петък, 29 юни 2018 г.

Пламтящият лабиринт - Рик Риърдън

   КНИГА ТРЕТА ОТ „ИЗПИТАНИЯТА НА АПОЛОН“

  Тази книга толкова много ми хареса! Наистина много харесвам поредицата Изпитанията на Аполон. Тя ми е любима след книгите за Пърси. Също и Аполон винаги ми е бил любим от боговете. Дори имах една идея за книга с герой, който да се казва Аполо(на английски е Apollo, повече ми харесва как звучи това, но нямаше да има нищо общо с бога Аполон обаче). Но иначе много ми допада тази идея с Аполон и оракулите.
  Винаги съм харесвала гръцката митология още от дете, защото беше интересно, фантастично и историческо! Да, мисля, че нормалните деца се интересуват от други неща, но аз винаги съм си била запалена по историята. А и просто обожавам тези нови вариации на Рик Риърдън! Героите му са толкова готини и забавни, ще се радвам децата ми един ден да прочетат тези книги. *къхъм, да не засягаме темата аз на колко съм години, за да чета детско-юношеска литература, не че това ме спира да чета каквото си поискам.*
  Аз ли съм единствената, която мисли, че с всяка следващата книга става все по-интересно? Толкова ми харесва! Сега сме точно по средата на поредицата - 3/5 книги и съм толкова нетърпелива за останалите. Но трябва да чакам до догодина за The Tyrant's Tomb(предполагам, че на български ще звучи Гробницата на тирана?) и цели две до последната?! Това изобщо не е честно! Няма и други предстоящи поредици, които да очакваме, поне за момента, което превръща чакането в още по-кофти. Искам още, надявам се да има и други нови герои, поредици... просто ми трябва още от този митологичен свят! *кажете, че не съм само аз* Добре, стига толкова оплакване и прехласване. 
  Харесва ми развитието на героите, особено на Аполон. В началото той си беше себе си - арогантния, безгрижен бог Аполон заклещен в тялото на смъртен. После той беше безполезен смъртен наиме Лестър с никакви явни способности или каквото и да е. Но сега... той вече е запознат с живота като човек, не моменто, не за няколко дни, той действително прекара няколко месеца в човешко тяло и научи какво е да си герой, полу-бог и с какво им се налага да се изправят. След като боговете са безсмъртните, на тях не им пука за „обикновените човешки проблеми“, но да се справяш със същите тези неща си е доста добър урок, особено частта с умирането. Да, можеш да умреш като човек. Мисля, че всички олимпийски богове биха имали полза от такъв урок - никакви сили, умения, просто обикновено човешко съществуване. Именно затова ми хареса, че Аполон се учи да бъде съпричастен и това е една от най-силните човешки емоции. Така че след като всичко си дойде на мястото, той няма просто да е научил това, защото ще помни.
  Много съм заинтригувана от това приключение и всичките тези оракули, но с тези огромни паузи забравям за какво става въпрос. Тази част наистина е мряза, ще ми се мозъкът да имаше по-голяма вместимост за данни, тъй като обичам да уча и просто имам нужда да знам повече. В тази книга, оракулът говори в загадки и пъзели, тя е пленена също като останалите и трябва да я освободят. Както и най-сетне героите срещат и третия император, което не е много успокояващо, защото обикновено последния винаги е най-лош. Мисля, че това е като закон при книги, филми и т.н. И така, няма място за радост, защото приключението още не е приклчило, о не, и най-лошото тепърва предстои. Това прозвуча като едно доста неприятно пророчество, упс.
<spoiler>
  [Обаче това, което стана с Джейсън... не е честно. Защо?! Изобщо не ми беше хрумвало, че може да приключи така. Представях си го като римската версия на Пърси и Пайпър като Анабет - беше толкова естествено, логично... Все още съм толкова тъжна. В един момент дори ми се прииска това да беше поредицата с Магнус Чейс та да могат да отидат в хотел „Валхара“ и бам, всичко е наред, е да, мъртви, но все пак не мъртви като мъртви.]
</spoiler>

  Като цяло много харесвам тази книга и искам още. Не знам как ще дочакам до догодина. Изпитанията на Аполон е толкова яка поредица! Харесвам всичко в нея, толкова е интересно и различно с Аполон. Обожавам стила на писане на Рик Риърдън и всички негови книги! Пламтящият лабиринт отговаря доста точно на заглавието си и вече имам предположения за следващата, която нямам търпение да излезе колкото се може по-скоро!

  П.С. Това тук е британското издание и корицата изглежда толкова... странно. Като от някаква 3Д игра. Не знам, в повечето случаи британските корици са ми странни и някак не ми харесват особено. Вметвам това, защото видях книгата на живо в един хипермаркет и е дори още по-странна. Тук се продават всякакви книги - като нови и известни в големите вериги супермаркети на по-ниски цени отколкото в книжарниците, понякога дори на половин цена, има и твърди, и меки корици, различно е, което е супер, защото може да си вземеш книга, която искаш при това доста по-евтино.

Няма коментари:

Публикуване на коментар