Херцогинята куртизанка - Джоана Шуп

 КНИГА ПЪРВА ОТ ПОРЕДИЦАТА „ПОРОЧНИ ЛЪЖИ“

Рейтинг:

  Това беше книга, която поисках спонтанно и не съжалявам за решението си. Още като прочетох резюмето и се заинтригувах. Обичам историческата романтика и Херцогинята куртизанка се оказа, че е точно по мой вкус.
  Корицата е много красива и този небесно син нюанс е направо възхитителен. Обожавам синьото, но светлите нюанси са ми направо слабост. Първоначално червената коса ми се стори някак странна, но щом започнах да чета всичко веднага си дойде на мястото и защо дори на снимката имаше нещо не както трябва у нея.
  Тази история е по-различна от повечето, които съм чела, защото там обикновено героинята е свенлива, сдържана и благородна дама, която не си позволява такива... неща. Но пък точно това привлече интереса ми. Джулия е една нещастна жена станала жертва на тези патриархални привички, омъжена насила заради пари. Тя просто е купена от едното семейство, за да са омъжи за сина им. Е, друг въпрос е, че въпросното семейство е много високо в йерархията и титлата херцогиня е мечта за всяко момиче. Само че съпругът ѝ се оказва по-голям кретен от колкото може да се очаква и я напуска веднага след сватбената церемония. Само заради тази си постъпка заслужава да го удари и сега се чудя защо не го направи нито веднъж като той си го заслужи многократно? Изоставя я да се справя сама цели осем години, а сама жена почти без средства и никаква подкрепа, освен от леля ѝ, Тео, която е единствената ѝ роднина. Когато си в безизходица наистина можеш да прибегнеш до крайни мерки, неслучайно животното, притиснато до стената е най-опасно. И така се превръща с Джулиет Лейтън.
  Никълъс Сийтън, херцог Колтън, е олицетворение на покварата, похотта и разгулния живот. Той обикаля Европа през годините като само си търси място където да се скрие, далеч от клюките и злите езици на родната Англия. Като втори син, той е низвергнато дете и няма абсолютно никаква стойност за родителите си до смъртта на брат си, Хари. Това го кара да стане херцог по неволя. Звучи странно „по неволя“, защото кой не би искал такава титла, но Ник е отраснал с ясното съзнание, че брат му ще бъде следващият херцог и изобщо няма подготовката за такъв. Не че се опитва да направи нещо по въпроса де. Виновен е за това, че оставя Джулия, която няма вина за нищо, но друг да решава вместо теб също не е никак приятно. Само че всичко можеше да е коренно различен ако не беше толкова безумно твърдоглав, досущ като нея. Но те двамата се допълват съвършено, а и си приличат ужасно много. Развитието всъщност ми харесва и краят беше много хубав, отговарящ на всичките ми очаквания.
  Съветите на мис Пърл Кели като предисловие преди всяка глава ми се сториха доста... интригуващи и определено ми харесаха. Смятам, че да доста интересни и явно тази жена е успяла да сътвори истинско чудо с невинната херцогиня обучавайки я и давайки ѝ съвети.
  Никак не харесах Темпълтън, братовчедът на Ник, от самото начало. Той бе точно от онези типични снобски особи, които ламтят за власт и пари. Самият факт, че изнудва Джулиет намалявайки все повече и повече издръжката ѝ, за да я накара да легне с него говори достатъчно. Овдовялата съпруга на брата на Ник не ми вдъхваше особено доверие още от първата ѝ поява. В нея имаше нещо не както трябва и се усещаше като надвиснало напрежение във въздуха. Определено ме изненада до къде може да стигне или по-точно до къде е стигнала.
  Книгата е много заинтригуваща и наистина много ми хареса. През цялото време тръпнех от желание да разбера какво ще се случи и изкушението да погледна края беше... огромно. Тази книга изобщо не е невинна и ако някой не е свикнал с това, то тази книга определено не е за него. Нямам търпение да излязат следващите книги от поредицата, защото безспорно ще са много интересни.
  Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.