Корицата ми се струва малко... обикновена. По-точно мъжа, предишните все са били някак по-различни и повече ми харесваха, а от този сякаш лъха ordinary и от това ми доскучава честно казано.
Да, съдбата на Уелси беше наистина ужасна, но Тор просто така се бе вкопчил в нея и до толкова не желаеше да я пусне, че това стана направо прекалено мащабно и по едно време вече усетих, че прекалява. Така тормози себе си, но и Уелси също, защото от това зависи спокойното им задгробно съществуване. Не отричам, че тя е доста красива и ми допадаха червените ѝ коси, но... явно трябваше все някой да умре в тази поредица и се оказа, че е тя.
Ноуан.. тя е твърде себеотрицателна и въобще не е героиня, която аз да харесам. През цялото време ходеше с онези черни дрехи и криеше прекрасната си руса коса. Това ама наистина не го разбирах. Винаги съм мразела “забулени“ жени, твърде старомодно и грозно, поне според мен. Даже аз не си спомням какво беше истинското ѝ име, но така или иначе то не се използва. Тя стана Есен, всеки път щом го четях ми звучеше супер странно. Та това си е име на сезон!
Историята им с Ноуан не е лоша, но може би просто не е мой вкус. Книгата беше адски дълга, мисля че най-дългата от цялата поредица. И двамата се изправят срещу своите собствени проблеми. Тор трябва най-после да пусне Уелси и да я остави да почива в мир, а Ноуан да излезе от своето собствено Небитие, в което се е озовала. Като цяло интересно, но малко отегчително.
Накрая когато мислех, че тя ще вземе наистина да си отиде, но забавния ангел Ласитър се оказа едновременно забавен, но и с добро сърце. Така тя остана с любимите си хора. Не знам какво друго да кажа относно тази книга. Все пак на някой друг може да му хареса повече от колкото на мен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар