Операция Озирис - Анди Макдермът

 КНИГА ПЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „НИНА УАЙЛД И ЕДИ ЧЕЙС“

Рейтинг:

  Винаги ме е вълнувала древноегипетската история заради фараоните и всички тези неща. Толкова е... вълнуващо. Аз по принцип съм огромен почитател на историята и общата ми култура в тази сфера е доста богата.
  Корицата е просто възхитителна! Харесва ми как са съчетани всички неща, включително и цветовете. Всичко изглежда много добре.
  След като предходната книга бе нещо като погром за главните герои, тук определено е възход и то доста голям. Озирис е може би най-важното божество на Древен Египет. Той е бога на мъртвите и той отсъжда кой е достоен да влезе в това царство и кой - не. Според митовете първо е бил човек, а после се е превърнал в бог, което прави намирането на неговата гробница само една утопия. Е, за Нина Уайлд и Еди Чейс нещо като невъзможно не съществува. Тук определено бяха във вихъра си и беше много по-забавно от колкото в Генезис, а и там тематиката бе твърде... божествена.
  С помощта на Мейси, студентка по археология, която се натъква на древен свитък, от който разбира за съществуването на гробницата на Озирис, се свързва с Нина. Трудно е да се повярва какъв живот водеха след като ги уволниха от АСН, а Еди в ролята на бодигард на една холивудска звезда не е много интересно. Но Анди Макдермът не изневери на стила си и още в самото начало започна главоломно. А по-нататък има от всичко - престрелки, похитители и похитени, въобще всичко, което е типично за поредицата. Така и не се сетих в предишните за самото име на Еди - Чейс от английски "chase" е буквално гонитба, преследване, но може и да се използва като глагол. Това е един вид игра на думи, нещо, което обожавам в английския, защото е много интригуващо и винаги става забавно. Тук например идеално се вписва с образа на героя.
  Преследвания, историческа загадка, Египет, пирамиди, Швейцария, Монако... Всичко това накуп е съвършената формула за книга като тази. Не липсваше нищо и я четох с огромно удоволствие и тя може би е една от най-любимите ми в цялата поредица, освен нея от първите книги само Екскалибур успя да грабне така вниманието ми. Важно е какво харесвам, тъй като когато имам конкретни предпочитания в исторически конспект, естествено и четивото ми се струва по-увлекателно. Ала безсъмнено Операция Озирис е много интересна и изключително вълнуваща.