Орденът на асасините: Възмездие - Оливър Боудън

    КНИГА ПЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „ОРДЕНЪТ НА АСАСИНИТЕ“

Рейтинг:

  Владея изкуството на смъртта. Боравя изкусно със сабята. Удава ми се по природа. Не се опиянявам от умението да убивам. Просто съм добър.

  Когато прочетох това, очаквах много, а получих много по-малко. Тези няколко изречения ме заплениха веднага и си представях нещо подобно на предишните асасини, но веднага след това си дадох сметка, че изобщо няма да е това, което очаквам.
  Чудя се изобщо дали героя на корицата е с асасинска мантия, която са му нарисували само, за да не се отличава от останалите или изобщо не е.
  Защо се чудя ли? Много просто - Хайтам Кенуей е отгледан да бъде асасин, но става тамплиер. Това беше най-голямото ми разочарование в цялата книга, защото дори аз успях да усетя кой е предателя без да имам основания, а той не се осъмни нито веднъж. Това е твърде лековерно и глупаво според мен. Донякъде той няма вина, защото нападат семейството му, убиват баща му и отвличат сестра му, а майка му просто става един блед призрак на това, което е била, така че тя не се брои. Но според мен голяма вина имат родителите му, че са скрили от него истината. Та това е било като обществената тайна - всички, дори децата, са знаели или поне чували какъв е бил бащата на Хайтам преди да дойде в Лондон и затова странят от семейството им, само самият Хайтам не знаеше. Много е глупаво и най-вече безсмислено да се крие нещо подобно. Обучават го от ранна възраст да върти шпага и да се бие, но не му казват защо. Ехо, това е тъпо!
  Не разбирам и какво е това внезапно делене на жените изведнъж в 18 век. Поне в семейство Кенуей. Сестра му, Джени, е държана настрани от асасинските дела и понеже е жена не е можело да се обучава. Защо? През 15 век има жени в Братството, но изведнъж в 18 забраняват на момичето. Звучи ми като fuck logic.
  Добре, да речем, че е бил малък и не е осъзнавал, но после, доста години по-късно, когато открива сестра си и научава истината това пак не е достатъчно да го промени. Той силно вярва в делото на Ордена и не разбирам, толкова ли е сляп, че да не проумее, че тамлиерите винаги си служат подмолно, с измама и тяхната кауза не е така благородна както я описват те самите.
За мен Хайтам бе едно разочарование, защото чрез него имах чувството, че се потъпква кредото на асасините и това, което са градили Алтаир и Ецио бе съсипано на пух и прах. Толкова да се борят за справедливост и свобода, за да може Хайтам да потъпче всичко това и да работи за тамплиерите.
  Определено книгата не ми хареса особено и разочарованието ми лъха във всяка една моя дума. Дори да пренебрегнем факта, че той не е имал вина, че не знае истината, но после имаше шанс да поправи грешките си ала той не го направи. Надявам се следващите книги да са по-добри и да не остана така разочарована като от тази.