четвъртък, 12 май 2016 г.

Хрониките на Магнус Бейн - Касандра Клеър

 Рейтинг:

  Тази допълнителна книга към Реликвите на смъртните съдържа единадесет неразказани досега истории свързани с магьосника Магнус Бейн. Докато четях ми направи впечатление, че историите в нея са преди последната шеста книга, някъде около Град на изгубени души и Град на паднали ангели. Интересна е, защото Магнус е един ослепителен герой, в буквален и преносен смисъл, който просто няма как да се забрави или пропусне.
  Образът, който е на корицата ми се струва напълно достоверен и представя Магнус точно такъв, какъвто си го представям. Тя не се различава с почти нищо от оригиналната, освен с по-близкия си план. Направи ми впечатление, че историите, които са били издавани като отделни книга си имат за корица някакъв отрез от цялата картина, все едно с тях можеш да сглобиш пъзел един вид.
  Хрониките на Магнус Бейн съдържа истории от най-различни периоди както от миналото, така и от настоящето. Не знам дали всички магьосници са такива, но Магнус притежава един определен чар, харизма, която те привлича веднага. Той рядко е сериозен и това, че има чувство за хумор и обича да се забавлява далеч не означава, че е глупав или невеж. Не, това е последното, което може да бъде един велик магьосник. Наистина бях любопитна да разбера историята за Перу и защо му е забранено на Магнус да отива там. Накрая и аз като него все още се чудя защо. Е да, той беше като истинско бедствие за тази страна, но то... не касае ли само мунданите? Или може би аз съм тесногръда, което не е напълно изключено.
  Беше ми много приятно да зърна старите познати образи на Теса и Уил отново. Наистина харесвам Адски устройства и героите много ми липсват, особено Уил след като сега и Теса, и Джем ги има. На пръв поглед, когато се е споменавало родословието на Херондейл след Уил и Теса всичко звучи просто като едни имена, но зад всяко едно от тях се крие по една история. Дори Стивън Херондейл, най-злополучния потомък, също си има такава.
  Освен различни исторически моменти, в историите е ясно откроен вкуса на Магнус към „дами и джентълмени“ както самият той се изразява. Строго погледнато, аз съм против всички хомосексуални неща, но за Магнус и Алек реших да направя изключение, което може би е единственото, което ще направя изобщо. През вековете е бил с какви ли не, но може би безсмъртието в един момент отегчава и се нуждаеш от малко разнообразие, което обяснява всичко.
  Много е жалко, че Магнус напуска Лондон, аз обожавам този град и колкото и да харесвам
други градове, този ми е залегнал на сърцето. Изобщо не бях подозирала, че Магнус има каквато и да е връзка с човешката история и това в Париж беше... определено запомнящо се. 
  Докато четох за Рафаел Сантяго ми стана гадно, защото след като знаеш какво ще стане и ти е мъчно да четеш за някой, който вече е мъртъв. Така беше и с Уил, който ужасно много ми липсва.
  Не си бях представяла как точно е изглеждало началото на Кръгът, който създаде толкова хаос и благодарение на него последваха крайно неприятните събития като Студената война, завръщането на Валънтайн и Тъмната война предизвикана от сина му, Себастиян/Джонатан Моргенстърн. За пореден път се убедих в безчовечността на Валънтайн и неговите изкривени виждания. Още като млад ловец на сенки е бил толкова безксрупулен и просто е невероятно как е успял да настрои толкова много млади нефилими на своя страна. Постъпвали са крайно несправедливо към долноземците и това далеч не е било единствения път. Преди Съглашението самите ловци на сенки са били толкова арогантни и с чувство за превъзходство над останалите, което не е справедливо. Върколаците, феите, вампирите, магьосниците... всички имат нещо специално и това ги отличава от останалите, никое от тези създания не е обикновено или низше.
  Всички истории са забавни и интересни. Не са задължителни, но пък не виждам защо да не се прочетат, защото колкото повече има от ловците на сенки - толкова по-добре. Но тази книга не е просто сборник с разкази, той навлиза много по-дълбоко в душата на Магнус и разкрива много повече за него, от колкото може да се разбере от другите поредици. Харесвам Магнус точно заради това, което е и смятам, че той е точно толкова уникален, колкото и името си.
  Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

Няма коментари:

Публикуване на коментар