Реших да направя един такъв пост и преди да съм започнала държа да поясня: това си е лично МОЕ мнение, така че не е нужно да се аргументирам за това. Всеки си има мнение, а това е моето и не смятам да се обяснявам защо.
Няма да ги подреждам по някакъв възходящ или низходящ ред, а по-скоро ще ги започна по ред от началото на годината, защото така ми е по-лесно.
Ами няма да си кривя душата, не ми хареса. Аз страшно много харесвам гръцката митология и имам по-строги виждания за нещата, а тази изкривена представа никак не ми допадна. Просто не е мой тип и си признавам, че прескачах страници и четях през редовете. За мен това не бяха истинските митове за известните гръцки герои, а някаква друга Пърси-версия, която изобщо не ми хареса.
Да, харесвам останалите книги за Пърси Джаксън, но не и тази.
2. Кървава роза - Андреа Креймър
Очаквах много, а не получих дори наполовина на очакванията си. С две думи - пълно разочарование.
През цялото време беше толкова бурно и напрегнато, държеше под напрежение от самото начало и за какво? *спойлери* Да умре любимия ми герой и те накрая да станат на вълци?! Краят просто беше пълно разочарование. Изобщо не съм съгласна с авторката и ако тя е виждала така края на една фентъзи трилогия... ами много жалко и разочароващо. (Да, употребих многократно думата разочарование тук, но тя идеално описва тази книга.)
3. Лейди полунощ - Касандра Клеър
Да речем, че очаквах... повече. Книгата за мен беше твърде слаба, на фона на книгите от Реликвите на смъртните и Адски устройства тази просто бледнееше. Тя изобщо не покри очакванията, които имах за Тъмни съзаклятия(надявах се да е поне толкова добра колкото останалите, но...).
През половината книга има толкова много описание без никакво действие, че чак ми доскуча. Чак накрая взе да става малко по-интересно, но това не повиши особено мнението ми за Лейди полунощ. Също и героите ми бяха твърде... странни. Джулиън и Ема надали изобщо ще могат да достигнат нивото на Джейс и Клеъри или Уил и Теса. Определено не ме накараха да ги заобичам както предходните две двойки.
Просто на фона на останалите всичко ми се струва твърде слабо.
4. Лявата ръка на Бога - Пол Хофман
Едно от най-големите ми разочарования за тази година. Защо? Едно многообещаващо резюме, а в действителност - най-обикновена книга. Жанр фентъзи - никакъв помен от него. По-скоро някакво средновековно ужаси, където млади момчета и деца живеят в пансион където ги бият и третират като животни(а да, това е нещо като манастир, супер тесногръдо за капак). Аз бих го определила като urban horror, защото дори не е и хорър като хората.
В резюмето се говори за Ангел на смъртта - жестоко, нали? - но това е едно най-обикновено момче без никакви супер сили или нещо такова. Тогава къде му е фентъзито? То просто е предопределено да убие хората, просто това, но накрая на тази трилогия надали става и това. Резюмето предразполага към едно, а се оказва съвсем друго и то далеч не така впечатляващо.
5. Орденът на асасините: Възмездие - Оливър Боудън
Много харесвам Орденът на асасините, но тази книга направо срина всичките ми хубави впечатления за предишните книги.
Ецио и Алтаир бяха легендарни асасини, благодарение на тях е просъществувал така добре Орденът и всичко, но Хайтам направо срива всичко това. Той става тамлиер - заклетите врагове на асасините - и вярва в убежденията им колкото и грешни да са. От малък е обучаван, за да последва делото и нито веднъж не му идва на ум за какво пък и не му и казват нищо. Пък и като се има предвид, че цял Лондон знае, а само той не... да не е сляп или глух? Да не е живял във вакуум та съвсем нищо да не е чувал и така простодушно отива при тамплиерите и става част от тях, а после дори да осъзнава, че всичко в тях е грешно, той продължава да се самоубеждава в правотата на своето дело.
Имах чувството, че с Хайтам кредото на асасините и това, което Алтаир и Ецио са градили се е сринало на пух и прах. По-глупав и простодушен герой не бях срещала, че чак имаше периоди, в които това ме дразнеше. Хайтам направо си беше срам за асасините, защото потъпка всичко, което те са градили и в което вярват.
6. Портретът на Дориан Грей - Оскар Уайлд
Не всяка класика е шедьовър и за пореден път се убедих това. Е, Джейн Еър и Шърли ми бяха предостатъчни относно това, но към тях мога да добавя и Портретът на Дориан Грей.
Един абсолютно безхарактерен и посредствен герой. Не разбирам защо тази книга е така прехласвана. Дориан е един себичен глупак, който се прехласва по младостта и красотата си и иска да ги запази и това по случайност се случва. Така той стои непокътнат, а портретът му е олицетворение на душата му - най-гнусното и пропаднало нещо, за което може да се сетите.
Накрая, по ирония на съдбата сам убива себе си чрез портрета като се мъчи да го унищожи. Ами каквато книгата, такъв и края. Просто съжалявам, че си изгубих времето с нея, не си струваше.
7. Тайни - Нермин Безмен
Накрая, но далеч не на последно място. О, напротив, ако имах някаква подредба тази щях да сложа на първо място като най-лоша. Защо? Защото по-тъпа и безсмислена книга от тази не бях чела! Наистина то е имало разочароващи книги, но чак пък толкова? Тази е дори под абсолютната нула!
Хюма е толкова слаба и жалка героиня, реве почти през цялото време буквално за НИЩО, ей така, колкото да реве! Приспособява се към всичко като някакъв паразит, защото няма никакво мнение и се съгласява с всичко! Тази героиня си е същинско мекотело от където и да я погледнеш.
Освен главната героиня, самата книга не струваше изобщо! Безкрайно дълги глави и никакво действие като цяло. Отегчих се до няма и къде и я четох единствено по задължение, защото ми бе предоставена от Егмонт, но изобщо не си заслужаваше, защото не струва от където и да я погледнеш.
Толкова ми беше тъпа, че само историческите факти ми се сториха интересни, а със същия успех мога да си прочета учебника по история и да ми е ПО-ИНТЕРЕСНО!
В това РЕВЮ съм си казала всичко.
Оказа се, че книгите са 7 и по-добре, че са по-малко от 10. Иначе почти 10% от всичките ми прочетени книги през 2016 щяха да се окажат разочароващи. Отново ще повторя, че това си е лично мое мнение. На някой може и да са му харесали някои от тези книги, но на мен не, така че не желая да ме упреквате относно това. То си е мое мнение и не смятам да се оправдавам за нищо.
Няма коментари:
Публикуване на коментар