Не знам защо си мислех, че Изпитанията на Аполон е трилогия, може би бях забравила след като мина доста време откакто прочетох Скритият оракул. Просто се надявах мъничко, че ще има развръзка по-скоро, но щом има още три книги? Не, развръзка скоро няма да има.Изобщо не бях обърнала внимание на корицата по-рано, но сега знам кои са грифоните и точния момент от книгата. Всъщност ми става малко тъжно, но няма да давам спойлер защо.
Аполон си е все същият - изритан от Олимп, лишен от своята божественост и приклещен в тялото на Лестър Пападопулос. Неговите изпитания тепърва започнаха и ще има и още, а единственият шанс да се превърне отново в бог е да ги изпълни до едно. Поне така се надява и той. Мисля, че да се превърне в човек и да опита от този живот, на полубоговете е като един доста добър урок за Аполон, но би бил чудесен и за всички останали богове, защото те абсолютно са се откъснали от смъртния свят живеейки безгрижно и сякаш всичко е игра. Най-добрият начин да оценят своята безсмъртност и божествени сили, е да ги загубят. Смятам, че Аполон трудно ще забрави дните си като човек и по-добре.
Никога не съм си падала особено по римската история и виждам защо. Този нов триумвират е съставен от най-видните и жестоки императори съществували някога. Вторият, естествено, няма как да отстъпи по слава на първия, Нерон, нали? Но е много по-дразнещ и е като мегаломан по себе си - името му не е чак толкова прекрасно та да го лепва на всичко. Силно се надявам да не се появи повече в следващите книги, крайно неприятен е.
Харесва ми как Риърдън е свързал всичките си поредици - за Пърси Джаксън, за Кейн, за Магнус Чейс... толкова много и различни светове и богове, но всички съществуват едновременно. Чудя се дали ще има някакъв проект, който да касае всички им и така де, героите да се срещнат, някаква много по-голяма заплаха от сега и да се налага всички да обединят силите си. Би било доста интересно.
Първоначално изпадането на Аполон бе наказание от баща му Зевс след войната с титаните. Но може би е било абсолютно целенасочено и Зевс не го е наказал, а го е изпратил с мисия, защото изпитанията му не засягат само него самия. Затова сега съм в очакващо нетърпение, когато четох Пърси Джаксън беше по-лесно - всички книги бяха излезли и можех да ги прочета една след друга, за разлика от това.
Също и съм доста заинтригувана от Мег, според мен у нея има нещо специално и се чудя как ли ще се развият нещата. Е, не е тайна, че ги шипвам с Аполон. Имам някои теории и силно се надявам между тях да има нещо. А и Мег е специална, тя е като Персефона, другата важна дъщеря на Деметра.
Много харесвам книгите на Рик Риърдън, той представя митологията по един съвременен и различен начин. Той е представил боговете по един забавен начин придавайки им един човешки облик. Харесват ми и полубоговете, които непрестанно се впускат в някакви приключения, защото въпреки всички те не са точно нормални деца и опасностите ги съпътстват, точно като факта, че са деца на богове. Нямам търпение за следващата книга за Аполон, която май няма да излезе скоро (е, не по-рано от догодина).
Няма коментари:
Публикуване на коментар