Не очаквах толкова много да ми хареса. Преди като цяло гледах с пренебрежение поредицата, но без изобщо да съм видяла за какво става въпрос. Имам този ужасен навик да прибързвам да съдя и както се случи и с Реликвите, като видях за какво става въпрос и веднага бях заинтригувана. И изобщо не губих време и започнах да я чета.
Признавам си, кориците на Егмонт ми харесват, много. Е, оригиналните също са хубави, но тези... обичам черното, а и са толкова семпли и на място, точно това ги прави толкова очарователни.
Не бях сигурна какво точно да очаквам, но останах доволна от книгата. Само дето си мислех, че всяка си е за себе си - историята на различна героиня, но те се оказаха далеч по-свързани отколкото си мислех. Много е интересно, че поредицата Лунните хроники е базирана на познатите детски приказки. Тази, очевидно, е свързана с Пепеляшка (Cinder aka Cinderella). Действието се развива някъде в далечното бъдеще и според мен книгите могат да се определят като научна фантастика, в чиято основа има нотки на всеизвестните приказки.
Синдер е киборг - получовек, но и полумашина. Били са ѝ имплантирани машинни части при инцидент в детството ѝ, което я прави нещо като второкласен човек за останалите. Вторият ѝ баща, който я осиновява не след дълго умира и тя се оказва под опеката на своята мащеха, която я мрази и остава да живее с нея и с доведените си сестри. До тук всичко много напомня за Пепеляшка, но не съвсем всичко е такова. Тя е механик и се грижи за всичко - домакинската работа, изкарването на пари... Единствените ѝ приятели са андроида Ико и по-малката ѝ доведена сестра, Пеони, която се отнася действително добре с нея, за разлика от Адри и Пърл, нейните мащеха и по-голяма доведена сестра. Всичко си върви както винаги, докато изведнъж в магазинчето ѝ не се появява принцът, който иска от нея да поправи андроида му.
Принц Каи е бъдещият наследник на Източната Република(в това време в далечното бъдеще на Земята има шест страни, от които се управлява тя). Той е обременен с тежестта на това да открие лек за върлуващата чума в страната, както и да сключи мир с Луна, но за сега и двете изглеждат невъзможни. След като е загубил майка си, сега и баща му, императорът, също е болен от чумата, а кралицата на Луна, Левана, настоява за съюз с него, а това е последното, което иска. Има само един начин да се отърве от Левана, но той е основан на едни легенди и слухове. Когато отнася андроида си за поправка изобщо не очаква най-добрият майстор да се окаже едно момиче, което всъщност го привлича.
Синдер е много интересна с тази загадка покрай легендата, живота и произхода на Синдер както и настоящата ситуация в страната заради кралицата. Но всъщност всичко е доста тясно свързано. Всичко е много интересно честно казано и със сигурност следващите книги, които ще прочета ще са останалите три. Има ги, разбира се, други елементи от приказката като бала, на който обаче Синдер няма никакво желание да ходи. Само че как ще е пълна приказката ако не отиде, нали?
Накрая като видях колко глави ми остават и колко много трябва да се случи... направо не ми се искаше да свършва. Определено това не е краят на историята на Синдер и за напред всичко ще се върти около нея. Една изключително интересна и необичайна книга. Май по-често трябва да давам шанс на различните книги.
Няма коментари:
Публикуване на коментар