Още едно негативно ревю, май съм прекарала тези месеци четейки все лоши книги. Май вкусът ми нещо ме подвежда. Дори не знам защо прочетох тази книга. Изгубих си времето с нея, но... защо? Сега виждам, че е нямало смисъл и добре, че не продължих със следващата, щеше да е като Прелестни създания миналата година - абсолютна загуба на време, че и отгоре.Корицата е подобна на оригиналната, заради която май се подведох да чета тази книга. Ама е странно заглавието Нокът, на английски е Talon и се възприема по-скоро като име и ми е страшно объркващо когато някой превежда име. Така де, би ли превел собственото си име на чуждия език? Това си е просто заглавието на тази организация, не го приемаш в буквален превод. Всъщност нямах идея, че тези книги ги има на български, дори не бях проверила по-рано.
Това е втория път, в който чета за дракони. Първия беше в поредицата Атлантида на Джина Шоуолтър. Май не съм много по шейпшифтърите, предпочитам вампири.
Книгата донякъде става. Мисля, че St. George и Talon си приличат много. Две организации на крайностите с много тесни връзки със своите подчинени. Това е като промиване на мозъците и толкова много от тях им вярват сляпо! Не мразя нищо друго като сляпата вяра и абсолютното подчинени, като стадо овце, които ако им кажеш да направят нещо и ще го направят без да се замислят. И това се случва на много места в реалния свят, за съжаление. Хората трябва да се научат да мислят, самостоятелно.
Прекалено много гледни точки. Защо авторката просто не бе написала книгата в трето лице? Но не, трябва да прочетеш от гледната точка на всеки един основен герой. Това е дразнещо и безсмислено. Не съм особен почитател на първо лице, звучи твърде елементарно. Както е и твърде ограничаващо, а аз страшно мразя ограниченията.
Ембър е толкова незряла героиня. Само като ѝ чуеш мислите... И тя разделя себе си на своята човешка половина и на дракона си, което понеже прочетох някои ревюта в Goodreads било като в 50 нюанса с Ана където пък я наричала своята вътрешна богиня. Явно ще да е много проста тая богиня та да се принизява на това да я бият и да казва „господарю“ на мъжа си. Ето на това му се вика деградация. Всички, които харесват това нещо не са наред, ама честно.
Основата идея на тази поредица е за двама да ги наречем близнаци, Ембър и Данте, които са нещо необикновено. Драконите обикновено снасят само по едно яйце и затова нямат братя или сестри, но изненада, Ембър и Данте са. Те живеят в Талън - организация, която им помага да оцелеят в свят, където драконите са убивани от Св. Джордж (Джули Кагава не можа ли да измисли по-тъпо име?) - военни сили, създадени с цел унищожаването на всички дракони. #тесногръдие
Предполага се, че Ембър и Данте трябва да се научат как да се сливат с хората и да се държат като тях през лятото си в Калифорния докато тренират да станат пълноправни членове на Талън и да започнат същинската си работа за тях. Е, Ембър не иска това, все пак е тинейджърка, тя иска да се забавлява с приятели, да сърфира и да прави всичко и нищо като обикновен тинейджър. Само че пропуска един дребен детайл - тя не е обикновен тинейджър и не може да си живее просто така необезпокоявана от никого.
Тогава среща, как е на български? Няма значение, ще използвам английската дума. Та среща rogue dragon, който поставя под въпрос всичко, което знае, влюбва се в човешко момче, което очевидно е забранено и нетипично за дракон. Споменах ли, че драконите живеят стотици години? Така де, дори да не беше забранено, не е много яко ти да си съвсем млада докато приятелят ти остарява и накрая умира, а ти да продължаваш да си живееш още дълго. И за капак на тези две неща имаме и любовен триъгълник, просто чудесно.
Ембър има толкова хленчещо, детинско и безотговорно поведение. Тя просто иска да се забавлява, иска свобода и ами т'ва е. Тя мрази Талън, защото ѝ налагат правила, не я оставят да се забавлява и искат да я обучат да бъде истински дракон. О, това е толкова ужасно. Защо просто не я оставят да си мисли за момчета и да си лети свободно? Ама сериозно, тая само мислеше „о, искам да летя по-скоро“. Сякаш ако не е 100% дракон през цялото време и ще умре без летене. Звучеше нелепо. Имах чувството, че чета за някоя десетгодишна. Четох ревюта на останалите книги, ами за пет или колкото са там книги Ембър не претърпява никакво развитие - все същия смотан хленчещ идиот, резюмирано.
Тя направи сутрешните си тренировки да изглежда като цял век! Сякаш след това няма цял ден на разположение да прави каквото ѝ скимне, което и прави. Но накрая винаги ще намери за какво да се оплаче отново, спокойно. И ми идваше лично да я замеря с нещо когато не осъзнава очевидните неща. То всичко е толкова предвидимо, а тя е толкова тъпа! Гарет е войник от Сейнт Джордж, няма никакъв живот освен военния и меко казано не го бива в нищо друго, абсолютно не пасва на нищо никъде, но това за Ембър е абсолютно окей. *в такива моменти просто съм с иронична усмивка, защото думите са излишни* Нищо, че цял живот е обучавана какви са Сейнт Джоржд и факта, че Гарет е добър в ръкопашния бой и стрелбата, а тя дори не се сеща да го попита от къде се е научил доказва дори още повече колко глупава героиня е.
А да не говорим за клишетата. Боже, тази книга е пълна с клишета - нелепа и жалка героиня, любовен триъгълник, да се качат в колата на непознати момчета, които казват, че искали да се „забавляват“ (колко тъп трябва да си да се вържеш на това?) и о, колко клиширано да се появят двамата спасители и да засият в очите на тъпите момичета. А и начинът, по който човешката ѝ половина обожава Гарет, а драконът направо го ненавижда... звучи сякаш има раздвоение на личността.
От героите Райли, the rogue dragon, беше най-логичният от всички. Само че дори не разбирах защо той с мисията, с която се е заел беше така сляпо заслепен от Ембър и направо бе готов да захвърли всичко заради нея. Беше просто „окей, ще направя всичко за Ембър“, не че тя го заслужаваше.
Нямам идея какво е целила Джули Кагава ама това звучи като рецепта за „най-лошата книга“ и „как не се пише книга“. Начинът ѝ на писане също ми се стори ужасен. Освен не до там изградените герои, всичко звучеше толкова елементарно и простичко. Ето затова не винаги харесвам young adult, в някои книги е направено да звучи елементарно сякаш това съчетание е равно на детинско и идиотско. Поне на мен ми звучи така. Аз лично не бих препоръчала тази поредица, ако ще си губиш времето и по-добър начин може да измислиш от този.
Няма коментари:
Публикуване на коментар