Лейди Полунощ - Касандра Клеър

 КНИГА ПЪРВА ОТ ТРИЛОГИЯТА „ТЪМНИ СЪЗАКЛЯТИЯ“

Рейтинг:

  Най-сетне успях да прочета тази книга, каня се да го направя от толкова време. Бях любопитна да разбера за какво ще се разказва в тази нова spin-off поредица на Реликвите на смъртните, защото единствено знаех, че действието се развива в Лос Анджелис и е свързано с онези деца Блекторн, които се появиха в Град на небесен огън. Е, в Лейди Полунощ определено не са деца, поне повечето от тях.
  Изключително много харесвам корицата на издателство Ибис, дори една идея повече от оригиналната, защото този синкав нюанс е просто... великолепен! И зелената рокля много, много ми харесва, тя допълва ефекта и ако беше бяла нямаше да създава точно това впечатление, което прави в настоящия си вид.
  Като началото на всяка една нова поредица, най-напред трябваше да свикна с новите герои. Ужасно много ми липсват Клеъри и Джейс, които бяха бегло споменавани от време на време, все пак те са в Ню Йорк, а това е Лос Анджелис. Пет години по-късно всички са доста променени и нима е възможно Джейс да е по-секси от колкото беше? Не знам защо до сега не си бях представяла парабатаи, които да не са и двамата момчета. Трудно е да свикнеш с нещо различно, когато си привикнал към нещо. Бях свикнала с парабатаи като Джем и Уил и Джейс и Алек, което ме е предразположило към такива очаквания. Ема и Джулиън не са обикновени парабати и дори се чудя защо станаха такива като и без това щяха да разрешат на Ема да отиде с тях в Лос Анджелис. Просто... обезсмисляше се и само усложняваше нещата. На тях просто... им личи колко много се обичат и това не е просто приятелска или братско-сестринска любов. Джулиън обича братята и сестрите си и това е напълно различно.
 В Реликвите и Адски устройства имаше все някакъв злодей, който се готви за война и просто... всичко беше битки и действие, проблематиката беше коренно различна. В Тъмни съзаклятия всичко е толкова по-различно. През повечето време е една огромна мистерия, която те трябва да разгадаят. Ема е твърдо решена да открие истината заради собствените си родители и може би това е основополагащата причина да започнат с цялото това нещо. Е, семейство Блекторн има и друг подтик да го направи.

  Останах изключително впечатлена от силните семейни връзки в семейство Блекторн и как Джулиън се грижи за по-малките си братя и сестри. Той се е превърнал в техен родител на дванадесетгодишна възраст и неговото детство напълно се е стопило, защото някой е трябвало да се грижи за тях и просто най-подходящият е бил той. Но и те го приемат като такъв. Той е влязъл в ролята на възрастен от една много ранна възраст и се справя с много повече неща, от колкото останалите предполагат.
  Изобщо не ми беше минавало през ума, че Лейди Полунощ може да е буквално. Бях го възприемала метафорично, просто название и дори не ми бе хрумвало, че то може да е нещо като прякор на един истински съществуващ човек. Май това беше спойлер.
  През повечето време не беше толкова бурна и бързо развиваща се, пък и аз през повечето време не бях сама докато четях и трудно се концентрирах и май затова не усетих мудното протичане на действието. Но наистина около последните 200 страници бях повече на спокойствие и можах да се насладя напълно на края. Там вече останах почти без думи, беше толкова... неочаквано и...
  Много ми допадна Марк като герой и не знам защо от началото си помислих, че между него и Кристина може да има нещо. Някак... надявах се те взаимно да се излекуват един вид, но може би този път сгреших. Но той е толкова очарователен и ранен... а аз просто имам слабост към красиви момчета с наранени души.
  Нямам идея кога ще излезе следващата книга и чакането докато излезе наистина може да е убийствено. До сега имах чудесната възможност да ги прочета когато си поискам след като са излезли и ги има налични. Нямам търпение да прочета скоро книга от Касандра Клеър отново и силно се надявам поне от Магистериума да излезе през есента. В началото Лейди Полунощ не е така силна, но като продължиш да четеш става все по-добра и в края не ти се струва достатъчно, защото има много какво още да се случи, а и свършва така... отворено. Определено оставя доста на въображението докато чакаш следващата книга да излезе.
  Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.