петък, 10 февруари 2017 г.

Скарлет - Мариса Мейър

  КНИГА ВТОРА ОТ ПОРЕДИЦАТА „ЛУННИТЕ ХРОНИКИ“

  Защо накрая става най-интересно? Толкова много ми се чете и искам да разбера какво ще стане и бам - то дошъл края. Ох, никак не е честно. С това темпо скоро няма да завърша поредицата след като всяка следваща книга става по-дълга, а аз трябва да се въздържам поне докато не отминат най-неотложните ми ангажименти...
  Харесвам корицата, много, но просто... нямаше как да си затворя очите за доста явната подробност и важен детайл от портретната характеристика на Скарлет - тя е рижа и къдрава, а тук е медено руса и права. Неслучайно и името ѝ е Скарлет и често се случва да използват играта на думи: 
„Как се казваш?“     „Скарлет“      „А, заради косата?“
  Ами мисля, че става от ясно от по-ясно какъв е цветът на косата на Скарлет, а в превод scarlet е ален, аленочервен.
Всичко толкова напомня на приказката за Червената шапчица. Авторката много умело съчетава приказните мотиви със самата идея и сюжета на книгата. И всичко е едновременно толкова тясно свързано. Отново очакванията ми историята да се развива само и около Скарлет бяха опровергани, но не мога да кажа, че не бях доволна. Синдер се появяваше и то достатъчно често тъй като тя е ключова фигура и всичко ще се върти около нея заради ролята и самоличността ѝ.
  В някои моменти беше така добре изпипано и така добре завоалиран мотива за героите от Червената шапчица, че чак останах възхитена. Особено когато беше онова с Вълка и Ловеца... наистина много недвусмислен намек. Странно обаче, но през цялото време си мислех за фентъзи... неща. Просто направих връзка с познатите ми елементи.
  Скарлет е толкова темпераментна и своенравна, в някои моменти имах чувството, че така ще се разгневи, че ще се прояви някоя лунна дарба у нея. Е, поне щеше да е интересно. Като в приказката, тук също я има и бабата, само че е изчезнала. Баба ѝ, Мишел Беноа я няма и Скарлет е убедена, че е отвлечена, въпреки че полицията ѝ отказва помощта си. Но за един ден се случиха толкова много събития... Даже ми е трудно да повярвам, че за толкова кратък срок станаха толкова много неща. В единия момент си вършеше обичайните задължения с доставките и фермата, а в следващия - съревноваваше с времето да спаси баба си преди да е станало твърде късно. А междувременно се налага да бяга и за живота си. И всичко започна с един уличен боец когото наричат Вълка.
  Останах мъничко разочарована, че нито веднъж не бе използвано истинското му име, а просто този безличен прякор, с който определят всички им. Само че той не бе големият лош вълк от приказката, защото е много по-различен от това. Не съм сигурна имаше ли някъде споменат цвета на косата му, този детайл ми убягваше през цялото време, но очите му са зелени и това ми напомни за един мой герой в една от историите ми, двамата имат доста общо помежду си. Бях сразена и от невинността му и колко уязвим всъщност бе той. Бяха направили от него чудовище, но вътрешно гореше искрата на малко момче насилствено превърнато в звяр. Кралица Левана наистина е безмилостна и жестока след като причинява това на младите момче само и само да си осигури армия. Нещо повече, тя е луда и обсебена, има мания за сила и власт.
  Резюмето само загатва някои детайли от книгата и те кара да тръпнеш в чакане. През цялото време чаках кога най-после ще се съберат Скарлет и Синдер, защото беше ясно, че те ще си помогнат взаимно. Имам чувството, че всичко до сега беше само завръзката и аз нямам търпение да разбера още. А пък има да се случи още толкова много... Синдер и Скарлет само подклаждат интереса и въпреки някои разкрития, има действие, което все още предстои. С огромно нетърпение искам да прочета останалите две книги и ще се постарая това да стане възможно най-скоро.

Няма коментари:

Публикуване на коментар