Melly's Book Blog: Четене + университет - мисията невъзможна или пък не?

Вече съм във Великобритания от около осем месеца(уау) и вторият ми семестър почти приключи(сесията е май, но нямам изпити тогава, не разбирам защо на всеки, на който му обяснявам е трудно да го разбере, просто не е задължително да има изпити през сесията тъй като могат да минат по време на учебния процес или пък да е курсова работа, също и зависи от специалността, та затова за мен семестъра сега приключва). Като цяло съм доста доволна, харесва ми тук, университетът също е добър. Харесва ми как всичко е структурирано и се поднася на абсолютно приемливи части. Лекторите преподават добре и са винаги насреща ако има някакъв проблем. Забавно ми е как в България искат да ги назовеш с всичките им 20 “титли“, aka професор-декан не-знам-си кой си, това ми го казват приятели, които учат в България, и се обиждали ако им сбъркаш „титлите“, сякаш са кралски особи. Тук обстановката е много по-разчупена, което ми харесва, обръщаме се към всеки с малкото му име(да, отначало бях леко шокирана, но свикнах, много по-добре е да смяташ тези хора за приятели, защото си е така).

Хората като цяло са доста по-учтиви и дружелюбни отколкото при нас. (Е, вие попадали ли сте на усмихната и приветлива служителка в администрация в България, примерно? Когато се прибирах за Коледа и тъй като не съм пътувала с метрото в София, се наложи да попитам малко повече служителката на гишето, а тя с огромна досада ѝ се наложи да си остави книгата и да си отвори прозорчето напълно демонстрирайки ми колко незначителна съм като клиент и как може да я прекъсвам, за да искам информация? 😑) Безспорно и качеството на живот в много отношения е доста по-добро отколкото при нас, но не бих казала, че ние имаме вина, че получаваме подобни смешни възнаграждения.

НО, определено нашата кухня е незаменима. Кой яде пържени картофи с оцет? Да, това тук е комбинация всъщност и повярвайте ми, отвратително е. Като цяло не рискувам с готова храна, твърде гадна е, но сама се научих да готвя по рецепти и не че се хваля, но съм добра. 😅

Малко се отплеснах, но да се върна към темата. Оказа се, че не е невъзможно да съчетаеш и двете. Всъщност прочетох този много полезен съвет от Криси в един неин пост в началото на учебната година - да чета в автобуса. Прекарвам поне час всеки ден в градския транспорт и така или иначе това си е изгубено време затова чета. И само четейки в автобуса съм прочела над дузина книги! Това е много повече отколкото изобщо очаквах да мога да прочета по време на учебната година, защото вкъщи не си позволявам да чета(невинаги и немного, упс) колкото и да искам, защото трябва да уча. А материала наистина е интересен, учат се толкова много неща, както и има страшно много практика, което е страхотно. Все пак опит не се придобива само с теория и няма как да започнеш да правиш каквото и да е изведнъж дори и да наизустиш цял учебник. Като споменах учебник, аз поне нямам такива, компютъра ми е най-добрия източник за всичко, все пак уча Компютърни науки.

Source: Instagram

Започнах да прилагам съвета на Криси в края на миналата година и изгубих два месеца от началото на годината докато започна да чета в автобуса. Но от тогава до сега предимно съм прочела поредицата Бен Хоуп, за която говорих в един друг пост, обожавам този герой! И да, изчерпах всички излезли книги и сега чакам да излезе следващата. Ох, чакането е най-гадно. Нямам търпение и за последната книга от Стъкленият трон! В края на годината ще си направя хубав Коледен подарък!

Също искам да се похваля с книгата, която спечелих от гивъуей - While You Sleep от Stephanie Merrit, който бе организиран от самото издателство HarperCollins заедно със Stylist. Книгата е с твърди корици(да, хората тук знаят как да правят giveaways).

Опитвам да поддържам и другият си английски блог, който също като този бях позарязала, защото ми е доста натоварено, но наскоро промених дизайна и твърдо реших да се заема и с него, за да го развия.