събота, 17 септември 2016 г.

Огненият престол - Рик Риърдън

 КНИГА ВТОРА ОТ ТРИЛОГИЯТА „ХРОНИКИТЕ НА КЕЙН“

  Толкова се надявах да успея да прочета тази книга за един ден, но, уви, не се получи. Просто се разсейвах твърде много и ми останаха сто страници за следващия ден. Можех спокойно да я прочета цялата и за един ден, но реших да прекарам повече от необходимото време във Facebook и Instagram.
  Тази книга беше точно толкова интересна, колкото и първата. Наистина ми хареса и сега като погледнах корицата мога да си обясня напълно защо е такава. Все пак, когато прочетеш дадена книга, всичко ти е по-ясно от преди.
  За Картър и Сейди няма почивка. Тяхната задача далеч не е приключила и след Червената пирамида това е само началото. Сет дори може да се брои за техен приятел, в сравнение с истинския им враг - Апоп. Споменавала ли съм колко много мразя змии? Е, тази ненавиждам наистина. В Огненият престол имаше и прекалено много змии за моя вкус - повече от колкото бих искала да си имам работа за цял живот. Ако някой от героите имаше фобия като моята, хм, е, вече ми е интересно как щеше да се справи.
  Не може да бъде! Защо Сейди трябва да харесва две момчета? Така де, единият е бог, но изглежда като шестнадесетгодишен тинейджър. Не че имам нещо против Уолт(даже никак, той си има достатъчно проблеми на главата), но пред Анубис... той ми бледнее. Във всеки случай - мразя любовните триъгълници повече от всичко друго, дори от слабите герои. Надявам се в третата книга да няма нищо такова, защото ще бъда силно разочарована.
  Картър... е, той продължава да харесва Зия, но като гледам май скоро няма да има хепи енд за тях. Не и с Апоп в числото. Въпреки разликата само от няколко месеца с първата книга, Картър, но и Сейди също, ми се струват някак по-мъдри от преди, все едно са успели да пораснат за тези месеци. Мисля, че ролята им на учители им отива. Доста добре са се справили със своите ученици, защото са достатъчно умели и са успели да напреднат много.
  Като цяло, цялата идея за пробуждането на Ра ми се струваше толкова странна. Едновременно си мислех, че не е разумно, защото той надали ще се възроди в предишната си форма, но пък без него... пак не ми се виждаше. Героите в книгата май бяха изпаднали в същата дилема, но нямаше друг избор - Ра трябваше да бъде събуден и върнат на престола си. Може да не е в никак отлична форма и готов да бъде владетел, но все някаква роля ще изиграе в битката срещу Апоп, нали така?
  Книга преобладаваше с разнообразни персонажи и места, на които главните герои се озоваваха. Както винаги, Рик Риърдън се е справил страхотно и книгите му много ми харесват. Интересни са, интригуващи са и са приятни. Написани са в дух като за млади тинейджъри и според мен не са натоварващи. Бих казала, че са четиво подходящо и за деца, и за по-големи, защо пък не? Кой не обича митове и малко магия?

2 коментара:

  1. За твоя жалост любовния триъгълник присъства и в трета книга, но той този проблем бива разрешавам по един изненадващ и дори малко странен начин. А и страхотно ревю и се радвам, че поредицата ти харесва.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Да, снощи най-сетне завърших третата книга и наистина този проблем беше разрешен по меко казано необичаен начин. Дори все още ми е странно и не мога да го възприема. Както и благодаря. :)

      Изтриване