събота, 17 декември 2016 г.

Мрачният рицар - Кинли МакГрегър

    КНИГА ПЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „БРАТСТВОТО НА МЕЧА“

  Цяла седмица не четох нищо просто, защото ми беше страшно лежерно. Вече предколедно и предваканционно като цяло нищо не ми се прави(най-вече да ходя на училище, а тази седмица направих и последната класна работа, страхотно). Но като започнах да чета тази книга интересът ми към поредицата отново се поднови, а нямам следващите две книги, много кофти ситуация.
  Поредната прекрасна корица на издателство Тиара Букс. Наистина ми харесва, доста е подходяща понеже става дума за рицар. В петата книга най-сетне се споменава за същинското Братство на меча.
  Страйдър се споменава още в новелата за Саймън и знаех за кого иде реч. Той е най-добрият рицар в Англия, шампионът на кралството. Като граф на Блекмор е още по-желана партия, но и без титлата той пак е магнит за жените. Няма жена, която да не си е паднала по лорд Страйдър понеже е безумно красив и мечтата за всяка жена. Все пак е висок, силен, чернокос и синеок - една от най-страхотните възможни комбинации. Може би дори прекаляват с вниманието си към него, защото не го оставят да диша. Страйдър е станал такъв свиреп воин заради преживяванията от миналото си и най-вече пленничеството при сарацините където се е основало самото братство.
  Роуина е единствената наследница на най-желаната земя в Англия. Всеки иска да владее половин Англия, но никой не иска нея. Тя е твърдо против войните, кръвопролитията и най-силно мрази рицарите. Като трубадур тя пее единствено за любов и мир и си мечтае за свобода да прави каквото реши. Не ми хареса нейното крайно отричане към всички, които водят битки и недоумявах как си представяше Страйдър, този могъщ войн, като пътуващ музикант? Та това е абсурдно само като си го помислиш! Затова в началото не ми попадна книгата, просто тя беше твърде крайна във вижданията си и това клонеше към смехотворно.
  В крайна сметка започна да ми става по-интересно след като и тя не можа да устои на графа и започна да си променя вижданията, защото той е воин до мозъка на костите си. Пък и да прибързва да го съди също не бе редно, той е преживял много и болката и преживяванията му са го калили.
  Мрачният рицар е също толкова интригуваща и забавна като предходните книги и страшно много ми се четат следващите две, било то и на английски, но идея си нямам как да се сдобия с тях. Стайдър и Роуина си приличат доста, а и сякаш става още по-вълнуващо като навлизат нови и нови неща. А пък следващите две книги ще са за двама мои любими героя и толкова много искам да ги прочета до края на тази година... Препоръчвам поредицата, наистина е много хубава.

Няма коментари:

Публикуване на коментар