събота, 10 декември 2016 г.

Да опитомиш планинец - Кинли МакГрегър

   КНИГА ЧЕТВЪРТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „БРАТСТВОТО НА МЕЧА“

  Тази книга определено беше интересна, а накрая... сякаш ме хвърли в студената вода и нямам търпение да разбера какво ще стане. Ах, да подхвърли толкова голяма топка и то в края на книгата, предпоследната глава си е много гадно, защото не знаеш кога ще откриеш отговорите понеже това не е нещо, което да се разкрие ей така.
  Хм, издателство Тиара Букс наистина правят красиви корици. Те май са се специализирали в историческите романтики и тези корици им се получават доста добре.
  Юън МакАлистър живее в самоизолация и самообвиняване в самоубийството на брат си Киърън. Той не може да приеме, че той е мъртъв по негова вина и се самонаказва във всеки един възможен момент. Да, може и да са се влюбили в една и съща жена и да са се спречкали, но той е останал по-силен и е продължил, докато брат му е бил слаб като заради жена, която не струва нищо и е предала и двама им, е решил да се самоубие. Това не е решение на проблема и според мен показва слабост, че не можеш да се справиш с него. Само че Юън не е виновен за решението на брат си, той сам е направил своя избор. Обаче Юън продължава да бъде разкъсван от вина... и иронията на съдбата го поставя отново в подобна ситуация.
  Елинор е дъщеря на могъщ леърд и племенница на най-властните хора в страната, но е обещана на човек когото не понася и единственият ѝ шанс е да избяга и да потърси помощ. Разбира се, няма кого другиго да помоли за помощ в това да ѝ помогне да избяга и да отиде при леля си, освен Юън. Това е почти трагикомично, защото от една страна е леко забавно, но и жестока шега на съдбата да го постави в същото положение два пъти. Само че тук има една съществена разлика: Нора не е Айзобел. Двете са абсолютно различни и по нищо не си приличат. Докато Айзобел е безчувствена к**ка, която мисли само за себе си, Нора е добра и мила, не иска нищо друго освен да се спаси от мъжа, за който е принудена да се омъжи. Но никой не подозира, че нейното бягство ще се превърне в нещо много повече и за двама им.
  Тази книга ми се стори като че ли по-дълга, не знам, а може би аз бях малко по-заета и затова я прочетох малко накъсано, защото трябваше да свърша други неща, колкото и да ми се искаше да си чета. Но пък точно това ми хареса, защото имаше повече неща и можех да ѝ се насладя по-дълго.
  Историята на Юън и Нора е по-различна от тази на останалите, но има и доста общи неща. Като първото е, че братята МакАлистър наистина са много наранени и имат нужда някой да ги излекува и да ги научи да обичат. Юън определено имаше нужда от това, защото вътрешно той бе един от най-наранените. Достатъчно дълго бе страдал и се бе обвинявал за нещо, за което няма вина. Само че мъжете са твърде упорити и имат прекалено вманиачена идея за своята прословута чест, която в повечето случаи им пречи, от колкото да им помага.
  Наистина се насладих на цялата книга и останах страшно заинтригувана. Остават ми няколко книги, но не знам дали ще прочета шест и седма понеже са на английски и не съм ги търсила, но като се знам, със сигурност ще ги прочета този месец, защото няма да издържа до догодина (aka Януари). Да опитомиш планинец е една много приятна и изключително заинтригуваща книга, от която останах с много добро впечатление. Нямам търпение да продължа със следващите, но май 5-та и 6-та са без братята МакАлистър, а така свикнах с тях, че това ще си е направо немислимо, особено като 7-мата и последна книга е за този от братята, който най-много харесах от самото начало и ме сърбят ръцете да я започна час по-скоро.

Midsummer's Knight

  Реших да добавя ревюто на единствената новела в поредицата, 4.5, към това ревю. Самата книга е поместена в този сборник с новели на три авторки. Понякога не разбирам защо се комбинират така като това са си от три различни поредици и аз си нямам представа за никоя друга освен конкретната, която искам да прочета.
  Прочетох Midsummer's Kinght, защото много исках да видя и историята на Саймън. В началото се чудех дори дали ще има книга за него, но това... не е точно същото. Просто историята е по-сбита и все пак съдържа всичко като всяка от останалите книги в Братството на меча. Обаче идеята има потенциал за цялостна книга, но авторката е сметнала, че само ще се разпъват локуми и може би щеше да е излишно.
  Саймън и Кена си отиват, те просто са един за друг. Постъпката на Саймън относно писмата не е много удачна, но все пак всичко се нареди. Макар и бързо, беше си интересно.

Няма коментари:

Публикуване на коментар