Честно казано, не зная какво да очаквам от която и да е от книгите в Хроники на чародейците. Всичко е толкова загадъчно и покрито в мъгла... Аз самата не знам какво мога да очаквам да се случи и за какво ще чета.Корицата е доста подходяща. Тези стълби и тунелът определено са много тематични и имат важна роля в тази книга. Щеше да е учудващо ако не беше избран такъв образ за корицата.
От началото Прелестен мрак започна да ме дразни и така поне до половината. Точно заради това свалих една звезда в Goodreads, щяха да са четири, но бях прекалено раздразнена, за да ѝ дам тази още една звезда и ги свалих на три. Причината беше, че изключително мразя, когато сметнат, че е по-добре да държиш главния герой в неведение и оправданието е, че „това е за негово добро“. Вбесяващо е! Как може да е за нечие добро да не знае какво да очаква, от какво да се пази и когато изпадне в тази беда, а ами няма нужната информация, защото това е за негово добро. Не мисля, че ако си в неведение ще се справиш по-добре. Поне като знаеш няма да си представяш десетократно по-лоши неща. Супер глупаво ми се вижда да криеш истината от някого, вземайки решението от негово име, че така е по-добре. Дай му истината, той ще знае по-добре как да се справи с нея. И това неведение трая в 2/3 от книгата, нямаше как да не ме вбеси.
Като „бонус“ на предходното, Лена също се държеше дръпнато с Итън. Той е готов да рискува всичко за нея и прави всичко, а тя започна да страни от него и да го държи също в неведение. Направо чудесно! Все едно всички се наговориха да не му казват нищо и да го държат настрани, все едно така става по-добре той като поема сам инициатива и се впуска в дълбокото без да знае какво да очаква. Нейното отношение беше последната капка, която определи дали ще отнема тази една звезда както и сторих.
В останалата една трета от книгата вече започна да ми харесва повече. Ама и всички останали сметнаха, че вече трябва да разкрият множество от тайните на Итън (а, добър ден, когато стана опасно тогава се сетиха). Самият той получава видения и вече далеч не е като преди, а има повече неща, които не знае и за които не предполага, а са достатъчно важни и трябва да научи. Не е никак приятно някой да се разполага с информация, касаеща него и да взима решение дали ще му каже или не. *може би спойлер* Лена беше твърдо решила, че тя е Мрак и толкова се самообвиняваше... направо беше вглъбена в това, държеше се така с месеци и в един момент на мен самата ми писна и това никак не ми помогна да харесам книгата повече.
В крайна сметка не беше толкова лошо, но когато се струпат силно негативни неща на куп, трудно се променя мнението ти. Аз лично мразя да съм в неведение и смятам това за най-безсмисленото и глупаво нещо. Колкото и да е лоша истината, едва ли е толкова ужасна колкото това, което ти минава през главата (а то може да бъде дори десеторно по-зле, знам от личен опит).
Dream Dark
Това е една доста кратка допълнителна новела към поредицата. Действието се развива непосредствено след Прелестен мрак и преди Прелестен хаос. Всъщност самата книга е концентрирана върху Линк, най-добрият приятел на Итън. Това момче е толкова изпълнено с енергия и е с толкова свободен дух. Направо е невероятно при наличието на такава майка - Мис Линкълн е главатарят на ДАР(Дъщерите на Американската революция, една абсурдна организация ако питаш мен) и тя контролира всички май, целия град. Синът ѝ, разбира се, няма как да е изключение, тя направо го тероризира с толкова ограничените си разбирания. Ясно е защо той се впуска така стремглаво във всякакви опасности и приключения.Мисля, че с Ридли някак си пасват. Тя може да се опитва да го играе безчувствена и лоша, да се прави, че не ѝ пука, но определено се крие повече зад черупката. Трудно е да си го признае заради своята мрачна природа.
Всъщност не очаквах това, което се случи с Линк. То май беше най-голямата ми изненада в Прелестен мрак. Просто се чудя за напред така ли ще остане или отново нещо ще се промени? Направо е иронично как се разменят някои неща в книгата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар