Корицата, сякаш и заради самата книга, не ми допада много, много.
Джон Матю е... е, няма да издам кой е, но въпреки това не е моя тип герой, просто ми е твърде странен и не мога да го възприема. А и това, че не може да говори... Просто не ми харесва и ако след преобразяването би могъл наистина щеше да е добре, но... През цялото време се надявах да стане нещо и да може Джон да проговори, но уви, не се случи.
Хекс е прекалено голяма мъжкарана за моя вкус. Тя е същински жена-воин. Тя се облича и държи като мъж. Дори и прическата, а аз никак не понасям, особено на жени, къси коси. Та аз дори мъж бих предпочела с по-дълга коса, какво остава за жена. Да бъде в ролята на пленница едва успях да го възприема, просто не ѝ отиваше като се има предвид какъв боец е, а се примирява с... това. Тя досущ като Ривендж е полусимпат. Работи като шев на охраната в „Зироу Сам“. Но няма открека, че има страхотни сиви очи и това ми харесва най-много у нея. Обичам необикновените неща.
Още от самото начало образът на Джон Матю не ми бе по вкуса и знаех, че няма да ми хареса и след като прочета книгата за него, както и стана. Не желая да съм предубедена и се старая да не го правя, но се познавам достатъчно добре и знам кога едно нещо ще ми хареса или няма да ми. Но всеки си има свои предпочитания и това, което допада на мен може да не допадне на някого другиго и обратно.
Четох тази книга преди известно време и не си спомням ясно за какво ставаше въпрос в Единствена любов. Не съм сигурна какъв беше краят не само, защото я четох отдавна, а и нещо, което не ти харесва е логично да не го запомниш много. Да, беше хубав, поне до колкото може да се очаква, но нищо не бе в състояние да промени мнението ми за книгата. Много харесвам поредицата Братството на черния кинжал, но все пак не всички книги са ми любими и не всяка книга е my cup of tea(май това ми се случва да го казвам често, но е вярно).
Няма коментари:
Публикуване на коментар