четвъртък, 22 септември 2016 г.
The Autumn Book Tag
Щях да добавям надпис на картинката, но се отказах, излишен е. Така си е абсолютно съвършена. Исках нещо по случай началото на есента, както направих преди с пролетта. Видях този таг от тук - The Quirky Book Nerd. Е, да започваме.
1. Кое е любимото ти нещо относно есента?
Хм, аз не харесвам есента, нито пролетта. Ако трябва да съм честна... не знам дали има такова. С есента започва и училището, един много голям аргумент бих казала да не харесвам този сезон още повече. Харесва ми когато идва Хелоуин, така де, тук може да не е популярно, но е забавно да се маскираш и всички тези неща, но хората тук живеят, разбира се, по порядки заседнали от преди векове, няма как да приемат нещо подобно така лесно.
2. Коя книга ти напомня за училищните дни?
Мразя училище, значи трябва да е книга, която мразя, нали? Но не се сещам за такава книга, че да е обвързана с нещо за училище. Ами навярно ще е Граф Монте Кристо, защото тя влизаше в плана за 10-ти клас и не я прочетох тогава, естествено, защото аз никога не чета задължителната литература(поне не и предварително).
3. Коя корица ти напомня за есента?
Тайните дневници на мис Миранда Чийвър винаги ми е напомняла за есента. Според мен точно това е задния фон на книгата, а корицата наистина много ми харесва.
4. Коя е любимата ти хорър или Хелоуин история?
Не си падам по ужасите и не чета такива книга. Единствено книгите на Дан Браун малко биеха на такива, но това не е чак толкова фрапиращо. В Шестото клеймо май имаше най-много такива неща и това я приспада най-силно към хорър, но ми харесва, защото е страшно интересна и засяга една доста известна тематика, всъщност благодарение на самия автор сега е така известна.
5. Кой е любимият ти хорър или Хелоуин филм?
Спомням си, че съм гледала Хелоуинтаун. Това май отговаря на въпроса. Също както и книгите, аз не обичам ужаси. Не виждам защо да си го правя сама и мозъкът ми да си въобразява несъществуващи неща, глупаво е.
6. Кое излизане на книга през есента очакваш най-много?
Хм, най-напред да видим какво излиза тази есен. О, спомням си, че през пролетта Ибис бяха писали, че през есента ще пуснат първата книга от spin-off поредицата на Братството на черния кинжал - Black Dagger Legacy. Интересно ми е да видя и тази поредица, обичам Братството и обожавам стила на писане на Дж. Р. Уорд.
7. Кое излизане на филм през есента очакваш?
Не съм по тези неща, но сега видях, че ще излиза филм и по четвъртата книга на Дан Браун - Ад. Филма е озаглавен Инферно, което всъщност си е заглавието на книгата, и това е супер! Обичам книгите на Дан Браун и дори филмите са хубави.
8. Кои три книги планираш да прочетеш тази есен?
Ох, и аз не знам. Ами планирам да прочета A Games of Thrones, Стъкленият меч и Красив непознат. Да речем, че тези три, има и още други, но тези са едни от тях, които смятам в най-скоро време да прочета.
Тагвам: Юли, Павлина и Tedy.
вторник, 20 септември 2016 г.
Summer Wrap Up
Бях направила един „списък“ в началото на лятото - Summer Reading List. Там бях написала някои книги, които исках или предполагах да прочета. Е, доста отпаднаха от него и на тяхно място се появиха други. Някои книги все още чакам да прочета, но... Е, да видим какво се получи и колко книги съм прочела това лято!
1. Завръщане на острова на изгубените - Мелиса Де Ла Круз
Тази може би след история на Наследниците отново беше много заинтригуваща и този път се надявам да видя филма след нея, защото трябва да има продължение, а... РЕВЮ
2. Лявата ръка на Бога - Пол Хофман
Книга, от която очаквах толкова много, а всъщност изобщо не беше това, което мислех, че е. Толкова добри ревюта и обещаващо резюме, а всъщност... РЕВЮ
3. Изчезналата библиотека - А.М. Дийн
Ето това вече е исторически трилър, който харесвам. Още като прочетох резюмето знаех, че тази книга е точно от тези, които обичам. Всичко свързано с някаква мистерия и историческа загадка ме привлича, а... РЕВЮ
4. Венецианският договор - Марина Фиорато
Тази книга определено се оказа много заинтригуваща и не останах разочарована, защото тя напълно отговори на очакванията ми. Обичам хубавите исторически романи, като... РЕВЮ
5. Орденът на асасините: Ренесанс - Оливър Боудън
Не бях сигурна какво да очаквам от тази книга или да кажа по право поредица. Всъщност нямах си и на идея каква може да е тази игра, на която са базирани книги и скоро ще има и филм... РЕВЮ
6. Орденът на асасините: Братството - Оливър Боудън
Мога да кажа, че тази книга също беше доста интересна и мисля, че в следващите нататък ще се наложи да се разделя с Ецио, защото той вече е зрял мъж, а и... РЕВЮ
7. Книга за любовта - Катерин Дий
Тази книга е част от серията За момичета от Катерин Дий. Бях хвърлила око на тези малки сладурски книжки още от преди, но... РЕВЮ
8. Книга за успеха - Катерин Дий
Втората от четирите малки симпатични книги на различни житейски тематики е за успеха. Успехът - това е нещо много важно за всекиго от нас... РЕВЮ
9. Книга за приятелството - Катерин Дий
Бях хвърлила око на тази книга още преди, възнамерявах да я подаря на най-добрата си приятелка, но идеята ми отпадна и така и не я осъществих... РЕВЮ
10. Книга за самочувствието - Катерин Дий
Четвъртата и последна книга - за самочувствието. Тази книга залага не толкова на разнообразните неща, а на повече текст и са запазени само цитатите... РЕВЮ
11. Перфектна химия - Симон Елкелес
Не бях планирала да чета тази книга, може би просто не бях обърнала по-голямо внимание, защото честно казано чета повече исторически романтики, отколкото съвременни, но... РЕВЮ
12. Правилата на привличането - Симон Елкелес
Правилата на привличането е много приятна книга и не очаквах да ми хареса толкова много. Може би поради липсата на тези банди и такива неща, но... РЕВЮ
13. Верижна реакция - Симон Елкелес
Верижна реакция оправда очакванията ми и беше точно толкова интересна колкото и предишните. Жалко, че братята са само трима, защото... РЕВЮ
14. Сърца за разбиване - Али Новак
Юли се оказа права и тази обикновена книга, както се е изразила, не очаквах да ми хареса толкова много. Определено надмина очакванията ми и... РЕВЮ
15. Изгубеният храм - Том Харпър
Май наистина имам слабост към трилъри, които се въртят около голяма историческа загадка. Това ми е поредната такава книга. Какво да направя, обожавам... РЕВЮ
16. Орденът на асасините: Тайният кръстоносен поход - Оливър Боудън
Реших да продължа с четенето на книгите от Орденът на асасините. Имам до пета и предпочитам да ги прочета, а по-нататък... РЕВЮ
17. Орденът на асасините: Прозрение - Оливър Боудън
Явно съм разбрала погрешно, че историята на Ецио свършва до втора книга. Третата прекъсва последователността умишлено, за да могат... РЕВЮ
18. Орденът на асасините: Възмездие - Оливър Боудън
Когато прочетох това, очаквах много, а получих много по-малко. Тези няколко изречения ме заплениха веднага и си представях нещо подобно на предишните асасини, но... РЕВЮ
19. Шифърът на Камелот - Сам Крайстър
Винаги съм харесвала легендите за крал Артур, но когато опитах да прочета книгата... отказах се на петнайстата страница. Не ми беше толкова интересна, колкото това, което съм чувала за крал Артур... РЕВЮ
20. Залезът на боговете - Том Егеланд
Казват, че това е „авторът, по чиито стъпки върви Дан Браун.“ Чела съм негови книги и знам, че са добри и ми харесват. Така че наистина може и да се е вдъхновил от Том Егеланд, след като... РЕВЮ
21. Кръвта на Александър - Том Уайлд
Обичам историческите трилъри и за пореден път се убедих в това. Всичко, обвито в мистерия около нещо в историята, е вълнуващо... РЕВЮ
22. Красив негодник - Кристина Лорен
Не бях сигурна за тази поредица понеже тя наистина съдържа главно едно нещо. Просто не бях убедена дали точно това ще ми хареса, в такова голямо количество имам предвид. Но се оказа, че... РЕВЮ
23. Червената пирамида - Рик Риърдън
Тези книги отдавна стоят на компютъра ми, но така и не бях стигала до тях, до сега. Просто се чудех какво да прочета, а исках... РЕВЮ
24. Огненият престол - Рик Риърдън
Тази книга беше точно толкова интересна, колкото и първата. Наистина ми хареса и сега като погледнах корицата мога да си обясня напълно защо е такава. Все пак, когато... РЕВЮ
25. Сянката на змея - Рик Риърдън
Най-сетне прочетох и третата книга. [..] Тя беше на ниво като всички останали книги за Рик Риърдън, но в някои аспекти имах по-различни очаквания. РЕВЮ
Малки или не, книгите са си книги и са точно 25. Е, не е зле, като се има предвид, че половината, не 20 дни от месец Юли аз изобщо не четох. За месец и половина даже смятам, че е доста добре. От летния ми списък книгите, които със сигурност искам да прочета и остават са: Двор от мъгла и ярост, Графинята блудница, Златният мост, Господин неустоим, Съдбовно бягство, Сенките, останалите от Красив негодник както и от Орденът на асасините и Скритият оракул.
1. Завръщане на острова на изгубените - Мелиса Де Ла Круз
Тази може би след история на Наследниците отново беше много заинтригуваща и този път се надявам да видя филма след нея, защото трябва да има продължение, а... РЕВЮ
2. Лявата ръка на Бога - Пол Хофман
Книга, от която очаквах толкова много, а всъщност изобщо не беше това, което мислех, че е. Толкова добри ревюта и обещаващо резюме, а всъщност... РЕВЮ
3. Изчезналата библиотека - А.М. Дийн
Ето това вече е исторически трилър, който харесвам. Още като прочетох резюмето знаех, че тази книга е точно от тези, които обичам. Всичко свързано с някаква мистерия и историческа загадка ме привлича, а... РЕВЮ
4. Венецианският договор - Марина Фиорато
Тази книга определено се оказа много заинтригуваща и не останах разочарована, защото тя напълно отговори на очакванията ми. Обичам хубавите исторически романи, като... РЕВЮ
5. Орденът на асасините: Ренесанс - Оливър Боудън
Не бях сигурна какво да очаквам от тази книга или да кажа по право поредица. Всъщност нямах си и на идея каква може да е тази игра, на която са базирани книги и скоро ще има и филм... РЕВЮ
6. Орденът на асасините: Братството - Оливър Боудън
Мога да кажа, че тази книга също беше доста интересна и мисля, че в следващите нататък ще се наложи да се разделя с Ецио, защото той вече е зрял мъж, а и... РЕВЮ
7. Книга за любовта - Катерин Дий
Тази книга е част от серията За момичета от Катерин Дий. Бях хвърлила око на тези малки сладурски книжки още от преди, но... РЕВЮ
8. Книга за успеха - Катерин Дий
Втората от четирите малки симпатични книги на различни житейски тематики е за успеха. Успехът - това е нещо много важно за всекиго от нас... РЕВЮ
9. Книга за приятелството - Катерин Дий
Бях хвърлила око на тази книга още преди, възнамерявах да я подаря на най-добрата си приятелка, но идеята ми отпадна и така и не я осъществих... РЕВЮ
10. Книга за самочувствието - Катерин Дий
Четвъртата и последна книга - за самочувствието. Тази книга залага не толкова на разнообразните неща, а на повече текст и са запазени само цитатите... РЕВЮ
11. Перфектна химия - Симон Елкелес
Не бях планирала да чета тази книга, може би просто не бях обърнала по-голямо внимание, защото честно казано чета повече исторически романтики, отколкото съвременни, но... РЕВЮ
12. Правилата на привличането - Симон Елкелес
Правилата на привличането е много приятна книга и не очаквах да ми хареса толкова много. Може би поради липсата на тези банди и такива неща, но... РЕВЮ
13. Верижна реакция - Симон Елкелес
Верижна реакция оправда очакванията ми и беше точно толкова интересна колкото и предишните. Жалко, че братята са само трима, защото... РЕВЮ
14. Сърца за разбиване - Али Новак
Юли се оказа права и тази обикновена книга, както се е изразила, не очаквах да ми хареса толкова много. Определено надмина очакванията ми и... РЕВЮ
15. Изгубеният храм - Том Харпър
Май наистина имам слабост към трилъри, които се въртят около голяма историческа загадка. Това ми е поредната такава книга. Какво да направя, обожавам... РЕВЮ
16. Орденът на асасините: Тайният кръстоносен поход - Оливър Боудън
Реших да продължа с четенето на книгите от Орденът на асасините. Имам до пета и предпочитам да ги прочета, а по-нататък... РЕВЮ
17. Орденът на асасините: Прозрение - Оливър Боудън
Явно съм разбрала погрешно, че историята на Ецио свършва до втора книга. Третата прекъсва последователността умишлено, за да могат... РЕВЮ
18. Орденът на асасините: Възмездие - Оливър Боудън
Когато прочетох това, очаквах много, а получих много по-малко. Тези няколко изречения ме заплениха веднага и си представях нещо подобно на предишните асасини, но... РЕВЮ
19. Шифърът на Камелот - Сам Крайстър
Винаги съм харесвала легендите за крал Артур, но когато опитах да прочета книгата... отказах се на петнайстата страница. Не ми беше толкова интересна, колкото това, което съм чувала за крал Артур... РЕВЮ
20. Залезът на боговете - Том Егеланд
Казват, че това е „авторът, по чиито стъпки върви Дан Браун.“ Чела съм негови книги и знам, че са добри и ми харесват. Така че наистина може и да се е вдъхновил от Том Егеланд, след като... РЕВЮ
21. Кръвта на Александър - Том Уайлд
Обичам историческите трилъри и за пореден път се убедих в това. Всичко, обвито в мистерия около нещо в историята, е вълнуващо... РЕВЮ
22. Красив негодник - Кристина Лорен
Не бях сигурна за тази поредица понеже тя наистина съдържа главно едно нещо. Просто не бях убедена дали точно това ще ми хареса, в такова голямо количество имам предвид. Но се оказа, че... РЕВЮ
23. Червената пирамида - Рик Риърдън
Тези книги отдавна стоят на компютъра ми, но така и не бях стигала до тях, до сега. Просто се чудех какво да прочета, а исках... РЕВЮ
24. Огненият престол - Рик Риърдън
Тази книга беше точно толкова интересна, колкото и първата. Наистина ми хареса и сега като погледнах корицата мога да си обясня напълно защо е такава. Все пак, когато... РЕВЮ
25. Сянката на змея - Рик Риърдън
Най-сетне прочетох и третата книга. [..] Тя беше на ниво като всички останали книги за Рик Риърдън, но в някои аспекти имах по-различни очаквания. РЕВЮ
Малки или не, книгите са си книги и са точно 25. Е, не е зле, като се има предвид, че половината, не 20 дни от месец Юли аз изобщо не четох. За месец и половина даже смятам, че е доста добре. От летния ми списък книгите, които със сигурност искам да прочета и остават са: Двор от мъгла и ярост, Графинята блудница, Златният мост, Господин неустоим, Съдбовно бягство, Сенките, останалите от Красив негодник както и от Орденът на асасините и Скритият оракул.
понеделник, 19 септември 2016 г.
Сянката на змея - Рик Риърдън
КНИГА ТРЕТА ОТ ТРИЛОГИЯТА „ХРОНИКИТЕ НА КЕЙН“
Най-сетне прочетох и третата книга. Покрай училище и доста други неща, които имам да правя, протаках книгата цели три дни и най-накрая успях да я прочета. Тя беше на ниво като всички останали книги за Рик Риърдън, но в някои аспекти имах по-различни очаквания.
Не можах да навляза изцяло в Сянката на змея, защото я четох доста накъсано, вниманието ми почти не беше върху книгата и като цяло май четох само фиктивно. Но поне като погледна корицата и знам с кой момент от книгата е свързан, все пак съм запомнила нещо. Тази корица май ми харесва най-много заради тъмно синьото небе, красиво е.
Нямах представа как ще се развият нещата и как ще се справят с Апоп. Тук действието ми се стори някак по-напрегнато и сериозно, въпреки че си имаше и някои забавни моменти. Сякаш с всяка книга героите порастват все повече и повече. Ако направя сравнение между Червената пирамида и Сянката на змея - то те определено са много по-зрели от тогава.
Знаех, че на Картър му е предопределено да бъде водач от самото начало, то беше очевидно. Беше хубаво, че най-сетне имаше шанс със Зия, но останах изненадана от развитието с другите богове. Да възприема Картър с Хор и Сейди с Изида беше много по-лесно и спонтанно, но другите... беше толкова различно и странно. Зия и Ра... беше си трудно за възприемане, защото едно младо момиче да започне да говори с мъжки глас на най-стария от боговете... това не беше от най-нормалните неща.
Сейди... тя през цялото време беше изправена пред дилемата между Уолт и Анубис. Аз лично бих избрала Анубис и много исках така да стане при нея, но... изглежда тук не стана дума за никакъв избор и това ме изненада най-много. Въпреки че аз не бих се чувствала както трябва знаейки, че получавам и двете момчета, които харесвам едновременно.
В тази книга, разбира се, основната тематика е побеждаването на Апоп, а то можеше да се постигне само чрез сянката му, неговата sheut. Тези египетски наименования са ми много интересни и успях да си обогатя знанията, които имам за египетската митология и да си призная, това ще ми помогне понеже имам нещо на ум и всякаква информация е добре дошла.
Може би очаквах по-силен и интересен край. Исках нещо като Пърси Джаксън, може би, просто моите очаквания бяха различни. Да, беше хепи енд и победиха Апоп завинаги, но... исках повече, това е.
Съзнавам, че не направих никак добро ревю, защото спомените ми са мътни и не успях да вникна добре в книгата, но знам, че ми хареса. Планирам да прочета и кратката поредица с Пърси Джаксън и Хрониките на Кейн, защото ми е любопитно, а и някак искам да ми е пълно. Все едно да завърша изцяло и двете, поне така смятам аз.
Най-сетне прочетох и третата книга. Покрай училище и доста други неща, които имам да правя, протаках книгата цели три дни и най-накрая успях да я прочета. Тя беше на ниво като всички останали книги за Рик Риърдън, но в някои аспекти имах по-различни очаквания.Не можах да навляза изцяло в Сянката на змея, защото я четох доста накъсано, вниманието ми почти не беше върху книгата и като цяло май четох само фиктивно. Но поне като погледна корицата и знам с кой момент от книгата е свързан, все пак съм запомнила нещо. Тази корица май ми харесва най-много заради тъмно синьото небе, красиво е.
Нямах представа как ще се развият нещата и как ще се справят с Апоп. Тук действието ми се стори някак по-напрегнато и сериозно, въпреки че си имаше и някои забавни моменти. Сякаш с всяка книга героите порастват все повече и повече. Ако направя сравнение между Червената пирамида и Сянката на змея - то те определено са много по-зрели от тогава.
Знаех, че на Картър му е предопределено да бъде водач от самото начало, то беше очевидно. Беше хубаво, че най-сетне имаше шанс със Зия, но останах изненадана от развитието с другите богове. Да възприема Картър с Хор и Сейди с Изида беше много по-лесно и спонтанно, но другите... беше толкова различно и странно. Зия и Ра... беше си трудно за възприемане, защото едно младо момиче да започне да говори с мъжки глас на най-стария от боговете... това не беше от най-нормалните неща.
Сейди... тя през цялото време беше изправена пред дилемата между Уолт и Анубис. Аз лично бих избрала Анубис и много исках така да стане при нея, но... изглежда тук не стана дума за никакъв избор и това ме изненада най-много. Въпреки че аз не бих се чувствала както трябва знаейки, че получавам и двете момчета, които харесвам едновременно.
В тази книга, разбира се, основната тематика е побеждаването на Апоп, а то можеше да се постигне само чрез сянката му, неговата sheut. Тези египетски наименования са ми много интересни и успях да си обогатя знанията, които имам за египетската митология и да си призная, това ще ми помогне понеже имам нещо на ум и всякаква информация е добре дошла.
Може би очаквах по-силен и интересен край. Исках нещо като Пърси Джаксън, може би, просто моите очаквания бяха различни. Да, беше хепи енд и победиха Апоп завинаги, но... исках повече, това е.
Съзнавам, че не направих никак добро ревю, защото спомените ми са мътни и не успях да вникна добре в книгата, но знам, че ми хареса. Планирам да прочета и кратката поредица с Пърси Джаксън и Хрониките на Кейн, защото ми е любопитно, а и някак искам да ми е пълно. Все едно да завърша изцяло и двете, поне така смятам аз.
неделя, 18 септември 2016 г.
Back To School Tag
Напоследък ми е толкова натоварено и в блога ми е пълна бъркотия, тагната съм на няколко тага и този е един от тях и реших него да направя по-напред, защото не искам да изпусна времето за него. Също и благодаря на Юли за тага!
1. Кой клас/курс си?
Сега съм 12-ти клас, това е последната ми година. Още една година, която трябва да изтърпя и дотътря до край.
2. За какво се вълнуваш/притесняваш относно предстоящата учебна година?
Разбира се, че за предстоящите ми изпити, матури... да не говорим и за кандидатстване. Вълнувам се и за бала накрая, там просто нямам идея какво да очаквам.
3. Любимата част от подготовката преди училище/университет?
Обичам да пазарувам в книжарницата по всяко едно време, но тази година специално не съм, защото просто имах предостатъчно неща оставали от предходните години. Но както и книги, обичам да си купувам канцеларски материали и в много случаи просто взимам нещо заради самото нещо, защото ми харесва.
4. Какво мислиш за училището и класа си/университета и групата си?
Ох, „любимия“ ми въпрос. Уча в така наречена най-елитна гимназия на областта, но аз не съм част от „елита“. Не бих казала, че всички са някакви такива, но си има разни снобчета, които се имат за повече от другите. Също има и много хора, които не понасям, защото са груби, невъзпитани и са просто ужасни. А и няма как след като се държат не се държат с мен добре да очакват нещо по-различно от моя страна. Като цяло в класа ми си има някои особи, които меко казано не понасям, но мисля, че пред други класове моя си е сравнително добър.
5. В колко часа ставаш за училище/университета?
Когато съм първа смяна ставам 6:30, живея на центъра, а училището не е много далеч пък и аз обичам да съм там няколко минути преди начало(защо да бързам да отивам там рано и да си седя сама?!). Втора смяна по принцип ставам в 9:30, искам да си поспя, а за останалото пак има време.
6. Старателна ученичка/студентка ли си?
Е, не съм пълна отличничка, старая се, но когато се намесят мързела и несправедливостта го давам много по-леко. Всъщност проблема в моето училище са учителите, които са по-ужасни от самите ученици и нарочно ти пишат с една единица по-малко от това, което заслужаваш. -_- Как да не ме е яд?!
7. Раница или дамска чанта?
Не съм носила раница от 7 клас и не мога да си представя да нося за напред подобно чудо. Учебниците са супер тежки и аз си спестявам много като почти не ги нося, защото и не ги ползвам, няма смисъл. По-удобно ми е с чанта, мразя да ми тежи някаква раница на гърба, направо ми го изкривява и ме заболява.
8. Стил на обличане в училище/университета?
За щастие, тук махнаха униформите още преди години - не че някой си правеше труда да ги носи, но все пак. Обичам отчасти спортния стил заради дънките, но и стилните блузи, защото не обичам обикновените и безлични тениски - толкова е скучно и тъпо. Обичам блузи с отворени деколтета(ужасно мразя полота или нещо, което да ме души), защото ми стоят добре. Обичам да нося и по-високи обувки на платформа или токчета, но имам и доста чифтове кецове(все черни, но обичам и черното).
9. Интересен/забавен спомен от училище/университета?
Класа ми е такъв, че все с нещо някой се изцепва и си правим да ни е забавно. Обикновено не минава ден без да се смея. Просто съучениците ми са такива, че винаги умеят да пречупят обстановката и да превърнем дори един сериозен час - в пародия на такъв. :д Точно това ми харесва най-много, защото се отегчавам да ми е твърде сериозно или работохолично, това е прекалено.
10. Кого тагваш?
събота, 17 септември 2016 г.
Огненият престол - Рик Риърдън
КНИГА ВТОРА ОТ ТРИЛОГИЯТА „ХРОНИКИТЕ НА КЕЙН“
Толкова се надявах да успея да прочета тази книга за един ден, но, уви, не се получи. Просто се разсейвах твърде много и ми останаха сто страници за следващия ден. Можех спокойно да я прочета цялата и за един ден, но реших да прекарам повече от необходимото време във Facebook и Instagram.
Тази книга беше точно толкова интересна, колкото и първата. Наистина ми хареса и сега като погледнах корицата мога да си обясня напълно защо е такава. Все пак, когато прочетеш дадена книга, всичко ти е по-ясно от преди.
За Картър и Сейди няма почивка. Тяхната задача далеч не е приключила и след Червената пирамида това е само началото. Сет дори може да се брои за техен приятел, в сравнение с истинския им враг - Апоп. Споменавала ли съм колко много мразя змии? Е, тази ненавиждам наистина. В Огненият престол имаше и прекалено много змии за моя вкус - повече от колкото бих искала да си имам работа за цял живот. Ако някой от героите имаше фобия като моята, хм, е, вече ми е интересно как щеше да се справи.
Не може да бъде! Защо Сейди трябва да харесва две момчета? Така де, единият е бог, но изглежда като шестнадесетгодишен тинейджър. Не че имам нещо против Уолт(даже никак, той си има достатъчно проблеми на главата), но пред Анубис... той ми бледнее. Във всеки случай - мразя любовните триъгълници повече от всичко друго, дори от слабите герои. Надявам се в третата книга да няма нищо такова, защото ще бъда силно разочарована.
Картър... е, той продължава да харесва Зия, но като гледам май скоро няма да има хепи енд за тях. Не и с Апоп в числото. Въпреки разликата само от няколко месеца с първата книга, Картър, но и Сейди също, ми се струват някак по-мъдри от преди, все едно са успели да пораснат за тези месеци. Мисля, че ролята им на учители им отива. Доста добре са се справили със своите ученици, защото са достатъчно умели и са успели да напреднат много.
Като цяло, цялата идея за пробуждането на Ра ми се струваше толкова странна. Едновременно си мислех, че не е разумно, защото той надали ще се възроди в предишната си форма, но пък без него... пак не ми се виждаше. Героите в книгата май бяха изпаднали в същата дилема, но нямаше друг избор - Ра трябваше да бъде събуден и върнат на престола си. Може да не е в никак отлична форма и готов да бъде владетел, но все някаква роля ще изиграе в битката срещу Апоп, нали така?
Книга преобладаваше с разнообразни персонажи и места, на които главните герои се озоваваха. Както винаги, Рик Риърдън се е справил страхотно и книгите му много ми харесват. Интересни са, интригуващи са и са приятни. Написани са в дух като за млади тинейджъри и според мен не са натоварващи. Бих казала, че са четиво подходящо и за деца, и за по-големи, защо пък не? Кой не обича митове и малко магия?
Толкова се надявах да успея да прочета тази книга за един ден, но, уви, не се получи. Просто се разсейвах твърде много и ми останаха сто страници за следващия ден. Можех спокойно да я прочета цялата и за един ден, но реших да прекарам повече от необходимото време във Facebook и Instagram.Тази книга беше точно толкова интересна, колкото и първата. Наистина ми хареса и сега като погледнах корицата мога да си обясня напълно защо е такава. Все пак, когато прочетеш дадена книга, всичко ти е по-ясно от преди.
За Картър и Сейди няма почивка. Тяхната задача далеч не е приключила и след Червената пирамида това е само началото. Сет дори може да се брои за техен приятел, в сравнение с истинския им враг - Апоп. Споменавала ли съм колко много мразя змии? Е, тази ненавиждам наистина. В Огненият престол имаше и прекалено много змии за моя вкус - повече от колкото бих искала да си имам работа за цял живот. Ако някой от героите имаше фобия като моята, хм, е, вече ми е интересно как щеше да се справи.
Не може да бъде! Защо Сейди трябва да харесва две момчета? Така де, единият е бог, но изглежда като шестнадесетгодишен тинейджър. Не че имам нещо против Уолт(даже никак, той си има достатъчно проблеми на главата), но пред Анубис... той ми бледнее. Във всеки случай - мразя любовните триъгълници повече от всичко друго, дори от слабите герои. Надявам се в третата книга да няма нищо такова, защото ще бъда силно разочарована.
Картър... е, той продължава да харесва Зия, но като гледам май скоро няма да има хепи енд за тях. Не и с Апоп в числото. Въпреки разликата само от няколко месеца с първата книга, Картър, но и Сейди също, ми се струват някак по-мъдри от преди, все едно са успели да пораснат за тези месеци. Мисля, че ролята им на учители им отива. Доста добре са се справили със своите ученици, защото са достатъчно умели и са успели да напреднат много.
Като цяло, цялата идея за пробуждането на Ра ми се струваше толкова странна. Едновременно си мислех, че не е разумно, защото той надали ще се възроди в предишната си форма, но пък без него... пак не ми се виждаше. Героите в книгата май бяха изпаднали в същата дилема, но нямаше друг избор - Ра трябваше да бъде събуден и върнат на престола си. Може да не е в никак отлична форма и готов да бъде владетел, но все някаква роля ще изиграе в битката срещу Апоп, нали така?
Книга преобладаваше с разнообразни персонажи и места, на които главните герои се озоваваха. Както винаги, Рик Риърдън се е справил страхотно и книгите му много ми харесват. Интересни са, интригуващи са и са приятни. Написани са в дух като за млади тинейджъри и според мен не са натоварващи. Бих казала, че са четиво подходящо и за деца, и за по-големи, защо пък не? Кой не обича митове и малко магия?
Абонамент за:
Публикации (Atom)






