Февруари започва добре. Понеже се занимавам цял месец с учене по
френски и вече ми дойде съвсем до гуша и ми втръсна, имах нужда да
разпусна иначе направо щях да откача. Не знаех какво точно ми се чете,
но някак не исках да е нещо различно от любимия ми жанр и реших
най-сетне да прочета The Assassin's Blade, няма смисъл да се надявам Егмонт да я издадат, ако въобще го сторят.
Може би просто ми се четеше нещо от Сара Дж. Маас, а все още не съм се сдобила с Империя на бури
и много исках да прочета нещо за Селена Сардотиен, а пък аз винаги чета
новелите. Просто ми харесват, а и държа да съм прочела всичко.
Тази съдържа петте новели-предистории на самата поредица Стъкленият трон.
Страшно много харесвам корицата и най-вече заради това ми се искаше да я
издадат, за да мога да си я взема, но... А новелите са следните:
The Assassin and The Pirate Lord
The Assassin and The Healer
The Assassin and The Desert
The Assassin and The Underworld
The Assassin and The Empire
The Assassin and The Healer
The Assassin and The Desert
The Assassin and The Underworld
The Assassin and The Empire
Всички те предшестват събитията в Стъкленият трон.
Е, все пак е изминало известно време в солните мини в Ендовиер и чак
тогава започва, но надали имаше нужда да се разказва това. С първата
новела авторката ни представя как Селена е започнала да се бунтува и да
се противопоставя за първи път на плана на Аробин, нейния шеф, но и
Кралят на асасините. Точно това е повратния момент, от който измъкване
няма и който предопределя бъдещето ѝ занапред. В The Assassin and the Pirate Lord
тя се изправя срещу най-известния пират и го заставя да направи каквото
му нареди, което е и забавно. Освобождавайки робите, обаче, проваля
сделката на Аробин и това меко казано го вбесява.
В следващата новела The Assassin and The Healer
тя е тръгнала на път след като Аробин е решил за наказание да я изпрати
да се обучава в Червената пустиня и докато не получи одобрение да не се
връща. Само че в един хан среща едно момиче, на което решава да
помогне. Много ми хареса тази новела, защото момичето желае да стане
лечителка(преди отнемането на магията тя е била такава по рождение), а Селена ѝ помогна в осъществяването на тази си мечта.
В третата книга The Assassin and The Desert
тя вече пристига при Тихите асасини от Червената пустиня, но не всичко
става толкова бързо, колкото очаква. Там обаче научава много и то неща,
за които изобщо не подозира. Разликата между Тихите асасини и тези на
Аробин на континента е огромна. Както и методите на Майстора и на Аробин
- единият уважава учениците си и се отнася добре към тях, а другият е
жесток и безскрупулен. Но и там също има кроежи и Селена се оказва
забъркана точно в това и няма намерение да стои отстрани.
В предпоследната четвърта новела, The Assassin and The Underworld,
вече всичко тръгва назад. След като се завръща Аробин я засипва с
подаръци, за да купи прошката ѝ, но това е абсурдно да стане. След цяло
лято, в което не знае какво се е случило със Сам, който бе с нея при
пиратите и ѝ помогна да осъществи плана си, тя е объркана в чувствата
си. Успява да се съгласи на нова сделка, с която уж да предотврати
създаването на път между Мелисанде и Рифтхолд, който да бъде използван
за трафик на роби(леле колко съвременен израз използвах). Само че беше
измамена и работеше, но... за грешната страна. Но вече е готова да махне
от Аробин след като може да му се издължи до последната стотинка.
Най-гадна ми беше последната новела - The Assassin and The Empire,
защото знаех какво ще стане. Но пък и живота, който водеше със Сам...
не си я представях така. Тя е като стихия, а да стане като обикновено
момиче с любимия си просто не пасваше. Тя е родена за много по-велики
дела от това. Именно затова донякъде е трябвало да се стекат така
обстоятелствата, защото така можа да открие истинското си призвание и да
преоткрие себе си(за тези, които вече са чели четирите книги, пък може
вече и петата). Сам е твърде обикновен и така и не разбра коя в
действителност е тя. Въпреки че накрая Селена отиде в Ендовиер и беше
така жестоко предадена... мисля, че така стана по-добре, от колкото
другия вариант.
Като цяло това са просто едни допълнителни
истории, които могат да разяснят малко повече някои споменати неща из
самата поредица, но не са задължителни, така че не е нужно всеки да ги
прочете ако не иска. Аз просто съм си такава и обичам да правя всичко
или нищо, средно положения няма.
Няма коментари:
Публикуване на коментар