събота, 26 декември 2015 г.

Огнената наследница - Сара Дж. Маас

 КНИГА ТРЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „СТЪКЛЕНИЯТ ТРОН“

Рейтинг:

  Тази книга е много по-различна от първите две и няма почти нищо общо с тях. Главната разлика - магията. Тук Селена не е просто асасин и човек, тя е много повече.
  От трите излезли до момента книги, на тази корицата ми е любимата. Този зелен цвят е страхотен, особено задната корица, направо възхитително! През цялото време ѝ се възхищавах и не можех да ѝ се нарадвам, този цвят ми е от любимите.
  В края на предходната книга, Среднощна корона, стана ясно коя е истинската самоличност на Селена Сардотиен. Признавам си, че дори не бях подозирала коя може да е тя преди това. Авторката много добре бе прикрила миналото и истината за нея. В Огнената наследница има много повече действие и всичко е доста по-бурно. Тук се наблюдава особено по-ярко израстването на главната героиня. В началото тя е много неуверена в себе си, опитва се да избяга от същността си и не иска да приеме каква е. Тя смята собствената си сила за проклятие, въпреки че според мен в магията няма нищо лошо. Тя може и да е полу-елфа, но е по-силна стотици други. През цялото време бях в очакване най-сетне да се вземе в ръце и да приеме, че тя е Елин Галантиус и по право трябва да бъде кралица. Определено нямам търпение да прочета следващите книги когато излязат, защото съм сигурна, че ще бъдат много обещаващи.
  Има няколко сюжетни линии разделяйки се между основни персонажи в книгата. Впечатление ми създаде и вмъкването на вещиците в отделни глави, от които главна бе Манон. Въпреки, че е обучавана да бъде студена, безчувствена, убийца, според мен има сърце и тя го показа неведнъж. Колкото до Каол, наистина му съчувствам, но той сам пусна Селена да си отиде и никой не му е виновен за решенията, които взима. Определено я виждам повече с Роуан, от колкото с него. Този елфски принц е агресивен, самонадеян и всячески се опитва да я изкара извън кожата ѝ, което ме караше да го харесвам още повече. Още от самото начало ми допадна като герои и с течение на всяка следваща глава се убедих, че той и Селена са създадени един за друг. Другият много важен персонаж, Дориан, претърпява свои собствени премеждия. Определено смятам, че не заслужава баща като този и е истинско мъчение да го понася всичките му упреци и обиди. Тъкмо си помислих, че всичко за него ще се нареди когато прояви чувства към лечителката Сорша, но и тя се оказа грешен избор и не я съжалявам за участта й освен, че това накара Дориан да страда. Точно заради него нямам търпение да прочета четвъртата книга, понеже от самото начало изпитвам силни симпатии към него и той е един от фаворитите ми.
  Книгата е интересна и честно казано доста бурна, но ми харесва. Държи под напрежение от началото до края и ме накара да искам да разбера какво ще стане по-нататък. Определено я препоръчвам, защото аз наистина станах почитател на поредицата Стъкленият трон.
  Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.

Няма коментари:

Публикуване на коментар