Короната - Кийра Кас

  КНИГА ПЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА  „ИЗБОРЪТ“

Рейтинг:

  Прочетох Короната, но малко се забавих с написването на ревюто й. Не мога да повярвам, че това е краят на една от най-любимите ми поредици! Помня когато си взех първата книга и дори не подозирах, че от трилогия ще се превърне в поредица.
  Всяка корица си е уникално по своему, но тази е наистина възхитителна! Харесвам този лек виолетово-розов оттенък и колко бляскави неща има за фон. Просто всичко е толкова... възхитително! Наистина това буквално е черешката на тортата. Тя е идеалното допълнение към останалите четири книги, плюс И заживели щастливо.
  Историята на Идлин за мен беше малко по-особена. Най-вече, защото тя толкова много се различава от тази на майка й. Америка и Максън бяха... съвършени един за друг и обичам всяка една от трите книги, които са за тях двамата. Идлин е много твърдоглава и тя се отнася към Избора с много по-голямо пренебрежение от колкото майка й. В Наследницата тя почти не го приемаше на сериозно и изпращаше господата да си отиват у дома с лека ръка. Поведението й не ми направи най-доброто възможно впечатление и затова гледах на нея по по-различен начин. Но тук успя да промени мнението ми, защото тя се промени. Но все още предпочитам Америка, онази любовна история няма равна на ничия друга.

  Мина цяла година от както четох Наследницата и спомените ми бяха значително... редуцирани. Но идеално си спомнях едно: бях убедена, че Идлин обича Кайл и че при тях ще се случи нещо подобно като при Америка и Максън. Е, може би беше доста лекомислено от моя страна да прибързвам със заключенията. Но поне мога да си призная, че Короната ме изненада. Идлин до последно не изневери на характера си и постъпи както реши - избра да се омъжи за този, когото обича. И тук си прилича с майка си - и двете осъзнаха в кого са влюбени чак накрая.
  Короната ме остави с точно една дума на уста: уау. Уау, защото събитията в нея бяха много повече от неочаквани. Изненада ме не само избраникът на Идлин, но и доста други неща. Кийра Кас наистина се бе постарала доста да изненада читателите си с неочаквания развой на събитията. След края на предходната книга толкова много се бях притеснила за Америка и слава богу, че е добре. Но е толкова странно героите, за които преди това съм чела в тяхната собствена история, сега да са родители и да имат коренно различна роля.

  Толкова много "ако". Ако Арън бе престолонаследникът надали щеше да се ожени за френската принцеса, а какво ли щеше да стане с Идлин? Въобще нищо не би било същото и колкото и необичайна да беше тази история, тя бе точно такава, каквато трябваше да бъде. Дори Джоузи започна да ми става симпатична, точно както и Селест в Единствената. Не само тя, всички, които достигнаха до Елита бяха най-подходящите и всеки от тях може да поддържа приятелство с другите, досущ като Америка в нейния Избор. С малката разлика, че те са момчета, но това е незначителна подробност.
  Короната е една много хубава книга. Накрая не ми се искаше да свършва. Защо трябваше да е толкова кратка? Исках да прочета още! Краят й ме вдъхнови по начин, който и аз самата не очаквах. С огромно нежелание ще трябва да се сбогувам с герои, които толкова много обичам и ми се иска да имаше още книги. Надали ще има втора така поредица. Изборът си е единствен и може да бъде само един.
  Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.