Най-сетне прочетох и третата книга. Покрай училище и доста други неща, които имам да правя, протаках книгата цели три дни и най-накрая успях да я прочета. Тя беше на ниво като всички останали книги за Рик Риърдън, но в някои аспекти имах по-различни очаквания.Не можах да навляза изцяло в Сянката на змея, защото я четох доста накъсано, вниманието ми почти не беше върху книгата и като цяло май четох само фиктивно. Но поне като погледна корицата и знам с кой момент от книгата е свързан, все пак съм запомнила нещо. Тази корица май ми харесва най-много заради тъмно синьото небе, красиво е.
Нямах представа как ще се развият нещата и как ще се справят с Апоп. Тук действието ми се стори някак по-напрегнато и сериозно, въпреки че си имаше и някои забавни моменти. Сякаш с всяка книга героите порастват все повече и повече. Ако направя сравнение между Червената пирамида и Сянката на змея - то те определено са много по-зрели от тогава.
Знаех, че на Картър му е предопределено да бъде водач от самото начало, то беше очевидно. Беше хубаво, че най-сетне имаше шанс със Зия, но останах изненадана от развитието с другите богове. Да възприема Картър с Хор и Сейди с Изида беше много по-лесно и спонтанно, но другите... беше толкова различно и странно. Зия и Ра... беше си трудно за възприемане, защото едно младо момиче да започне да говори с мъжки глас на най-стария от боговете... това не беше от най-нормалните неща.
Сейди... тя през цялото време беше изправена пред дилемата между Уолт и Анубис. Аз лично бих избрала Анубис и много исках така да стане при нея, но... изглежда тук не стана дума за никакъв избор и това ме изненада най-много. Въпреки че аз не бих се чувствала както трябва знаейки, че получавам и двете момчета, които харесвам едновременно.
В тази книга, разбира се, основната тематика е побеждаването на Апоп, а то можеше да се постигне само чрез сянката му, неговата sheut. Тези египетски наименования са ми много интересни и успях да си обогатя знанията, които имам за египетската митология и да си призная, това ще ми помогне понеже имам нещо на ум и всякаква информация е добре дошла.
Може би очаквах по-силен и интересен край. Исках нещо като Пърси Джаксън, може би, просто моите очаквания бяха различни. Да, беше хепи енд и победиха Апоп завинаги, но... исках повече, това е.
Съзнавам, че не направих никак добро ревю, защото спомените ми са мътни и не успях да вникна добре в книгата, но знам, че ми хареса. Планирам да прочета и кратката поредица с Пърси Джаксън и Хрониките на Кейн, защото ми е любопитно, а и някак искам да ми е пълно. Все едно да завърша изцяло и двете, поне така смятам аз.
Няма коментари:
Публикуване на коментар