петък, 1 май 2015 г.

The Ultimate Book Tag

Намерих някои доста интересни тагове за книги и реших да ги отговоря, всеки може да се тагва ако иска. :) Понеже разбрах, че този таг е за двама или повече души ще добавя отговорите на Yuli Atta към своите.

Имаш ли си определено място вкъщи за четене?
Да, имам един стол, който много обичам и е адски удобен, но ако се схвана(понеже четенето ми е много повече от 1-2 часа) се премествам на дивана.
На леглото. Вдигам си възглавницата, свивам се в ъгъла и чета, докато не се стъмни, след това спирам, защото на следващия ден няма да мога да видя на две крачки от мен. (Не че някой ме питаше това...)

Книгоразделител или парченце хартия?
Книгоразделител, имам доста, но не всички ги ползвам, повечето си ги пазя нови.
Книгоразделител, имам доста, но не всички ги ползвам, повечето си ги пазя, защото са твърде хубави, за да ги ползва човек.

Можеш ли да спреш да четеш, когато и да е или трябва спреш на някоя страница, глава, част, т.н.?
Мога, но предпочитам да спра на нова страница, а още по-добре на глава.
Не, трябва да си завърша или изречението, или параграфа, или страницата, а най-добре ще е да си завърша главата и така да спра.

Пиете или ядете ли, докато четете?
Не, защото мога да повредя книгата си.
Миналата година четях на електронната си книга и ядях и пиех заедно с нея, а сега само пия, все пак мога да я оставя, да пия и пак да почна.

Можеш ли да четеш, докато слушаш музика/гледаш телевизия?
След като успях да чета е-книга от телефона си на училище, в час, когато е шумно и всеки се лигави, крещи и какво ли не, вярвам че мога да чета на всякаква обстановка, просто мога да се абстрахирам от заобикалящата ме среда, но предпочитам на тишина, за да не се разсейвам.
Музиката ме дразни и разсейва, така че не. Не гледам телевизия докато чета, какъв е смисъла? Аз просто игнорирам ТВ-то.

Кажете един ваш дразнещ навик, докато четете.
Дразнещ не бих казала, но докато чета нищо и никой около мен не съществува и бива тотално игнориран.
Не съм сигурна, мисля, че започвам да се чеша по гърба без да ме сърби. Не знам защо.

Една книга или няколко наведнъж? 
Една, мразя да започвам нещо и да го оставям недовършено, започвайки друго.
Една, разбира се, иначе всичко ще ми се смеси.

Четете вкъщи или навсякъде?
Общо взето навсякъде. Чета си вкъщи, чела съм на даскало, докато пътувам...
Вкъщи, в автобуса, в училище, в тоалетната, на спирката, в книжарницата, абе общо взето навсякъде.

Четете на глас или тихичко в главата си?
В главата си, никога не си мърморя, един вид, докато чета. Първо, че е дразнещо за околните и второ, не мога да чета по този начин.
И двете. Когато чета книги, за разлика от ученето на уроци, аз се чувам и запомням и в двата случая.

Прескачате ли напред, докато четете или пропускате ли страници?
Никога не прескачам, в повечето неща аз съм си на принципа "Всичко или нищо". Така че или цялата книга, или нищо от нея.
В някои книги да, за което се мразя, но просто в някои има толкова ненужна и скучна информация, че буквално няма нужда от нея! Една от книгите, които четох миналия месец беше така. Имаше по пет реда след всяка пряка реч и преди всяка нова и беше незначителна! За това накрая ми писна да я чета. Но най-вече пропускам, когато съм към края. Мразя някой да ми протака истинското действие, когато съм на най-интересното.

Пишете ли в книгите?
Не, никога. Та аз ще откача ако само подгъна крайчеца на някоя страница, а за писане дума не може да става!
Мамка му, не!

Стилът на писане на кой автор е уникален за вас и защо?
Агата Кристи, неслучайно тя е може би най-добрият автор на криминални романи в света. Едва ли има друг, който да пише така увлекателно и заплетено като нея.
Лоръл К. Хамилтън- любимата ми жена автор. Мога да кажа как започва книгата, какво пише в средата и как я завършва. Мога да кажа кои глави служат за въведение, кои за същинската част и коя е използвана вместо епилог.
Брандън Сандерсън- любимият ми мъж автор. До сега не съм срещала човек, който може да пише по толкова различен начин от трето лице и от първо. Това е просто уникално! В трето лице ми отнема една седмица да се нагодя към сложното му писане, едва четейки 10 страници, а след това, като свикна, цепя 300 на ден. А когато пише от първо лице, не трябва да свиквам, толкова е лесно и свободно, че просто си го чета на един дъх!

Хари Потър или Здрач? Дайте три причини, за да защитите отговора си. 
Мразя Хари Потър, за мен е ужасно тъпо и не разбирам защо всички толкова много го харесват. След като трябва да избирам ми се налага да посоча Здрач, въпреки че не ми е чак толкова интересно. Така и не се наканих да прочета поредицата, нито да гледам филмите. Май няма да избера нито едно от двете и причините май си проличаха в целия ми отговор.
Хари Потър не е мой тип книга. Здрач е боклук, а по боклука има и фенфикшън-книга-боклук. Боклук при боклук отива.
Както и да е. Мисля, че ще избера "или", а чрез него избирам Mistborn (Мъглороден), The Reckoners (Възмездителите), The Inheritance series (Тетралогия Наследството) & etc.



Имаш ли някои смешни истории, включващи книги от детството ти? Моля сподели!
Не помня почти нищичко от детството си, ама нищичко! Мога само да заявя със сигурност, че си имах една най-любима книжка, чието име е "Коледа в гората", и която научих наизуст понеже карах мама непрестанно да ми я чете, следователно нямаше как да не я науча и дори я помня до ден-днешен.
Не мисля. Като малка не обичах да чета, но помня, че преди да заспя майка ми ми четеше Лукчо.

Коя е най-тънката и коя е най-дебалата книга, която притежаваш?
Ние имаме богата библиотека откъм по-стари книги и те са си доста дебелички. Най-дебелата е на Виктор Юго - Том 3 : Клетниците Част 3 и 4 828 страници, а най-тънката - книжките ми с приказки, които не са повече от десетина страници.
Най-тънката е Циркът на кошмарите на Дарън Шан, която е сто и няколко страници, а най-дебелата е Mistborn- The final empire by Brandon Sanderson, която е 700-и нещо. Но скоро ще притежавам книга от 1000 страници!

Кога се захвана с четене?
Чета от дете, първоначално приказки, а като станах 4-5 клас по-големи книжки от сорта на Пипи Дългото Чорапче, Приключенията на Лукчо и други.
Мога да чета от 6-годишна, иначе с интерес почнах да чета от 2011-та година. Тоест, когато бях на 13.

Коя е любимата ти класическа книга?
Парижката Света Богородица на Виктор Юго.
Класиките за мен са старите книги за вампири и под стари, говоря, където им ги има хилядите слабости и да...така че нека да кажем, че любимата ми класика по мои стандарти е поредицата за Анита Блейк на Лоръл К. Хамилтън.

Любовен триъгълник или забранена любов?
Мразя любовните триъгълници, по-добре забранена любов.
Мразя и двете, но предпочитам любовен триъгълник, пред трудна любов. Трудна, забранена, същото е за мен.

Зомбита или вампири?
Зомбитата са ми тъпи. Аз обожавам вампирите!
Анита Блейк вдига зомбита, те не са секси, но Жан-Клод е. Следователно- вампири.

Вампири или феи? Защо?
Като по-малка си падах много по-феите, но вече ми идват твърде миловидни и сладникави. Така че пак вампири.
Жан-Клод е вампир и е секси. Дойл е фей и е секси. Следователно и двете.
И двете създания са уникални по свой собствен начин, а Лоръл К. Хамилтън е писала и за двете, следователно- и двете.


Четеш за сюжета, за стила или за героите?
Общо взето чела съм и за трите неща, някак и без едно от тях се получава липса, празнота.
Чета за всичко. Без едното е като човек без крак- незавършено.

Не мисля, че е трудно всеки да се досети, кой отговор чий е. Ще ви оставя сами да отгатнете по цвета.
Ще тагна само Юли, защото не познавам никого другиго, а Ники е правила този таг, но всеки, който иска да го направи може да се смята за тагнат!

Няма коментари:

Публикуване на коментар