събота, 17 март 2018 г.

Произход - Дан Браун

  КНИГА ПЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „РОБЪРТ ЛАНГДЪН“

  Още едно разочарование и още едно негативно ревю. Май съм на муза, а? Не е като умишлено да го правя, но книгите, които прочетох напоследък ме оставиха доста разочарована.
  Корицата е от британското издание и смятам, че тази е по-яката, американската ми е малко постна. Виждала съм я тук в книжарниците на живо с твърди корици и наистина е яка.
  Уви, тази книга определено не е от най-добрите на Дан Браун. Предишните бяха значително по-добри. Имаше я динамиката, мистерията, надпреварата с времето... тук сякаш беше whatever, I'm just assisting the case или нещо такова. Всъщност имаше и неща, които ми харесаха, което е причината да се чувствам толкова раздвоена, защото хем я харесвам, хем не.
  В защита на Произход ще кажа, че е интригуваща и в един момент е едно, а в следващия се случва нещо съвсем друго. Това е много типично за един трилър: в един момент героите са в едно положение, а в следващия всичко се променя на 180 градуса. И това е, което обичам на трилърите, тяхната естествената непредвидимост, защото ако е твърде очевидно не е интересно. Както винаги, Дан Браун си е поставил много дръзка цел развивайки такава опасна идея, но смятам, че това е абсолютно в негов стил. Той не се бои да пише за нещо табу или да засяга оголен нерв (което всъщност е религията, например). Бях страшно заинтригувана от самата идея на книгата и бях наистина впечатлена от личността на Едмънд Кърш(сериозно ли така са го превели Бард? не че има какво да се учудвам, но за щастие вече не чета книгите на български). Той е футурист, учен... образ на необятния технологичен свят, в който живеем.   Открих, че всъщност споделям някои от неговите гледни точки. Обаче никога не съм харесвала модерното изкуство, не виждам изкуство в това. Въпреки че съм изцяло за новите технологии (ехо, все пак това и уча!), аз имам и малко консервативно виждане за нещата, например предпочитам класиците като Микеланджело и Да Винчи; ето това е изкуство за мен. Но да се върна на темата. Произход има доста положителни аспекти, но и същевременно е версия на същата фундаментална история. Никой не знае истината със сигурност, но е доста смело и впечатляващо да опиташ да си представиш своя.
  От друга страна, не беше толкова напрегната като останалите книги. Там имаше конспирация, заплахи и много щети, които трябва да бъда предотвратени. Тук... не чак толкова. Бях доста изненада да открия, че за първи път в такава книга основната тайна ще бъде разкрита пред света. Това се случва много рядко. Предполагам, че е по-лесно да го оставиш скрито както е било до сега. Особено след като автора се вижда принуден да създаде една нова реалност след като разкрие това и повярвайте ми, не е никак лесно да се направи подобно нещо. Но основната причина да не харесам тази книга е, защото ми липсваше действието и напрежението. Фактически това си беше просто теория, може и да е доказана от Едмънд(произнасях си го Едмонд, защото това име ми напомня за Едмон Дантес от Граф Монте Кристо и е френската вариация), но все пак ми липсваше намесата на Робърт Лангдън в случая. Да, трябваше да бяга, да намери разни следи, но го чувствах недостатъчно.
  Действието в Произход се развива в Испания. Обичам испанския и тепърва започвам да го уча. Много е интересен и от доста време искам да науча този език. А и напълно обожавам испанската музика (някои от най-любимите ми песни са испански като Despacito и много песни на Енрике Иглесиас, любимият ми изпълнител всъщност). Но моля, спестете ми частта със съвременната история, наистина не понасям 20-ти век - най-кървавия исторически период както и нещо между преди и сега (а аз страшно мразя некатегоричните неща, като междинните сезони пролет и есен). Бих ненавиждала да живея в това време, но за щастие съм си напълно дете на 21-век.
  Колебаех се между рейтинг от 4 и 3 звезди, но смятам, че 3.5 е най-точното. Истината е, че очаквах повече затова няма как да ѝ дам повече или по-малко от 3.5. Но за едно нещо съм съгласна: мразенето е лесно; да направиш религията да изглежда като „злодея“ е твърде лесно и просто. Това, което аз вярвам е, че науката и религията могат да съжителстват заедно вместо да опитват да се разрушат едни други. Поне могат да опитат, нали? Явно взаимното разрушение не помага, има стотици примери от историята и е крайно време да се поучим от тях. Защо да деградираш когато можеш да градираш?

Няма коментари:

Публикуване на коментар