Клетниците - Виктор Юго

Рейтинг:

  Прочетох втората книга едва преди час, но съм изключително въодушевена. Казвам втора, защото издателството е сметнало да раздели цялото произведение в две книги, което си е доста логично, защото иначе щеше да се получи книга, която е невъзможно да се държи(би била над 1400 страници, поне). Наистина много ми хареса и съм изключително доволна от себе си, че прочетох тази класика на световната литература.

  Първоначално нямах представа за какво се разказва в тази книга, но бях любопитна и я започнах. Няма да отрека, че ми бе скучно, защото не схващах изобщо какъв е този епископ за когото се говореше, наречен Биенвеню, тоест добре дошъл. Знаех, че помага да бедните, но това ми изглеждаше малко скучно. Ако в цялата книга се говореше само за него никога нямаше да я прочета, неслучайно я зарязах миналия Октомври когато я започнах, прочела едва 70 страници. Но този Май си казах, че трябва да я прочета и го направих. Малко откъслечно, защото не ми се разнасяха книгите насам-натам, те са дебели и тежки.
По-нататък започна да ми става интересно и сюжетът придоби съвсем друг вид, просто Виктор Юго обича да протака и да убива главните си герои, качество, което не само харесвам ами е присъщо за мен. Аз имам странния фетиш към това главните ми герои да умират и май с него имаме доста общо, пък и е роден през Февруари...

  На книгите пише "Том...." понеже са част от поредица в осем тома на избрани творби на Виктор Юго, а ние притежаваме само четири от тях.
Колкото и много герои да има, главният, в действителност, е Жан Валжан. Той е бивш каторжник, но бих казала е много по-добър човек от хиляди други. И всеки прочел тази класика в края ще осъзнае, че на практика, той е най-големият клетник.
Хубаво е, че Козет и Мариус имаха такъв хубав край като заживяха щастливо заедно, но не бе честно спрямо Жан Валжан, ала въпреки всичко той бе щастлив, защото постигна всичко, което е искал в живота, най-вече щастието на момичето, което приема за своя дъщеря - Козет.

  Много харесах този цитат и нямаше как да не си го запиша. Определено има голям процент истина в него и дори има стойност в живота. Самите книги вътре са разделени най-напред на части(общо пет), после на отделни книги във всяка част(просто авторът така е решил да ги нарече) и чак тогава глави.

"Човек често си въобразява, че връзва една нишка, а всъщност връзва съвсем друга."
Из Клетниците от Виктор Юго - Четвърта част, Книга втора, Глава II