сряда, 7 септември 2016 г.

End Of Summer Book Tag


 Ето, че и лятото е към края си(ЗАЩО??). И един подходящ за времето таг. Благодаря на Юли, че ме е тагнала.

1. Изгревът на лятото: Книга, която нямаше търпение да прочетеш през лятото.

 Двор от мъгла и ярост и Златният мост и все още нямам. Надявам се да мога да ги прочета скоро, чакам от месеци и толкова много бих искала да ги прочета.


2. Прекалено топло, за да изляза: Книга, заради която прекара целия ден вкъщи.

 Всички от Орденът на асасините: Ренесанс, Братството, Тайният кръстоносен поход, Прозрение, Възмездие и въобще всички книги, които прочетох през лятото. Нямах особени планове за излизане и предпочитах да си стоя вкъщи, както винаги, такава съм си.

3. Летен плажен бар: Най-динамичната и пълна с обрати книга, заради която би избрал да прекараш вечерта вкъщи, вместо да излезеш с приятели.

Изчезналата библиотека, това беше най-добрия трилър, който прочетох това лято. Имаше всичко, което търся в една книга свързана с историческа загадка и останах доволна от всичко. Наистина страхотна книга, която много ми хареса.

4. Лeтен road trip: Книга, която чете в колата по време на път/ по време на ваканция.

Пътувах няколко пъти това лято, но не четох нищо. Основната причина - в едната посока пътуването ми беше винаги много рано сутрин и на мен още ми се спи, а другата - имах нужда от почивка.

 5. Студена лимонада: Книга, чието начало не хареса, но в която постепенно се влюби.

Сърца за разбиване - предварително ми беше казано, че когато продължа по-нататък всъщност става много хубава и така се оказа. Може първоначално да изглежда като типичен фен фикшън, но е далеч по-хубава от тях.

 6. Охлаждащ Starbucks: Книга, подходяща повече за студени пролет, есен или зима.

Залезът на боговете - не знам в северните страни като Норвегия дори лятото става ли горещо? Защото в тази книга си беше дълбока зима и изобщо нямаше нищо общо с времето, през което я четох.

 7. Слънчево изгаряне: Книга, която прочете през лятото и определено не ти хареса.

Лявата ръка на Бога беше изключително разочароваща. Очаквах много, а не получих и половината на това. Беше по-скоро хорър и без никаква следа от фентъзи, какъвто уж ѝ беше жанра.

 8. Слънчасване: Книга, от която очакваше повече и ти беше трудно да завършиш.

И аз съм съгласна с Юли за Верижна реакция, но и моето ревю е в повечето случаи положително заради издателството. Но иначе... Луис беше добро, умно момче, което има планове за бъдещето, но веднага щом научи кой е баща му и хукна да става част от Кървавите латиноси. Въобще това беше пълно противоречие! Все едно полицията нищо не може да направи и трябва да си действа на своя глава. Най-много се дразня като героите започнат да се смятат за по-способни и по-умни от полицията и така да ги омаловажават, че не просто да ги прескачат ами и да забравят, че изобщо съществуват.

9. Диня и пъпеш: Книга, която ти разкри сочни тайни и те остави без думи.

 Навярно някой от трилърите, които четох това лято, но единствения, който отговаря на този въпрос е Изгубеният храм. Това за Ахил и бронята му, и всичко... леле, наистина ме остави без думи. Заради тази книга през учебната година ще ходя до библиотеката в Стара Загора, за да си взема Илиада и Одисея.

10. Дъжд и хамак: Любимият цитат, който прочете и който те кара да философстваш.

Ако трябва да съм честна, прочетох четири малки книжки пълни с цитати и не мисля, че е добра идея да давам от тях, защото са много. Но от Орденът на асасините ми се наби силно този цитат:

„Когато бях млад, бях свободен, но не го разбирах; имах време, но не знаех, имах любов, но нея усещах.“
- Оливър Боудън, „Прозрение“ (Ецио Аудиторе)

11. Златно слънце: Най-слънчевата, усмихната и лятна корица, на която попадна.


12. Лятна любов: Книга, която би препоръчала отново и отново, заради емоцията, която носи.

Красив негодник, Сърца за разбиване, защото е сладка, другите колкото и да са хубави... ще ми отнеме доста време да ги прочета, а и повечето са трилъри, а пък веднъж след като знам развръзката няма да ми е така вълнуващо като първия път.

13. Залезът на лятото: Книгата, с най-красивия финал.

Хареса ми краят на Правилата на привличането. От трилогията тази бе любимата ми книга и просто да покажат след много години как Карлос се изправя пред същото нещо като тъст му с него навремето... беше много забавно, но и някак приятно. Просто всичко беше много хубаво.

Тагвам: Павлина, Илияна и Paris love.

Няма коментари:

Публикуване на коментар