неделя, 11 март 2018 г.

Нокът - Джули Кагава

  КНИГА ПЪРВА ОТ ПОРЕДИЦАТА „НОКЪТ

  Още едно негативно ревю, май съм прекарала тези месеци четейки все лоши книги. Май вкусът ми нещо ме подвежда. Дори не знам защо прочетох тази книга. Изгубих си времето с нея, но... защо? Сега виждам, че е нямало смисъл и добре, че не продължих със следващата, щеше да е като Прелестни създания миналата година - абсолютна загуба на време, че и отгоре.
  Корицата е подобна на оригиналната, заради която май се подведох да чета тази книга. Ама е странно заглавието Нокът, на английски е Talon и се възприема по-скоро като име и ми е страшно объркващо когато някой превежда име. Така де, би ли превел собственото си име на чуждия език? Това си е просто заглавието на тази организация, не го приемаш в буквален превод. Всъщност нямах идея, че тези книги ги има на български, дори не бях проверила по-рано.
  Това е втория път, в който чета за дракони. Първия беше в поредицата Атлантида на Джина Шоуолтър. Май не съм много по шейпшифтърите, предпочитам вампири.
  Книгата донякъде става. Мисля, че St. George и Talon си приличат много. Две организации на крайностите с много тесни връзки със своите подчинени. Това е като промиване на мозъците и толкова много от тях им вярват сляпо! Не мразя нищо друго като сляпата вяра и абсолютното подчинени, като стадо овце, които ако им кажеш да направят нещо и ще го направят без да се замислят. И това се случва на много места в реалния свят, за съжаление. Хората трябва да се научат да мислят, самостоятелно.
  Прекалено много гледни точки. Защо авторката просто не бе написала книгата в трето лице? Но не, трябва да прочетеш от гледната точка на всеки един основен герой. Това е дразнещо и безсмислено. Не съм особен почитател на първо лице, звучи твърде елементарно. Както е и твърде ограничаващо, а аз страшно мразя ограниченията.
  Ембър е толкова незряла героиня. Само като ѝ чуеш мислите... И тя разделя себе си на своята човешка половина и на дракона си, което понеже прочетох някои ревюта в Goodreads било като в 50 нюанса с Ана където пък я наричала своята вътрешна богиня. Явно ще да е много проста тая богиня та да се принизява на това да я бият и да казва „господарю“ на мъжа си. Ето на това му се вика деградация. Всички, които харесват това нещо не са наред, ама честно.
  Основата идея на тази поредица е за двама да ги наречем близнаци, Ембър и Данте, които са нещо необикновено. Драконите обикновено снасят само по едно яйце и затова нямат братя или сестри, но изненада, Ембър и Данте са. Те живеят в Талън - организация, която им помага да оцелеят в свят, където драконите са убивани от Св. Джордж (Джули Кагава не можа ли да измисли по-тъпо име?) - военни сили, създадени с цел унищожаването на всички дракони. #тесногръдие
  Предполага се, че Ембър и Данте трябва да се научат как да се сливат с хората и да се държат като тях през лятото си в Калифорния докато тренират да станат пълноправни членове на Талън и да започнат същинската си работа за тях. Е, Ембър не иска това, все пак е тинейджърка, тя иска да се забавлява с приятели, да сърфира и да прави всичко и нищо като обикновен тинейджър. Само че пропуска един дребен детайл - тя не е обикновен тинейджър и не може да си живее просто така необезпокоявана от никого.
  Тогава среща, как е на български? Няма значение, ще използвам английската дума. Та среща rogue dragon, който поставя под въпрос всичко, което знае, влюбва се в човешко момче, което очевидно е забранено и нетипично за дракон. Споменах ли, че драконите живеят стотици години? Така де, дори да не беше забранено, не е много яко ти да си съвсем млада докато приятелят ти остарява и накрая умира, а ти да продължаваш да си живееш още дълго. И за капак на тези две неща имаме и любовен триъгълник, просто чудесно.
  Ембър има толкова хленчещо, детинско и безотговорно поведение. Тя просто иска да се забавлява, иска свобода и ами т'ва е. Тя мрази Талън, защото ѝ налагат правила, не я оставят да се забавлява и искат да я обучат да бъде истински дракон. О, това е толкова ужасно. Защо просто не я оставят да си мисли за момчета и да си лети свободно? Ама сериозно, тая само мислеше „о, искам да летя по-скоро“. Сякаш ако не е 100% дракон през цялото време и ще умре без летене. Звучеше нелепо. Имах чувството, че чета за някоя десетгодишна. Четох ревюта на останалите книги, ами за пет или колкото са там книги Ембър не претърпява никакво развитие - все същия смотан хленчещ идиот, резюмирано.
  Тя направи сутрешните си тренировки да изглежда като цял век! Сякаш след това няма цял ден на разположение да прави каквото ѝ скимне, което и прави. Но накрая винаги ще намери за какво да се оплаче отново, спокойно. И ми идваше лично да я замеря с нещо когато не осъзнава очевидните неща. То всичко е толкова предвидимо, а тя е толкова тъпа! Гарет е войник от Сейнт Джордж, няма никакъв живот освен военния и меко казано не го бива в нищо друго, абсолютно не пасва на нищо никъде, но това за Ембър е абсолютно окей. *в такива моменти просто съм с иронична усмивка, защото думите са излишни* Нищо, че цял живот е обучавана какви са Сейнт Джоржд и факта, че Гарет е добър в ръкопашния бой и стрелбата, а тя дори не се сеща да го попита от къде се е научил доказва дори още повече колко глупава героиня е.
  А да не говорим за клишетата. Боже, тази книга е пълна с клишета - нелепа и жалка героиня, любовен триъгълник, да се качат в колата на непознати момчета, които казват, че искали да се „забавляват“ (колко тъп трябва да си да се вържеш на това?) и о, колко клиширано да се появят двамата спасители и да засият в очите на тъпите момичета.  А и начинът, по който човешката ѝ половина обожава Гарет, а драконът направо го ненавижда... звучи сякаш има раздвоение на личността.
  От героите Райли, the rogue dragon, беше най-логичният от всички. Само че дори не разбирах защо той с мисията, с която се е заел беше така сляпо заслепен от Ембър и направо бе готов да захвърли всичко заради нея. Беше просто „окей, ще направя всичко за Ембър“, не че тя го заслужаваше.
  Нямам идея какво е целила Джули Кагава ама това звучи като рецепта за „най-лошата книга“ и „как не се пише книга“. Начинът ѝ на писане също ми се стори ужасен. Освен не до там изградените герои, всичко звучеше толкова елементарно и простичко. Ето затова не винаги харесвам young adult, в някои книги е направено да звучи елементарно сякаш това съчетание е равно на детинско и идиотско. Поне на мен ми звучи така. Аз лично не бих препоръчала тази поредица, ако ще си губиш времето и по-добър начин може да измислиш от този.

Няма коментари:

Публикуване на коментар