Обожавам я, обожавам я, обожавам я! Мисля, че това е една от любимите ми книги в поредицата Стъкленият трон. Наистина много ми хареса приключението на Каол и Несрин до тези далечни земи изпълнени с щастие, ред, хармония... всичко. Антика ми напомни на Двора на мечтите от поредицата Двор от рози и бодли в някои отношения. Понеже и двете са били защитени от хаоса, някак скрити от войните и анархията случващи се наоколо имайки възможността за развитие и култура. Антика е отдалечена и защитена(до сега) от случващото се в северния континент, самата страна е много по-развита и е като едно мечтано място за живеене. Установих, че харесвам всяка една част от нея. А тази империя... това е пример за една почти перфектна страна управлявана от мир и справедливост. Наистина бих желала да живея там.
Харесвам тази корица повече от тази на български. Белият шрифт ми стои твърде обикновено, а съм виждала тази и на живо, наистина е яка. Пък и четох тази книга на английски, разбира се. Сега като се замисля, последните две книги от Стъкленият трон съм чела на английски. Само съжалявам, че не съм чела и останалите в оригинал, a shame.
Пътят на Каол е доста по-труден обаче и достигането на Антика е едва една част от него. Той трябва да намери начин да възстанови и излекува тялото си, когато пострада в битката в края на Кралица на сенките(това ми се струва толкова отдавна вече, четох тази книга преди толкова дълго време). Каол има късмет с най-добрата лечителка в Торе Сесме, само че ако тя се съгласи да го направи. Несрин, от друга страна, открива своя собствен път в тази книга. Но и двамата са на мисия да помогнат на хората си, което ще открият, че няма да е никак лесно.
Харесва ми как Кулата на зората е разделена на две основни сюжетни линии разделяйки историята на Каол и тази на Несрин с техните собствени премеждия. Не е относно само заради войната, но и е свързана със самите тях. В далечна, почти небивала земя Капитанът на гвардията и (може да има несъответствие с превода, нямам идея как е, защото както казах и по-горе, не чета на български) Ръката на краля ще открият съдбата си. Защото истинското изпитание тепърва предстои.
Истината е, че харесвам по равно как се разви историята между Ирин(това име дори на английски ми е странно, предполагам си го произнасях по мой си начин и тук малко импровизирах с написването му) и Каол както и Несрин и Сартак. Наистина обожавам всяка една частица от Кулата на зората. Смятам, че от книгите, които прочетох от началото на тази година, тази обезателно е най-добрата.
Структурата на империята напомня малко на Османската империя и начинът, по който се наследява трона. Но има една голяма разлика, че няма значение от пола на децата - и принц, и принцеса може да бъде управлява, което е огромен, огромен плюс. Но като цяло е интересно и интригуващо, харесва ми как го е измислила Сара Дж. Маас.
Мисля, че самата книга си загатваше, че развръзката наближава, защото има толкова много разкрития... Правейки книгата още по-интересна, разбира се. Сега като знаеш всички тези неща, предстои финалният сблъсък и още повече какво ще стане след онзи доста неприятен край на Империя на бури. Убедена съм, че Сара е подготвила нещо епично за читателите и нямам търпение да разбера какво.
Обожавам края на книгата. (Е, не точно съвсем последната глава, ако сте прочели ще знаете.) Беше... о, искам да прочета още! Последната (уви!) книга от поредицата ще излезе този октомври и смятам да си направя един прекрасен коледен подарък тогава. Но толкова да не ми се иска да свършва една от любимите ми поредици. Помня как не исках да я прочета, така де, не ѝ давах шанс и Юли както винаги се опитваше да ме навие, е, радвам се, че успя както и за много други. Двете имаме сходен вкус и по-често трябва да си се доверяваме една на друга за това, аз лично знам, че няма да съжалявам.
P.S. Ако не сте чели тази поредица, то определено трябва да го направите ASAP. И това е по-скоро трябва, отколкото съвет. :D
Няма коментари:
Публикуване на коментар