понеделник, 30 април 2018 г.

Кралска клетка - Виктория Айвярд

  КНИГА ТРЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „АЛЕНА КРАЛИЦА“

  След месеци отлагане най-сетне прочетох третата книга от Алена кралица и се чудя защо ли изобщо го направих. Тази книга удари черешката с разочарованията ми в последно време. Не знам как въобще я изтърпях, наистина съм твърде ината.
  В тази корица червеното ми идва в повече. Оригиналните са по-хубави в бели до сиви и сивосини нюанси, изглеждат елегантно. Но пък така се радвам, че не си купих тази книга когато исках, защото сега щях да искам да се отърва от нея час по-скоро.
  Ще взема превода на ревюто си от Goodreads, което написах с абсолютно пресните си и буквални впечатления. *Много моля фенове на поредицата да не се опитват да ме убеждават в обратното, нека уважаваме чуждото мнение, става ли? Аз не споря под нечии други постове дори да мисля напълно обратното, просто не виждам защо да се карам с хората, така че много бих искала да получа същото в замяна. Това си е МОЕ мнение, не казвам, че е абсолютно и че всеки трябва да мисли като мен, окей?*
  Отне ми две седмици докато прочета тази книга, защото бях доста заета с приключването на семестъра, прекалено много неща за вършене и едва успявах да прочета по някоя и друга страница на ден. Което тотално ме вбесяваше, защото мразя да прекарвам толкова много време с една книга когато мога да я прочета многократно по-бързо. А не мога да опиша колко се радвам, че приключих с този абсурд.
  Не виждам по какво толкова се прехласват всички, Кралска клетка е всичко друго, но не и това. Има толкова много неща, които не харесах, че не знам от къде да започна. Ами, нека започнем с героите.
  Първо, защо Айвярд реши внезапно да пише от гледната точка на Камерън? Аз дори не си я спомнях. Най-малкото можеше да добави някакво припомняне, нещо, но не, а и не мисля, че мога да очаквам нещо по-добро от нея, повярвайте ми, нататък става по-зле. И какво е предназначението на Камерън изобщо? Тя мисли само за брат си: „Искам да спася брат си,“ “о, брат ми, брат ми...“ Това направо ме влуди и ако можех щях да я зашлевя просто, за да млъкне. Тя толкова ли е тъпа да мисли, че Гвардията ще рискува всичко за една загубена кауза срещу цяла армия, за да спаси скъпоценния ѝ брат? А през цялото време мислеше за брат си като за дете, не някой на нейната възраст още по-малко близнакът ѝ. Това наистина ме вбеси ужасно много. Той е в армията, бие се срещу истински хора, не е в детската градина да говори за него сякаш е петгодишен!
  Авторката умишлено ли е направила всичките си герои такива идиоти? Защото се справя отлично с това, всеки беше шибано тъп! Всичките ѝ герои бяха като третокласни. Бяха или тъпи, или маловажни. По време на пленничеството на Мер, тя не направи нищо ама изобщо. Имам предвид, тя просто си живееше в двореца и се подчиняваше на всичко. Тя дори не ОПИТА. Извинението ѝ винаги беше, че не може да направи нищо, Мейвън я изнудва, тя е безсилна в момента... Но не и един-единствен опит! Бях изумена, това беше нелепо! И фактът, че тя не може да реши дали мрази Мейвън или не, по-скоро го съжалява, ме кара да се съмнявам, че някога би била способна да го убие. О и какво пленничество, тя имаше три хранения на ден и книги, и стая. Да, горката Мер.

<spoiler>
  А кой каза, че Кал предава Мер? Аз не видях нищо подобно. Аз видях една тъпа Мер, която отвхвърли мъжа, който избираше нея до себе си и бе готов да я направи кралица, но не, тя отказа и заяви, че той предава нея. Ако не четях на лаптопа си, а в книжен формат, щях да хвърля книгата в стената. Дразнеше ме до безкрайност.
</spoirler>

  Каква по-точно беше ролята на Еванджелин всъщност? Антагонист, кучка, злобно момиче, чиято основна цел е да бъде кралица, жертва? Обърках се. Тя премина през всяко едно от тях. Мисля, че Айвярд не може да реши какво да прави с нея. И тези изкривени представи... Всичко губеше какъвто и да е смисъл.
  Аз абсолютно мразя начин на писане на Аявярд. Тя никога не прави ясно кога свършва една мисъл и започва нова. Те са толкова тясно свързани, че се объркваш какво четеш. Сякаш пропускаш нещо, но не си, защото няма нищо повече. Тя направи всичко толкова... маловажно. Като, къхъм, раждането на бебето. Беше споменато чисто и просто като факт. Че защо да е важно, моля ти се, нищо няма каквото и да е значение в книгите на Айвярд. Но как може да пише за нещо и да започне да говори за нещо коренно различно в следващото изречение, дори не нов параграф?! Как за бога е станала писател на първо място?!
  Единствената стойностна книга в тази поредица е всъщност първата - Алена кралица, останалите просто стават от зле на по-зле. Не мога да повярвам колко много време изгубих над това. Не мисля, че ще прочета следващата. Резюмето е достатъчно очевидно посочвайки, че някой ще умре, защо не го беше посочила дори по-очевидно, направо с името му/ѝ? Високо ниво на сарказъм. Но наистина, не си струва да си губите времето с този боклук, всичко е толкова малоумно и дразнещо. Ако можех да се върна във времето, щях да предупредя себе си да не чета тази смотана книга и да ни спестя времето с нещо по-стойностно.

Няма коментари:

Публикуване на коментар