Рейтинг:
Втората книга от поредицата за Нина Уайлд и Еди Чейс е не по-малко интересна от първата. Авторът определено знае как да подбира легендите и историческите загадки, които да бъдат разкрити. Като цяло действието винаги е около нещо митологично и скрито доста добре от света, което някой или иска да унищожи, за да не може никой да се добере до него, или го иска за собствени користни цели. Аз нямам проблем с това, защото идеята на книгите ми харесва и са ми интересни. Обичам историята и мистериите, а Анди Макдермът е автор типично по моите усмотрения.
За корица имах два варианта и се спрях на тази, така или иначе и двете не ми се сториха чак толкова зашеметяващи като тези на издателство Ибис, но тази повече се връзва със статуята на Херкулес, тази арка и другите неща, също и ефектът с водата. Много повече отговаря на съдържанието на самата книга, от колкото другата поне според мен.
От заглавието се подразбира, че тук става дума за откриването на гробницата на Херкулес - най-големият гръцки герой смятан за полубог, син на Зевс. Действието се развива месеци след откриването на Атлантида. Агенцията за световно наследство (АСН) вече е основана и Нина работи за нея и то на доста висок пост. В началото тя е доста прехласната по новата си престижна работа и почти забравя за това, което обича да прави и става една светска персона, която стои зад бюро, а това далеч не е археология. Еди пък от своя страна се дразни точно на това и никак не иска да стои в сянка чувствайки се все едно по-нисш. По едно време те двамата се скараха доста сериозно, дори не бях подозирала през какво са преминали преди да се оженят, което знам благодарение на това, че съм чела осма и девета книга. Да, просто страхотно начало с две книги от втората половина на тази поредица.
Тук главния антагонист се очертава София Блекууд, бившата съпруга на Еди, която е пълна к*чка, с извинение. Първо мами тях, че е на тяхна страна и уж им помага, после убива съпругът си, жени се за друг и него също убива и всичко това заради собствените си цели. Мисля, че дори нарицателното име, с което я нарекох е слабо, за да я опише и то определено. По едно време искрено ми се прииска да я убият, защото тя не заслужаваше нищо друго, но знаех, че няма да умре, не и след като съм си направила такъв голям спойлер за напред.
Гробницата на Херкулес е изпълнена с неподражаемия стил на Анди Макдермът към исторически загадки, които биват разкрити редом с „лошите“, които искат да се доберат до новото откритие. Хареса ми динамиката в книгата и също успях да обогатя още повече общата си култура откъм гръцката митология научавайки кои са подвизите на Херкулес и да се запозная по-подробно с тях.
Няма коментари:
Публикуване на коментар