вторник, 13 септември 2016 г.

Червената пирамида - Рик Риърдън

 КНИГА ПЪРВА ОТ ТРИЛОГИЯТА „ХРОНИКИТЕ НА КЕЙН“

  След като десет дни не правих нищо и си пропилях ей така времето, най-сетне прочетох нещо. Тези книги отдавна стоят на компютъра ми, но така и не бях стигала до тях, до сега. Просто се чудех какво да прочета, а исках да е фентъзи и да е добро. Е, направих отличен избор.
  Не бях сигурна какво представляват Хрониките на Кейн. Имах някои предположения, разбира се. Предполагах, че е нещо като Пърси или поне се надявах, но не може да се каже, че е точно това и по-добре. Харесва ми точно каквато си е трилогията(още една разлика с Пърси, който има две поредици от по пет книги).
  Харесвам корицата, отговаря много добре да книгата и ми напомня за Древен Египет. А не е тайна, че това е една от любимите ми исторически теми.
  Самият стил на написване на книгата е толкова... различен. По-различен от всичко, което съм срещала до сега. Рик Риърдън е измислил много интересно да бъде „пресъздаване“ на някакви записи и се редуват в различна последователност гледните точки на Картър и Сейди Кейн. Те са брат и сестра, но далеч не са обикновени. Винаги съм харесвала египетската митология и тези неща, просто древността ми е толкова... вълнуваща, също като Древна Гърция. Тогава хората са мислели различно и са виждали света по различен начин. Това са били най-ранните цивилизации и хората тепърва са започвали да създават и усвояват... всичко. Е, не отричам, че някои любими неща също допринесоха за моите предпочитания, в случая Ю Ги О. То е едно страхотно аниме и историческата му обвързаност е страхотна!
Стига с отклоненията. Доволна съм, че прочетох нещо и че излязох от ленивото си състояние. В началото не знаех какво да очаквам, не знаех за какво ще става въпрос освен, че е свързано с египетската митология. Рик Риърдън не ме разочарова и за пореден път е написал нещо вълнуващо и интригуващо обвързано с митове и богове!
  Картър живее с баща си, но ми се струва, че живее не е точната дума. Те нямат постоянен дом и пътуват непрестанно. Колко и яко да звучи да обиколиш света.... да няма къде да се върнеш е гадно. Никой не те чака, нямаш приятели и... не бих завидяла на Картър за този номадски живот(защото си е такъв!). След смъртта на майка му, баба му и дядо му взимат по-малката му сестра Сейди и той остава с баща си. Позволено им е да я виждат два пъти в годината(сериозно, защо не направо нула?!), което очевидно отчуждава брата и сестрата. Картър напомня по доста неща на Пърси, защото няма представа кой е и за произхода си, нито за боговете и всичко заобикалящо го.
  Сейди е темпераментна личност и ми харесва. Може да е по-малката му сестра и да е на дванадесет, но изобщо не е лигаво момиченце и много пъти забравях реалната ѝ възраст. Може би тя ми хареса една идея повече като героиня от Картър, не знам. Много добре разбирам и чувствата ѝ към Анубис(ама наистина, как може да е толкова готин?!). Може да е бога на мъртвите, но според мен е най-сексапилния и загадъчен от боговете. Надявам се в следващите книги да има нещо между тях(какво пък, ще е супер ако са гаджета!).
  С тази книга научих много повече за египетските богове от колкото преди знаех. Те са интригуващи и различни от гръцките, което ме привлече още повече. Но да бъдат изолирани и държани като в плен в Дуат, не мисля, че е най-добрата идея. Домът на живота не е постъпил много умно като ги е прокудил. Естествено, имена като Озирис, Хор, Сет, Изида, Ра, Тот... ми бяха добре познати. Мисля, че всеки е чувал поне едно от тях. Беше странно, че на някои места се сетих за филма от тази година Боговете на Египет, дали пък не са взели нещо от книгите? Приликите бяха доста големи на някои места, поне според мен.
  Но всичко е описано уникално. Много харесвам всичко и смятам, че вече се влюбих в тази трилогия(само три книги, колко жалко!). Беше невероятно интересно да се проследи редом с читателя как Картър и Сейди разкриват истината както и силите си. Винаги съм харесвала магьосниците, всъщност, както и магията. Вълнуващо е и много интригуващо. Винаги съм мечтала за свръхестествени магически сили. Хрониките на Кейн са точно това, което аз харесвам най-много. А Червената пирамида мисля, че е само началото на всичко.

Няма коментари:

Публикуване на коментар