четвъртък, 15 септември 2016 г.

Back To School


  Нека не се преструваме, никой не иска да идва това време от годината. Та кой обича училището? Най-много мразя този период „преди училище“ когато дойде септември месец и всички започнат да говорят за това сякаш е най-важното събитие на годината, като Оскарите. Досадно е и е дразнещо, на всички ни е ясно, че никой не иска да започна училище и го дразни да вижда подобни неща. Така че защо да си стъжняваме живота допълнително?

***

  Току-що се върнах след моя последен „първи учебен ден“. Да, аз съм 12-ти клас и за последен път ще присъствам на 15-ти септември за началото на учебната година. Уча в Гимназия с преподаване на чужди езици „Ромен Ролан“ в Стара Загора с профил френски и английски език. Влязох тук преди четири години, през 2012 когато ме приеха мен единствено от моето училище в най-елитната гимназия на областта. Аз идвам от малък град и това допълнително усложняваше нещата за мен заради отношението на учителите към другите, aka тези, които не са от Стара Загора, не са богати и т.н. В началото ми се струваше много време, но ето че мина направо неусетно. Като се обърна назад и не мога да повярвам, че са минали цели четири години!
Предстоят ми много неща като кандидатстване, матури и т.н. Да не пропускаме и самата учебна година, защото не мисля, че учителите ще ни дадат отпуск само, защото ни е последна година. Странно ми е да се нарека абитуриентка, но... е така. Много скоро ще съм.
Френския е интересен език и безспорно труден. Не мисля, че без подготвителната година в 8 клас с многото часове по първия език(към които толкова негодувах) щях да имам същата основа ако беше втори. За щастие, имах и много добра госпожа, която успя да ни научи(поне от моя гледна точка е така) и подготви много добре. Френският е красив език, но има много нюанси и тънкости. Трябва добре да се усвои всичко, за да може да се използва. В произношението има ужасно много особености, а признавам, аз не владея специфичното френско „р“. Гласът ми е мек и не предразполага точно тази нотка в него, но иначе звучи мелодично точно заради мекотата му. За английски няма смисъл да говоря, почти всеки го знае и използва, не е нещо необичайно. Принципно аз бях кандидатствала в немска паралелка(моят ужас, мразя немски), но бях приета във френска, за което всъщност се радвах. Не можах да съм английска, но пък така научих още един език, който нямаше да мога да науча при други обстоятелства. Много искам да науча също испански и италиански, казвали са ни, че когато знаеш един от романските езици, другите са по-лесни за научаване и мисля, че е така. Особено щом този един език е френски - испанския е като детска игра, само италианския е малко по-труден, но мога да се справя и с него(разчитам го, което поне е нещо, но до сега не съм имала време да се занимавам с никой от двата езика).


  Целта на тази публикация? Освен да говоря за себе си, исках да дам и няколко съвета на тези, които са по-малки и са още в гимназия или им предстои да влязат. Най-напред, не очаквайте да е лесно, нищо никога не е лесно. Материала е труден(особено с „подходящите“ учители, визирам най-вече своя по химия и по география, която ми беше само за тази година) и не смятам, че може да се очаква да се справи, който и да е перфектно с него. Не сме роботи, а хора. Което ме навежда на мисълта - нашата образователна система има МНОГО недостатъци. Аз съм твърдо за в гимназията да си избираш какви предмети да учиш(освен профилиращите, разбира се - български, математика, както и това, за което е гимназията в моя случай езици и физическото, защото е нужно младите да спортуват). Да се изучават всички общообразователни предмети е абсолютно излишно. Мен изобщо не ме бива в природните науки - физика, химия и биология и ги мразя ужасно много. Лично аз няма да специализирам нищо с тях и просто са още едни предмети, които да подбиват дипломата ми накрая. Както и глупостите като психология, право, логика, философия и прочее, тази глупост всяка година с различно заглавие. Не знам кое мразя повече - предмета или госпожата? И двете са по равно гадни.


  Истината е, че това са най-хубавите години от живота ни и в много случаи са като пропилени. Защо? В 2/3 от материала ние не учим нищо, което по-нататък да ни трябва в живота и го забравяме веднага. Не е ли така? За една лятна ваканция, един ученик е способен да изтрие почти целия материал от главата си ако го сметне за излишен. Във Финландия техния принцип на образователната им система е „Или се учим да сме готови за живота, или, за да сме готови за изпитите. Ние избираме първото”. {Статия} Нарочно вмъкнах този линк, полезен е и се виждат ясно недостатъците на нашето. Още нещо, тези две години, 11-ти и 12-ти клас, също са напълно излишни, защото нормално в другите страни това се води като колеж. Там се подготвяш пряко за университета и учиш това, което на теб ти трябва. Средното образование на практика си е до шестнадесет години, т.е. 10-ти клас. Сега има нови „образователни промени“. Дори не искам да ги коментирам. Вместо да вървим напред, ние вървим от зле на по-зле, но това ни е станало тенденция явно.
  Просто трябва да се насладим на времето на безгрижие и младост, защото след университета като започнем работа няма да ни стане по-добре. Ще влезем окончателно в света на възрастните и всичко ще ни залее като вълна - работа, задължения, семейство един ден. Така че сега е момента да се наслаждаваме на всичко преди да е станало твърде късно.
  Успех през новата учебна година на всички! Пожелавам ви много шестици и много приятни моменти! ^^ А на себе си пожелавам същото както и да изкарам и тази година, а накрая... успех на матурите. :д

вторник, 13 септември 2016 г.

Червената пирамида - Рик Риърдън

 КНИГА ПЪРВА ОТ ТРИЛОГИЯТА „ХРОНИКИТЕ НА КЕЙН“

  След като десет дни не правих нищо и си пропилях ей така времето, най-сетне прочетох нещо. Тези книги отдавна стоят на компютъра ми, но така и не бях стигала до тях, до сега. Просто се чудех какво да прочета, а исках да е фентъзи и да е добро. Е, направих отличен избор.
  Не бях сигурна какво представляват Хрониките на Кейн. Имах някои предположения, разбира се. Предполагах, че е нещо като Пърси или поне се надявах, но не може да се каже, че е точно това и по-добре. Харесва ми точно каквато си е трилогията(още една разлика с Пърси, който има две поредици от по пет книги).
  Харесвам корицата, отговаря много добре да книгата и ми напомня за Древен Египет. А не е тайна, че това е една от любимите ми исторически теми.
  Самият стил на написване на книгата е толкова... различен. По-различен от всичко, което съм срещала до сега. Рик Риърдън е измислил много интересно да бъде „пресъздаване“ на някакви записи и се редуват в различна последователност гледните точки на Картър и Сейди Кейн. Те са брат и сестра, но далеч не са обикновени. Винаги съм харесвала египетската митология и тези неща, просто древността ми е толкова... вълнуваща, също като Древна Гърция. Тогава хората са мислели различно и са виждали света по различен начин. Това са били най-ранните цивилизации и хората тепърва са започвали да създават и усвояват... всичко. Е, не отричам, че някои любими неща също допринесоха за моите предпочитания, в случая Ю Ги О. То е едно страхотно аниме и историческата му обвързаност е страхотна!
Стига с отклоненията. Доволна съм, че прочетох нещо и че излязох от ленивото си състояние. В началото не знаех какво да очаквам, не знаех за какво ще става въпрос освен, че е свързано с египетската митология. Рик Риърдън не ме разочарова и за пореден път е написал нещо вълнуващо и интригуващо обвързано с митове и богове!
  Картър живее с баща си, но ми се струва, че живее не е точната дума. Те нямат постоянен дом и пътуват непрестанно. Колко и яко да звучи да обиколиш света.... да няма къде да се върнеш е гадно. Никой не те чака, нямаш приятели и... не бих завидяла на Картър за този номадски живот(защото си е такъв!). След смъртта на майка му, баба му и дядо му взимат по-малката му сестра Сейди и той остава с баща си. Позволено им е да я виждат два пъти в годината(сериозно, защо не направо нула?!), което очевидно отчуждава брата и сестрата. Картър напомня по доста неща на Пърси, защото няма представа кой е и за произхода си, нито за боговете и всичко заобикалящо го.
  Сейди е темпераментна личност и ми харесва. Може да е по-малката му сестра и да е на дванадесет, но изобщо не е лигаво момиченце и много пъти забравях реалната ѝ възраст. Може би тя ми хареса една идея повече като героиня от Картър, не знам. Много добре разбирам и чувствата ѝ към Анубис(ама наистина, как може да е толкова готин?!). Може да е бога на мъртвите, но според мен е най-сексапилния и загадъчен от боговете. Надявам се в следващите книги да има нещо между тях(какво пък, ще е супер ако са гаджета!).
  С тази книга научих много повече за египетските богове от колкото преди знаех. Те са интригуващи и различни от гръцките, което ме привлече още повече. Но да бъдат изолирани и държани като в плен в Дуат, не мисля, че е най-добрата идея. Домът на живота не е постъпил много умно като ги е прокудил. Естествено, имена като Озирис, Хор, Сет, Изида, Ра, Тот... ми бяха добре познати. Мисля, че всеки е чувал поне едно от тях. Беше странно, че на някои места се сетих за филма от тази година Боговете на Египет, дали пък не са взели нещо от книгите? Приликите бяха доста големи на някои места, поне според мен.
  Но всичко е описано уникално. Много харесвам всичко и смятам, че вече се влюбих в тази трилогия(само три книги, колко жалко!). Беше невероятно интересно да се проследи редом с читателя как Картър и Сейди разкриват истината както и силите си. Винаги съм харесвала магьосниците, всъщност, както и магията. Вълнуващо е и много интригуващо. Винаги съм мечтала за свръхестествени магически сили. Хрониките на Кейн са точно това, което аз харесвам най-много. А Червената пирамида мисля, че е само началото на всичко.

петък, 9 септември 2016 г.

Yu Gi Oh!


  Има ли други фенове на анимето Ю Ги О като мен? Някой? Никой?

  Аз наистина обожавам Ю Ги О! Това е най-любимото ми аниме от детството и до днес го харесвам абсолютно по същия начин. Още помня как майка ми като видеше какво гледам и почваше „Стига с тия извращения!“ Ах, какви времена бяха... :д Спомням си, че го даваха по телевизията и аз бях гледала до към 100-я епизод +/- някой друг. Преди няколко години, май преди 8 клас, лятото реших да го изгледам наново до края и го направих. Майка ми, естествено, не реагира по-добре от преди, но пък аз кога ли съм слушала когато гледам такива неща?


  Харесвам фентъзи анимета с някаква приключенска нотка. Всичко, което включва битки, същества и приключения ми е любимо. Ю Ги О в буквален превод означава Крал на игрите. Сериалът разказва за едно момче на име Юги, което подрежда Хилядолетния пъзел(един от седемте хилядолетни елемента), а в него се крие духът на Безименния фараон. Започват едно дълго приключение, което ги отвежда на много места и в последствие се срещат с много хора. Другите главни герои са Теа, Джоуи и Тристан, които заедно с Юги са като екипът на добрите. Почти винаги са заедно и приятелството им е наистина силно. Също важен герой е Сето Кайба, вече в лошо настроение, арогантен и груб, срещу който неведнъж се е изправял Юги заради тяхната многогодишна вражда. По-скоро Кайба иска титлата Крал на игрите и заради това вечно е срещу Юги и бандата, но в много случаи той също бе от страната на добрите. Има и други герои, които се появяват по-често в конкретния сезон.


   Анимето има пет сезона по принцип плюс един допълнителен. Първият е Кралството на дуелите, където Юги отива на острова на Пегъс и се включва в неговия турнир, за да спаси душата на дядо си. Това е началото на едно голяма приключение, което ще ги отведе в търсене на неща, за които не са и подозирали. Всъщност имам записани заглавията на абсолютно всички епизоди на анимето. Като бях по-малка бях придобила някакво желание да си записвам епизодите на всички анимета, които гледам в една тетрадка. Е, сега се оказва, че тя е като истинска златна мина, защото в нея фигурират дори детски, които сега би било трудно да се намерят и изобщо не се излъчват(с повечко късмет може да се намери нещо из интернет, но рядко и трудно, опитвала съм, за жалост, и знам от личен опит).
  Вторият е Бойният град. Този ми е един от най-интересните заради появата на божествените карти - Обелиск мъчителя, Слайфър небесния дракон и Крилатия дракон на Ра. Невероятно е как помня абсолютно всичко. :д Наистина обичам Ю-Ги-О! Само че турнира на Кайба беше прекъснат точно преди финалите заради един виртуален свят, където попадат всички и трябва непременно да се измъкнат. Харесва ми когато Юги и Кайба работят заедно, защото те са най-добрият екип и вместо да враждуват, те биха били най-непобедимия тим ever. Така че винаги се радвах когато имаше такива поводи те да се бият рамо до рамо, защото винаги образуват страхотен отбор! Точно тук започна третият сезон - Навлизане в Царството на сенките. След прекъсването отново се завръщат в бойния град и финалите продължават. Само че врагът е по-опасен от всякога - озлобеният от дете Мерик жадува за мъст и силата на фараона.
  Четвъртият сезон вече бе нещо ново, много по-различно от това до сега. И много по-опасно, разбира се. Винаги ме е вълнувало всичко покрай изгубения континент Атлантида и появата му тук е много интригуваща. Но не бих казала, че останах очарована от Печата на Орикалкус. Това нещо е зло и не разбирам как могат да го използват като цената на загубата е твърде висока. Събуждането на драконите си има и своята мистерия с три древни дракона, които могат да се изправят срещу великия Левиатан. Забавното е, че тези трима воини са Юги, Кайба и Джоуи, защото Кайба и Джоуи наистина се мразят, при това много и ситуацията в много случаи става леко комична. Джоуи се старае всякак да го обиди, а Кайба е самовлюбен и арогантен както винаги. Странно е, че имах кръш по него, харесваше ми, защото е лошо момче и обожавах очите му - толкова сини!
  Петият е най-вълнуващ, но и най-гаден от всички заради края си. Не исках да става така накрая. Много харесвам Ями или Духът от пъзела, но аз предпочитам да го наричам с неговото име - Атем. Той има едно по-опасно и заплашително излъчване от това на Юги. Атем е фараон от където и да го погледнеш. Той притежава качества на владетел и победител. Толкова хубаво щеше да е ако бе останал в настоящето заедно с тях в свое тяло. Добре де, има и друга причина да исках да остане. Аз съм странна, казвала съм го много пъти, тук просто шипвах Атем и Теа и много исках да са гаджета, да. Но те са чудесна двойка и неведнъж имаше някои по-специални моменти. Точно заради това търсех дори из интернет фен фикшъни с тях двамата и съм прочела доста. Не знам има ли друг, който да шипва така герои от анимационни филми(има ли?). Е, добре де, всъщност харесвам Атем, много. Той ми е един от най-любимите аниме герои и признавам, че ужасно много ми харесва. Точно заради това финалът на Големия шампионат беше толкова гаден за мен. Но ми хареса как се развиваше действието в Древен Египет и Атем беше фараон. Всичко това бе много вълнуващо и интригуващо. Както и фигуриращото присъствие на Кайба като част от историята, въпреки че той толкова силно отхвърля всичко свързано с магия.
  Допълнителният шести сезон, Чудовища в капсули, беше нещо изненадващо и ново за мен. Нямах представа, че има нещо след този край на цялата поредица. Но толкова бях щастлива, че Атем отново се появява! И пак имаше АтемхТеа моменти! Не споменах до сега, но много харесвам любимата карта на Юги - Тъмният магьосник. Обичам всичко свързано с магията и всичките му магьосници ми харесват. Също и Синеокия бял дракон на Кайба, от който има цели три бройки. Просто е красив(навярно само аз мога да се изразявам така за такива неща :д). Този било и кратък, уви, сезон също е доста интересен заради мястото, в което попадат. Може и да е несъществуващо, но е достатъчно интересно.
  Много харесвам саундтрака на анимето, това, с което започва всеки епизод. Както и самото интро, обожавам ги! Винаги съм искала да имам карти Ю-Ги-О и разполагам само с едно тесте и то само, защото по едно време когато бях малка бяха пуснали пръчици с награда Ю-Ги-О, мама не разбра и ми ги купи. Едва ли има нужда да казвам, че не го направи втори път. Е, за това пък си имам едно тесте и си го ценя, след като нямам други. Веднъж бях рисувала Атем(не Юги, него харесвам повече, to be honest). Не знам защо бях избрала зелен фон за рисунката си. Не обичам зеленото, а пък за лилавите кичури нямах точен цвят и импровизирах. Сега виждам и че цветовете са прекалено наситени за моя вкус, но пък рисунката странно си пасва с кутийката на картите. Не мисля, че се получи една от най-добрите ми рисунки, но...
Не знам дали има някой друг фен на анимето Ю Ги О, но аз наистина го обожавам! То е my best и съм сигурна, че ще продължавам да го харесвам и помня още много дълго време.

сряда, 7 септември 2016 г.

End Of Summer Book Tag


 Ето, че и лятото е към края си(ЗАЩО??). И един подходящ за времето таг. Благодаря на Юли, че ме е тагнала.

1. Изгревът на лятото: Книга, която нямаше търпение да прочетеш през лятото.

 Двор от мъгла и ярост и Златният мост и все още нямам. Надявам се да мога да ги прочета скоро, чакам от месеци и толкова много бих искала да ги прочета.


2. Прекалено топло, за да изляза: Книга, заради която прекара целия ден вкъщи.

 Всички от Орденът на асасините: Ренесанс, Братството, Тайният кръстоносен поход, Прозрение, Възмездие и въобще всички книги, които прочетох през лятото. Нямах особени планове за излизане и предпочитах да си стоя вкъщи, както винаги, такава съм си.

3. Летен плажен бар: Най-динамичната и пълна с обрати книга, заради която би избрал да прекараш вечерта вкъщи, вместо да излезеш с приятели.

Изчезналата библиотека, това беше най-добрия трилър, който прочетох това лято. Имаше всичко, което търся в една книга свързана с историческа загадка и останах доволна от всичко. Наистина страхотна книга, която много ми хареса.

4. Лeтен road trip: Книга, която чете в колата по време на път/ по време на ваканция.

Пътувах няколко пъти това лято, но не четох нищо. Основната причина - в едната посока пътуването ми беше винаги много рано сутрин и на мен още ми се спи, а другата - имах нужда от почивка.

 5. Студена лимонада: Книга, чието начало не хареса, но в която постепенно се влюби.

Сърца за разбиване - предварително ми беше казано, че когато продължа по-нататък всъщност става много хубава и така се оказа. Може първоначално да изглежда като типичен фен фикшън, но е далеч по-хубава от тях.

 6. Охлаждащ Starbucks: Книга, подходяща повече за студени пролет, есен или зима.

Залезът на боговете - не знам в северните страни като Норвегия дори лятото става ли горещо? Защото в тази книга си беше дълбока зима и изобщо нямаше нищо общо с времето, през което я четох.

 7. Слънчево изгаряне: Книга, която прочете през лятото и определено не ти хареса.

Лявата ръка на Бога беше изключително разочароваща. Очаквах много, а не получих и половината на това. Беше по-скоро хорър и без никаква следа от фентъзи, какъвто уж ѝ беше жанра.

 8. Слънчасване: Книга, от която очакваше повече и ти беше трудно да завършиш.

И аз съм съгласна с Юли за Верижна реакция, но и моето ревю е в повечето случаи положително заради издателството. Но иначе... Луис беше добро, умно момче, което има планове за бъдещето, но веднага щом научи кой е баща му и хукна да става част от Кървавите латиноси. Въобще това беше пълно противоречие! Все едно полицията нищо не може да направи и трябва да си действа на своя глава. Най-много се дразня като героите започнат да се смятат за по-способни и по-умни от полицията и така да ги омаловажават, че не просто да ги прескачат ами и да забравят, че изобщо съществуват.

9. Диня и пъпеш: Книга, която ти разкри сочни тайни и те остави без думи.

 Навярно някой от трилърите, които четох това лято, но единствения, който отговаря на този въпрос е Изгубеният храм. Това за Ахил и бронята му, и всичко... леле, наистина ме остави без думи. Заради тази книга през учебната година ще ходя до библиотеката в Стара Загора, за да си взема Илиада и Одисея.

10. Дъжд и хамак: Любимият цитат, който прочете и който те кара да философстваш.

Ако трябва да съм честна, прочетох четири малки книжки пълни с цитати и не мисля, че е добра идея да давам от тях, защото са много. Но от Орденът на асасините ми се наби силно този цитат:

„Когато бях млад, бях свободен, но не го разбирах; имах време, но не знаех, имах любов, но нея усещах.“
- Оливър Боудън, „Прозрение“ (Ецио Аудиторе)

11. Златно слънце: Най-слънчевата, усмихната и лятна корица, на която попадна.


12. Лятна любов: Книга, която би препоръчала отново и отново, заради емоцията, която носи.

Красив негодник, Сърца за разбиване, защото е сладка, другите колкото и да са хубави... ще ми отнеме доста време да ги прочета, а и повечето са трилъри, а пък веднъж след като знам развръзката няма да ми е така вълнуващо като първия път.

13. Залезът на лятото: Книгата, с най-красивия финал.

Хареса ми краят на Правилата на привличането. От трилогията тази бе любимата ми книга и просто да покажат след много години как Карлос се изправя пред същото нещо като тъст му с него навремето... беше много забавно, но и някак приятно. Просто всичко беше много хубаво.

Тагвам: Павлина, Илияна и Paris love.

събота, 3 септември 2016 г.

Красив негодник - Кристина Лорен

КНИГА ПЪРВА ОТ ПОРЕДИЦАТА „КРАСИВ НЕГОДНИК“

Рейтинг:

  Не бях сигурна за тази поредица понеже тя наистина съдържа главно едно нещо. Просто не бях убедена дали точно това ще ми хареса, в такова голямо количество имам предвид. Но се оказа, че далеч повече ми хареса и с удоволствие ще прочета и останалите.
  Тази корица... страхотна е! Черното и червеното се комбинират уникално! Само да беше и гърбът чисто черен... щеше да е уникално! Черните корици винаги са много стилни и някак ми допада да си е всичко черно.
  Още от самото начало започна интересно. Нямаше никакво въвеждане или подготвяне, а направо влизане в действието, което ми допадна, няма нужда от излишни увъртания. Това е първата книга, която чета от Кристина Лорен и доста ми хареса. Има забавни елементи, а най-много обичам да има щипка хумор, която е като щипката сол в храната - без нея е като недовършено.
  Клоуи Милс е една много опърничава, упорита, но много работоспособна и постоянна героиня. В работата си е безпогрешна, но в личните отношения с шефа ѝ? Там са като куче и котка. Много ми хареса стилът ѝ на обличане, оказа се, че Гучи има доста хубави неща. Но най-интересното е луксозното дантелено бельо, което си купува. Това вече ми се стори забавно.
  Бенет Райън е най-привлекателното, красиво и непоносимо същество на планетата. Изглежда толкова... безупречно и е толкова невероятно красив, в работата си също е много добър, също безпогрешен като Клоуи, но има много по-труден характер от семейството си. А стане ли дума за нея, става същинска напаст и много добре отговаря на прякора си - красив негодник.
  Тяхната връзка е толкова изпепеляваща и направо може да те накара да поискаш същото. Определено много по-добре от 50 нюанса, по-добре момичетата да поискат красивия негодник вместо прословутия Крисчън Грей, в който не разбирам какво намират. Още от самото начало беше очевидно, че Клоуи и Бенет са здраво хлътнали един в друг и са лудо влюбени, иначе няма как да се опише тяхното желание. Беше забавно как се карат постоянно, а после се... правят други неща заедно. Престоя им в Сан Диего бе наистина кулминационната част където всичко бе толкова хубаво, най-сетне започнах да се надявам, че те ще си признаят чувствата и че ще са заедно в другия смисъл на думата, но не. Всичко трябваше да се развали.
  Но наистина книгата ми хареса, прочетох я за един ден и то със значителни паузи. Само накрая ми идеше да убия Клоуи ако не бе приела да представи проекта си. Та тази сделка е за милиони и просто... как може човек да я отхвърли с лека ръка заради единия ти инат?! Но накрая всичко завърши достатъчно добре и краят беше хубав. Любопитна съм да прочета и следващите книги от Красив негодник. Определено това са много пикантни и забавни еротични любовни романи.