След като десет дни не правих нищо и си пропилях ей така времето, най-сетне прочетох нещо. Тези книги отдавна стоят на компютъра ми, но така и не бях стигала до тях, до сега. Просто се чудех какво да прочета, а исках да е фентъзи и да е добро. Е, направих отличен избор.Не бях сигурна какво представляват Хрониките на Кейн. Имах някои предположения, разбира се. Предполагах, че е нещо като Пърси или поне се надявах, но не може да се каже, че е точно това и по-добре. Харесва ми точно каквато си е трилогията(още една разлика с Пърси, който има две поредици от по пет книги).
Харесвам корицата, отговаря много добре да книгата и ми напомня за Древен Египет. А не е тайна, че това е една от любимите ми исторически теми.
Самият стил на написване на книгата е толкова... различен. По-различен от всичко, което съм срещала до сега. Рик Риърдън е измислил много интересно да бъде „пресъздаване“ на някакви записи и се редуват в различна последователност гледните точки на Картър и Сейди Кейн. Те са брат и сестра, но далеч не са обикновени. Винаги съм харесвала египетската митология и тези неща, просто древността ми е толкова... вълнуваща, също като Древна Гърция. Тогава хората са мислели различно и са виждали света по различен начин. Това са били най-ранните цивилизации и хората тепърва са започвали да създават и усвояват... всичко. Е, не отричам, че някои любими неща също допринесоха за моите предпочитания, в случая Ю Ги О. То е едно страхотно аниме и историческата му обвързаност е страхотна!
Стига с отклоненията. Доволна съм, че прочетох нещо и че излязох от ленивото си състояние. В началото не знаех какво да очаквам, не знаех за какво ще става въпрос освен, че е свързано с египетската митология. Рик Риърдън не ме разочарова и за пореден път е написал нещо вълнуващо и интригуващо обвързано с митове и богове!
Картър живее с баща си, но ми се струва, че живее не е точната дума. Те нямат постоянен дом и пътуват непрестанно. Колко и яко да звучи да обиколиш света.... да няма къде да се върнеш е гадно. Никой не те чака, нямаш приятели и... не бих завидяла на Картър за този номадски живот(защото си е такъв!). След смъртта на майка му, баба му и дядо му взимат по-малката му сестра Сейди и той остава с баща си. Позволено им е да я виждат два пъти в годината(сериозно, защо не направо нула?!), което очевидно отчуждава брата и сестрата. Картър напомня по доста неща на Пърси, защото няма представа кой е и за произхода си, нито за боговете и всичко заобикалящо го.
Сейди е темпераментна личност и ми харесва. Може да е по-малката му сестра и да е на дванадесет, но изобщо не е лигаво момиченце и много пъти забравях реалната ѝ възраст. Може би тя ми хареса една идея повече като героиня от Картър, не знам. Много добре разбирам и чувствата ѝ към Анубис(ама наистина, как може да е толкова готин?!). Може да е бога на мъртвите, но според мен е най-сексапилния и загадъчен от боговете. Надявам се в следващите книги да има нещо между тях(какво пък, ще е супер ако са гаджета!).
Но всичко е описано уникално. Много харесвам всичко и смятам, че вече се влюбих в тази трилогия(само три книги, колко жалко!). Беше невероятно интересно да се проследи редом с читателя как Картър и Сейди разкриват истината както и силите си. Винаги съм харесвала магьосниците, всъщност, както и магията. Вълнуващо е и много интригуващо. Винаги съм мечтала за свръхестествени магически сили. Хрониките на Кейн са точно това, което аз харесвам най-много. А Червената пирамида мисля, че е само началото на всичко.
Няма коментари:
Публикуване на коментар