Принц с часовников механизъм - Касандра Клеър

  КНИГА ВТОРА ОТ ТРИЛОГИЯТА „АДСКИ УСТРОЙСТВА“

Рейтинг:

  Втора книга - не по-малко интересна от предходната, та дори и повече.
  Действието отново се развива в Лондон през XIX век, всъщност цялата трилогия е в този исторически период. Според мен тази книга е повече центрирана към един друг главен персонаж - Джеймс Карстерс. Сякаш трилогията е към тримата главни герои - Уил, Теса и Джем, като всяка книга е малко по-насочена от един от тях от колкото от останалите. В тази специално тази тънка граница беше значително по-осезаема. Тук определено Джем изпъкваше повече от колкото Уил в Ангел с часовников механизъм.
  Както и още една възхитителна корица. Наистина адмирирам дизайнерът(-ите) за чудесната изработка, заслужават всички похвали за невероятната си работа. Героят действително изобразява Джем - сребристата коса и светлите очи и най-вече жезълът, който държи.
  Принц с часовников механизъм е изключително заинтригуваща, пленителна и невероятна книга. Има само едно нещо, което не ми допадна: няма нещо, което да не харесвам повече в книгите от любовния триъгълник. Все още не разбирам защо Теса трябваше да се влюбва и в двамата - Джем и Уил? Всичко можеше да се стече по коренно различен начин ако просто и в трите книги се говореше за любовта ѝ с единия от двамата, но навярно щеше да се изгуби и целия смисъл на трилогията, затова май трябваше това да се случи.
  Джеймс Карстерс е мил, отдаден и толкова всеотдаен, един истински ангел бих казала. Съчувствам му за болестта му и щеше да е далеч по-хубаво ако не бе в такова състояние. Би било много хубаво ако имаше своята черна коса, не че сребристата е лоша, дори напротив, интересна е, но ми напомня малко за възрастен човек. Само че бих предпочела очите му да си останат светли и сиви, вместо кафяви, защото кафявото е скучно.
  Като цяло втора книга се върти около този любовен триъгълник между Теса, Джем и Уил. Аз лично предпочитам Уил, защото той е своенравен, забавен и много красив. Нямам нищо против Джем, но мрачния мистериозен Уил ме плени веднага. Както очаквах, имаше нещо, което да го кара да се държи толкова лошо. Неговото отношение към всички се дължеше на една мрачна тайна от миналото, която го преследва като сянка. Когато се разкри каква е дори ми стана жал за него, защото беше по-ужасно от колкото си представях.
  Друг образ, който ме заинтригува доста е Магнус Бейн. Този магьосник е доста чаровен и с огромно чувство за хумор. Стана ми симпатичен още от самото начало, но там нямаше възможност да се разбере нещо повече за него. Магистърът, обаче, ми става все по-антипатичен и по-антипатичен. Каквото и да му се е случило в миналото, да унищожава нефилимите не е най-доброто решение на проблемите му. А тези автоматони са повече от ужасни, защото никога не биха могли да заместят едно истинско живо същество.
  Принц с часовников механизъм е нещо точно по средата - има разкрития, но не много, както и все повече нови загадки, които предстои да бъдат разкрити. Освен проблемите, които имат с Магистъра, Консулът се явява като чудесно допълнение. Наистина не ми допадна от самото начало и явно имаше защо.
  Книгата е много увлекателна и те кара още повече да заобичаш Ловците на сенки. Този изцяло нов свят на Касандра Клеър ми се струва невероятно пленителен и страхотен. Мисля, че дори вече заобичах поредицата и с това няма съмнение, че я препоръчвам.
  Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.