A Court of Wings and Ruin by Sarah J. Maas

   THE THIRD BOOK OF "A COURT OF THORNS AND ROSES"

⇓ Scroll for the Bulgarian edition. ⇓

  I finally dove into the such a long-awaited third book - A Court of Wings and Ruin. It's been a long time since I read the previous one. I waited to read that when I got it paperback but I decided it's best to read it while it's still summer. I've given all three books 5-stars. I haven't expected to give the highest rating in a row but they actually deserve it.
  I love the US covers as the Bulgarian editions are with them however they're not hardcover. But this cover... oh, I really want to have it so badly! I want to purchase this one but I don't want it hardcover I'm not a fan of the paper binding. The dress is so awesome, and the fume, and the dagger...
  To be honest, I didn't expect less from Sara Maas, not in her books. Every single piece of ACOTAR is amazing! But particularly this one is the peak. I shattered and rebuilt during the whole book. I would've finished it earlier but... well, it's hard to read while you're enjoying other stuff, aka Grigor Dimitrov. I like tennis and I watched W&S Open and I'm so unbelievably happy and proud of him for winning the tournament! But my tennis obsession (specifically Grisho one) is another topic...
  ACOMAF ended with Feyre being trapped again with Tamlin. The first part of the book reminded me of The Count of Monte Christo who also wanted a vengeance and was eager to wait as much as needed. Feyre didn't wait even half as much as him (fourteen years are quite a lot). So the quote "Wait and hope" suited her best. Or so I thought at the beginning. It's easy to think Tamlin is the villain, a maniac who took Feyre unfairly and making a super stupid deal with the King of Hybern. Well, it isn't so simple. But one thing is true: she did avenge him maybe too harshly. And now I think my remade version of Glass Sword quote, "Anyone can betray anyone." is more suitable. The first impression isn't final and you shouldn't underestimate anyone. Maybe the one you think is evil might not be as it seems and vice versa.
  I'm very intrigued by the different courts and the High Lords' abilities. And there was plenty of it as the war is approaching and they should act together. Some of them, of course, are assholes such as Baron and Eris while others are so cool (I'm really fond of magic!). And I really, really hate Ianthe, she's such a b**ch, I'd be glad to kill her myself, too.
  At first, I didn't quite like Nesta and her behaviour. As if Feyre was fully responsible for turning them into Fae or she had dropped Elain and her all by herself in the Cauldron. The despising wasn't justified at all as if she didn't have enough trouble but deal with her sisters' attitude. It's understandable at some point because they were turned against their will though hating Feyre would help not.
  I love Rhys and Feyre! They're such a cute and magnificent couple! I'm dreaming of one little copy of them (Have I told you I like when the heroine gets pregnant in the end? It's a trade mark of mine.) It would be great well, a little later maybe but sometime... why not? Oh, it's hard to write a detailed review without any hint of spoilers. 
  I'm wondering what the next books will be about. I realised this was the end of Feyre's story so what's coming next? Maybe something about her sisters? I have some assumptions in mind. The whole book was astonishing and surprising. I was left speechless at some points and enjoyed every bit of it. I love ACOTAR and it's one of my favourite series! I still can't believe how I hadn't liked it at first or I hadn't wanted to give it a chance. And I was completely wrong for sure, I highly recommend it and if you haven't yet read it you must do it.

♦♦♦♦♦♦

  Реших да направя ревюто на английски и на български, просто чувствах, че тази книга заслужава най-малкото двуезично такова. Прочетох я на английски, очевидно, но и аз изобщо нямам никакво намерение да чакам да излезе на български от Егмонт. Вече дори спрях да чета техни книги на български, предпочитам ги в оригинал. А сега към ревюто.
  Най-сетне се потопих в дългоочакваната трета книга - Двор на криле и разруха. Мина доста време откакто четох предишната. Чакаш на прочета тази когато се сдобия с хартиен вариант, но сметах, че е по-добре да я прочета докато е все още лято. Дадох на всичките три книги 5 звезди. Не бях очаквала да дам най-висок рейтинг подред, но те със сигурност го заслужават.
  Обичам американската корица тъй като и български издания са с тях, въпреки че не са с твърди корици. Но тази корица... о, наистина много я искам! Искам да си поръчам тази, но не я искам с твърди корици, защото не ми допада хартиената подвързия. Роклята е толкова красива, и пушека, и кинжала...
За да бъда честна, не очаквах нищо по-малко от Сара Маас, не и в нейните книги. Всяка една част от ACOTAR е прекрасна! Но тази специално е върхът. Бях разбита и съставена наново докато четох тази книга. Можех да я приключа и по-рано, но... е, трудно е да четеш когато се занимаваш с други неща, т.е. Григор Димитров. Обичам тениса и гледах W&S Open и съм толкова щастлива и горда, че спечели турнира! Но моята тенис мания (по-специално Гришо мания) е друга тема...
  ACOMAF приключи като Фейра беше приклещена отново да бъде с Тамлин. Първата част от книгата ми напомни за Граф Монте Кристо, който също иска отмъшение и е способен да чака колкото е необходимо. Фейра не се наложи да чака и наполовина колкото него де (четиринадесет години са си доста време). Така че цитатът „Чакай и се надявай“ ѝ пасва идеално. Или поне така смятах в началото. По-лесно е да мислиш Тамлин за злодей, маниак, който отведе Фейра несправедливо и сключвайки една страшно глупава сделка с краля на Хиберн. Е, не е толкова просто. Но едно нещо е сигурно: тя определено му отмъсти, може би дори твърде жестоко. Сега смятам, че моята преправена версия на цитата от Стъкленият меч, „Всеки може да предаде всеки“ е много подходяща. Първото впечателние не е окончателно и не трябва да подценяваш никого. Може би този, когото мислиш за зъл може да не е такъв какъвто изглежда и обратно.
  Аз съм страшно заинтригувана от различните дворове и способностите на Върховните елфи. А тук имаше страшно много от това след като и войната наближава, а те трябва да работят заедно. Някои от тях, разбира се, са истински задници като Берон и синът му Ерис докато други са наистина яки (аз наистина обожавам магията!). А и също наистина много, много мразя Ианта(боже, как може да преведат името така?!), тя е такава к**ка, с удоволствие бих я убила собственоръчно.
  Първоначално не харесах много Неста и държанието ѝ. Сякаш само Фейра е отговора на превръщането им в елфи или тя е пуснала Илейн и нея в Котела. Неприязънта ѝ не беше основателна сякаш тя си няма достатъчно проблеми ами и с лошото отношение на сестрите си да се занимава. Разбираемо е до някаква степен, защото бяха превърнати против волята им, но да мразят Фейра няма да помогне с нищо.
  Обожавам Рис и Фейра! Те са толкова сладка и невероятна двойка! Мечтая си за едно малко копие на тях двамата (Казвала ли съм, че обичам когато героините забременяват накрая? Това е запазената ми марка.) Ще бъде страхотно, малко по-нататък може би, но... защо не? Ох, трудно е да напишеш обстойно ревю без намек за никакви спойлери.
  Чудя се за какво ли ще се отнасят следващите книги. Разбрах, че това е краят на историята на Фейра, така че какво следва? Може би нещо относно сестрите ѝ? Имам някои предположения на ум. Цялата книга е удивителна и изненадваща. Бях без думи в някои моменти и се насладих на всяка част от нея. Обожавам ACOTAR и това е една от най-любимите ми поредици! Все още не мога да повярвам, че не ми беше харесала най-напред или че не бях искала да ѝ дам шанс. И определено бях в грешка, силно препоръчвам поредицата и ако още не сте я чели, то обезателно трябва да го направите.