сряда, 18 април 2018 г.

Сребърната маска - Холи Блек и Касандра Клеър

  КНИГА ЧЕТВЪРТА ОТ ПОРЕДИЦАТА  „МАГИСТЕРИУМ“

  Настина много ми харесаха първите две книги, но тази... с две думи беше пълно разочарование. Страшно кратка, а са набутани супер много неща. Не знам вкусът ми ли е станал толкова лош или някои поредица колкото повече напредват, съвсем се развалят? Защото впечатленията ми от Сребърната маска са... просто ужасни. Не очаквах това от автор като Касандра Клеър, наистина.
  Харесва ми как заглавието на всяка книга е свързано с конкретната година в Магистериума. Първата е желязна и следователно книгата беше Железният изпит. Много, много по-интересна от тази, между другото.
  Всичко в Сребърната маска като се започне от сюжета и развитието на героите е като претупано и повърхностно. Цялото това бягство и уж пленничество в дома на Майстор Джоузеф изобщо не ми се стори като такова. Кал все така не е наясно със себе си злодей ли е или не е. Това взе да става банално, уж в него всъщност е душата на Констанит Мадън, той е него, но е и напълно различна личност. Няма никаква логика.
Алекс изглежда чисто и просто като зъл тинейджър. Изобщо не можех да го възприема като супер злодея, за който трябваше да мине. И предвид какво направи с Аарън, това Кал и останалите да се отнасят с него като досаден съученик беше абсолютно нелепо и недопустимо! Аз нямаше да стоя и една секунда с него на едно място без да се опитам да го нападна, а те нито Кал, нито Тамара показаха някаква видима емоция освен раздразнение към убиеца на техния приятел! Що за глупост?! Липсва ми Аарън, той ми беше любимия герой.
  Джаспър... в един момент уж е приятел и помага, а в следващия се превръща в нарцистичното си аз, което не го е грижа особено за останалите. Почти се чудех каква е неговата роля като изглеждаше само там като някакво безцелно допълнение, което се оказа въвлечено в цялата тая драма по стечение на обстоятелствата. А Тамара... през цялото време тя е била умната, разумната и всичко това, а тук беше принизена до ролята на детско любовно увлечение с Кал. Наистина, точно това липсваше към и без това цялата нелепа история. *Ъгхм, иронията си личи от километри.* Тази любовна афера беше нещо, което се появи изцяло от нищото и същевременно Тамара абсолютно не подкрепяше Кал и го заряза заедно с Аарън при първия удобен момент. *Съжалявам ако е спойлер.*
  Цялото това с любовната драма беше абсолютно излишно и ненамясто. А цялото това с „дали тя ме харесва“ беше до ниво на дразнещо. Особено когато Кал си втълпи, че тя ще го вика точно с такава цел когато искаше да обсъждат плана им за бягство и новостите, които са открили. Просто исках да клатя глава от възмущение, това беше страшно, страшно глупаво.
  Имаше също цял куп въпроси, които останаха да висят във въздуха. Те просто бяха вметнати, но обяснение? Никакво. Като смъртта на Джерико, връзката между братята, какво всъщност изпитва Константин към брат си - защото хем е искал да го върне, хем чисто и просто го е използвал без да му пука. Или ресурсите на Майстор Джоузеф и всичко останало? Не, това изобщо не ти е необходима информация. *Да, когато съм ядосана говоря страшно много в сарказъм.*
  Намесата на Анастасия в тази книга ми беше още по-неприятна. Никак не ми харесва като героиня, дразнеща е и ми се струва превъртяла(колкото и грубо да звучи) след като е загубила синовете си и сега си търси нов син. Това силно ми прилича на психическо разстойство, тая жена има нужда от лекар, това не е здравослово. Особено да хвърля новооктрития си „син“ в лапите на лъва... Пълна липса на логика според мен.
  Имах чувството, че чета книга, която нямаше нищо общо с предходните, особено с Железният изпит и Медната ръкавица. Не видях нищо от това, което ме бе впечатливо първоначално и ми беше харесало в тази поредица. Харесваше ми идеята за магическо училище, да проследя пътя и етапите, и трудностите по време на Магистериума. Някак беше много по-добре поднесено и имах толкова по-големи очаквания. Цялото това обещание за приключение, обучение и магия... беше запленяваща комбинация, но от Бронзовият ключ нататък всичко тръгна надолу. Страшно съжалявам, че трябва да е така. Все още си спомням ясно как получих като подарък първата книга с промоцията на Егмонт, беше си чист късмет, който не очаквах и книгата се оказа толкова заинтригуваща. Все пак ще прочета и последната книга, искам да видя как ще приключи всичко, дано този път Холи Блек и Касандра Клеър се справят по-добре, искрено се надявам.

Няма коментари:

Публикуване на коментар