Четвъртата и последна книга от Хроники на чародейците. Плановете ми бяха след като приключа с Прелестен хаос да продължа с Красиво момче, но да спра точно преди последната книга? Не, нямаше начин. Така че плановете ми рязко се промениха, защото трябваше да завърша поредицата и да знам какво ще се случи.Корицата ми напомня на една картинка, която бях използвала в обработката на един дизайн. Само гарвана де, просто се сещам за нея. Но в случая се сещам кой беше този гарван ама му забравих името (не е толкова важно и няма да го търся).
Краят на предходната книга беше наистина гаден и нямаше как да приключи всичко просто така. Напротив, оказа се, че е станала една голяма грешка и може да се каже, че саможертвата на Итън е била напразна. И тук идва ролята на тази книга - да се поправи грешката. Е, разбира се, това изобщо не е толкова лесно колкото звучи.
Итън иска повече от всичко да се върне при Лена и поема риска да отиде до Съвета на пазителите, за да поправи стореното, което друг му е причинил. Но наистина той не се справя сам с всичко това. На практика получава помощ от много хора, включително приятелите си.
Прелестно изкупление е разделена в две сюжетни линии - от гледната точка на Итън или на Лена, каквито са частите на книгата. Смяната на гледните точки ми помогна да разбера по-добре Лена (защото с нея имам проблем още от втората книга). Честно казано това вече отмина, но когато си изградиш лошо впечатление то трудно се променя. Извън това, беше наложително да се разказва от името на Лена, за да може да се представят събитията, които се случват в света на живите.
Не очаквах някои от основните злодеи в историята да приключат така. Видя ми се почти... лесно. Обикновено очаквам велика битка или нещо такова, но беше някак... skip-нато, защото трябваше да помогнат на Итън и да му направят една „спешна доставка“. Имам чувството, че заради това малко се претупа и не знам, почти се зачудих сама „Ама това ли беше? Той така ли ще свърши?“ Но пък от друга страна - страхотно представяне на Линк, ето че и смъртните също си имат своите предимства.
Книгата не беше лоша, разкриха се и последните загадки, въпреки че в началото майката на Итън пак искаше да крие от него. Ясно, че не иска да го загуби отново, но не е честно спрямо него да взима решението вместо него. Това пак ме вбеси, но добре, че беше леля му и му каза всичко. Но за мен това беше като нишка, която бе започнала отдавна да се разплита и тук вече окончателно се разплете.
Може би очаквах нещо по-голямо за финал. А пък може би вече се спойлнах твърде много пъти още преди това и ефекта съвсем ми се загуби. Но все пак... единствено завръщането на Итън не ми беше много достатъчно. Честно казано за мен Хрониките на чародейците имат някои върхове и спадове, в един момент ми харесваше, в друг - не. През повечето време самата аз се колебаех дали ми харесва толкова или не. Прелестни създания, първата книга, беше много хубава и ми даде големи очаквания. Когато не се сбъднаха мнението ми падна и смятам, че можеше да е и по-добре. Липсваха ми някои неща и не мога да кажа, че тази поредица ми е особен фаворит.
Няма коментари:
Публикуване на коментар