неделя, 20 септември 2015 г.

Вечна любов - Дж. Р. Уорд

КНИГА ВТОРА ОТ ПОРЕДИЦАТА „БРАТСТВОТО НА ЧЕРНИЯ КИНЖАЛ“

Рейтинг:

  Това не е история само за красивата черупка, но и за това, което се крие отвъд нея.
  Втора книга е за Рейдж, който е толкова красив и има визията на някой актьор и затова го наричат Холивуд. Честно казано в първата книга ми беше по-приятен тъй като е забавен и има чувство за хумор, а споровете му с Вишъс просто нямат равни! Точно заради това ужасно много ми харесва, но все пак да не пренебрегваме и невероятната му красота, защото тя е от голямо значение. Но като видях действителната му история малко ми стана гадно. Харесвах забавния Рейдж, а всичкото това с проклятието за чудовището, което се появява когато изгуби контрол ми промени донякъде мнението за него и явно е, че не е такъв какъвто е, защото много му харесва. Привидно е женкар, едно хубаво самовлюбено лице, но в действителност и той си има своите несгоди, което те кара да погледнеш от друг ъгъл на нещата.
  Да си призная, историята на Мери и Рейдж не ми е от най-любимите, просто защото бе твърде мила може би за моя вкус. Той е истински символ на сексапил и сила, а тази нежност ми идва в повече, пък и аз обичам по-лошите неща, неслучайно Зейдист успя да ми грабне вниманието още в Тъмна любов.
  Мери, от своя страна, е доста изстрадало човешко момиче и историята ѝ е наистина трогваща заради болестта, която според мен, несправедливо има. Не виждам какво толкова е сторила та да се е преборила с нея и за жалост да ѝ се налага отново да го прави.
  Накрая дори ме наведе на мисълта, че може да има някой тъжен край, защото по всичко личеше, че ще е така. Самите случки наистина бяха ужасни и се убедих, че тази Скрайб Върджин има доста власт и сила, което малко не ми се понрави, пък и начинът, по който изисква разни неща от бойците си.. това ама никак не ми допадна да си призная.
  Харесва ми и начинът, по който Рейдж се заяжда и шегува, обичам да се смея и забавните моменти са като щипка сол на вкус. Като цяло книгата не е лоша, но няма да отрека, че Рейдж не е най-любимият ми мъжки персонаж.
  Исках да кажа няколко думи и за корицата. Момичето е хубаво, харесват ми очите ѝ, но самия зеленикав фон не ми харесва чак толкова, защото не съм почитател на зеления цвят, при това никак. Или най-малкото на този тревисто зелен нюанс, предпочитам по-синьозелените гами и тюркоаза.
Все пак книгата си е хубава и я препоръчвам да се прочете. Мога да кажа, че за сега поредицата е много обещаваща и наистина ще си заслужава да се прочете!
 Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

Няма коментари:

Публикуване на коментар