вторник, 14 февруари 2017 г.

Крес - Мариса Мейър

   КНИГА ТРЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „ЛУННИТЕ ХРОНИКИ“

  Става ми все по-интересно, тази поредица наистина много ми харесва. А вече ми остава само една книга до края, ужас! *проблемите на книжния плъх*
  Харесвам кориците на Егмонт, защото са черни, но пък оригиналните са едни тъмносини... пак цвят, който обичам, така че май ги харесвам по равно. Обаче момичетата на българските корици много ми приличат на едни кукли, наричат се BJD(ball-jointed dolls), която е ръчно изработена и струват доста скъпо. Те са супер реалистични и определено много хубави(вижте в Гугъл). Просто като гледам ръцете и свръзките прилича точно на тези кукли, чиито тела са точно по такъв начин свързани, а и на предходните си личеше колко съвършено изглеждат лицата им като на куклите.
  Когато променях статуса си в Гуудрийдс за тази книга съвсем случайно в полезрението ми попадна името Thorne в резюмето. Отне ми няколко секунди докато осъзная за кого става въпрос и че всъщност Егмонт са направили буквален превод на фамилията на Трън, като много по-логично е да е Торн. Защо ще я превеждат? Това е вън от всякаква логика и няма смисъл. Иначе по тази логика Синдер трябва да е Пепел, а Скарлет Алена, но не звучи добре, нали? Всяко име си има някакво значение и ако тръгнем да правим преводи ще бъде много тъпо. Това ми напомни като превода на Джон Сноу на Бард - Джон Сняг, въпреки че и тук си има нещо такова - Уинтър я превеждат като Зима, което също ми се вижда глупаво.
  Тази книга, най-малко по-корицата, очевидно става дума за приказката за Рапунцел - момиче затворено някъде и стои в изгнание само. Историята е почти същата, но разбира се, с някои разлики като за начало научната фантастика. Крес е заточена на един сателит, който обикаля Земята и така тя е едновременно близо, но и далеч от планетата. Тя е щит, но е и много добър хакер и кралската утайка(по-скоро чародеите и самата кралица) се възползва от уменията ѝ. Тя има същата дълга коса, но не може да я спусне и да я спасят. В началото започна много добре и от една страна ми се искаше всичко да се беше развило добре, но тогава навярно повечето неща в книгата нямаше да се случат и от друга страна това не е добре, защото всичко щеше да се обезсмисли. Така че си е добре както си е, иначе всичко щеше да стане твърде бързо и нямаше да има никакво действие.
  Прави ми впечатление, че на всяка книга любовната история не завършва точно с хепи енд, но то и никоя от тези книги не е края и предстоят още неща, така че има логика да е така. Този път забъркан в любовна история се оказа Трън(звучи ми толкова ужасно, предпочитам Торн, напомня ми за Блекторн от Реликвите, а там не е преведено, нали?!). Странно, но двамата с Крес си отиват и единствено към нея той проявява истинско отношение и успя да се влюби в нея въпреки временната си слепота, но все пак за любовта не са нужни очи, а да виждаш със сърцето и да се вгледаш в душата на човек. Но всичко си оставаше свързано и сюжетът е много последователен. Винаги се впечатлявам когато авторът успява да съчетае всичко съвършено, последователно и всичко си е на мястото. Едновременно се следи развитието и събитията при всички герои докато в един момент пътищата им се пресичат и се обединяват.
  Много харесвам Лунните хроники и даже сега се чудя няма ли някоя допълнителна книга случайно... просто много интересно ми стана и искам още. Съдбите на всички герои са преплетени и е толкова заинтригуващо. Крес както и предходните книги беше много интересна и вече нямам търпение да прочета и Уинтър.

Няма коментари:

Публикуване на коментар