяло от нищото и същевременно Тамара абсолютно не подкрепяше Кал и го заряза заедно с Аарън при първия удобен момент. *Съжалявам ако е спойлер.*

  Цялото това с любовната драма беше абсолютно излишно и ненамясто. А цялото това с „дали тя ме харесва“ беше до ниво на дразнещо. Особено когато Кал си втълпи, че тя ще го вика точно с такава цел когато искаше да обсъждат плана им за бягство и новостите, които са открили. Просто исках да клатя глава от възмущение, това беше страшно, страшно глупаво.
  Имаше също цял куп въпроси, които останаха да висят във въздуха. Те просто бяха вметнати, но обяснение? Никакво. Като смъртта на Джерико, връзката между братята, какво всъщност изпитва Константин към брат си - защото хем е искал да го върне, хем чисто и просто го е използвал без да му пука. Или ресурсите на Майстор Джоузеф и всичко останало? Не, това изобщо не ти е необходима информация. *Да, когато съм ядосана говоря страшно много в сарказъм.*

  Намесата на Анастасия в тази книга ми беше още по-неприятна. Никак не ми харесва като героиня, дразнеща е и ми се струва превъртяла(колкото и грубо да звучи) след като е загубила синовете си и сега си търси нов син. Това силно ми прилича на психическо разстойство, тая жена има нужда от лекар, това не е здравослово. Особено да хвърля новооктрития си „син“ в лапите на лъва... Пълна липса на логика според мен.

  Имах чувството, че чета книга, която нямаше нищо общо с предходните, особено с Железният изпит и Медната ръкавица. Не видях нищо от това, което ме бе впечатливо първоначално и ми беше харесало в тази поредица. Харесваше ми идеята за магическо училище, да проследя пътя и етапите, и трудностите по време на Магистериума. Някак беше много по-добре поднесено и имах толкова по-големи очаквания. Цялото това обещание за приключение, обучение и магия... беше запленяваща комбинация, но от Бронзовият ключ нататък всичко тръгна надолу. Страшно съжалявам, че трябва да е така. Все още си спомням ясно как получих като подарък първата книга с промоцията на Егмонт, беше си чист късмет, който не очаквах и книгата се оказа толкова заинтригуваща. Все пак ще прочета и последната книга, искам да видя как ще приключи всичко, дано този път Холи Блек и Касандра Клеър се справят по-добре, искрено се надявам.

Кървава целувка - Дж. Р. Уорд

   КНИГА ПЪРВА ОТ „НАСЛЕДСТВОТО НА ЧЕРНИЯ КИНЖАЛ“

  Откакто си възобнових четенето на Братството и приключих с излезлите до момента книги от основната поредица се канех да започна с Наследството на черния кинжал. Може би бях мъничко скептично настроена, просто се чудех до колко ще бъде като Братството, дали ще е също толкова добра... Но най-сетне прочетох Кървава целувка и oh, my God, наистина беше добра!

  Още когато видях корицата на издателство Ибис и бях totally inlove! Понякога дори ми се иска да имам всяка една тяхна книга само заради уникалната корица, дори и да знам, че не искам да прочета книгата и не е мой тип. Кориците са твърде хубави, за да им устои човек!

  Харесва ми как започна Наследството - много е интригуващо и има всичко това, което обичам в тази поредица. Харесва ми как сюжетът е относно обучаващите се млади вампири в новата тренировъчна програма, но и също съдържа моменти с Братята и всички останали всъщност. Предполагам, че трябваше да прочета книгата в хронологическа последователност, т.е. след Сенките, защото така малко се обърках кое точно и в коя книга се беше случило, защото знам повече, от колкото се предполага за точно този момент, в който се развива книгата. Така че наистина, четете книгите в реда на издаването им, че става много объркващо да се връщаш назад като с ретроспекция. 

  Отне ми твърде много време според мен да прочета книгата, но наистина съм страшно заета покрай университета сега като наближава края на семестъра покрай всичките изпити и курсови работи. Как ми се иска да можех да чета за известно време... просто четене и нищо друго. Ето как си завиждам за пропиляното лято миналата година, толкова много време имах за това, а едно, че прочетох много малко книги и друго, че половината абсолютно съжалявам, че прочетох.

  Все още съм стъписана от това как започна самата книга. Бях доста шокирана да разбера какво точно ще представлява тренировъчната програма и какво всъщност Братята бяха подготвили за младите вампири, много от които изобщо не успяха да преминат този „подбор“. Ами както гласи една френска поговорка "à la guerre comme à la guerre" (на война като на война). Наистина дадоха най-доброто от себе си в тази нощ.

  Парадайз е кръвна дъщеря на Първия съветник на краля, както и част от най-елитното съсловие на глимерата, произхождаща от основаващо семейство(съжалявам ако съм неточна в превода си, чета на английски). Следователно задълженията ѝ са предопределени още от раждането: да стои вкъщи, да бъде красива, да върши някакви досадни домакински неща, които една аристократска лейди трябва да върши и разбира се, да ражда наследници. Да, това мисля, че обобщава ролята на жената във всеки един аристократичен свят. Обаче, тя не иска този живот за себе си. Наистина е нечестно да няма право на избор за своя живот. Но едно нещо е напълно вярно: Парадайз има много грижовен и добър баща, който е и достоен мъж. Мисля, че кралят има най-добрия съветник, който може да иска. Тренировъчната програма е нейният шанс за бягство, да прави нещо различно и нейно, нещо, което не се предполага да прави. И познайте какво, красавецът, който се появи в рецепцията ѝ тотално промени уравнението.

  Крейг е с обикновено потекло. Той не е от знатен произход и след като губи семейството си по време на нападението на лесърите, той няма нищо друго останало на този свят, затова тренировъчната програма е най-големият му и единствен шанс да направи нещо смислено с живота си. Това, което не очаква е да срещне привлекателната рецепционистка, която му даде формуляра и при това да се държи през цялото време. Когато смесиш чисто привличане и двама вампира резултатът е всичко друго, но не и безобиден. Особено когато и двамата копнеят един за друг и връзката им е неизбежна. Наистина харесвам това примитивно обвързване, това желание, така че знаеш, че точно този мъж/тази жена е единственият/та, той или тя е твоята половинка. И свързването във всеки един смисъл на думата... о, да, тази част най-много ми харесва.

  В Кървава целувка, освен новата сюжетна линия с новите герои, виждаме малко повече за Бъч и Мариса тъй като и не имат своите проблеми във връзката си, ами животът на обвързаните невинаги е розов. Те също имат и значителна роля в някои от събитията, засягайки работата на Мариса и Бъч като треньор в програмата.

  Като цяло съм наистина доволна от Кървава целувка. Съдържа абсолютно всичко като всяка една друга книга на Братството. Тази сюжетна линия с нови герои е доста интересна със сигурност. Дж. Р. Уорд отново привлича читателите със своя тъмен страстен свят на вампири. Много ме заинтригуваха и останалите герои, които са също толкова цялостно изградени като тези двамата и искам да прочета историите на всичките всъщност. Пейтън е доста забавен, интересно ми е каква ли ще бъде неговата книга. Как ми се иска да прочета  Blood Vow и Blood Fury, но ги нямам. Е, определено ще чакам с нетърпение това да се случи и да излязат още много книги!