вторник, 2 февруари 2016 г.

Гръцките богове на Пърси Джаксън - Рик Риърдън

Рейтинг:

  Тази допълнителна книга за гръцките богове представя някои познати, но и някои не чак толкова митове по един по-комичен и интересен начин видени през погледа на Пърси Джаксън.
  Обожавам корицата! Тя ми е най-любимата от всички, защото е синя и просто изглежда толкова яко... Определено би била като бижу към колекцията на един книжен плъх.
  Гръцките богове на Пърси Джаксън съдържа разкази за всички дванадесет олимпийци плюс един-двама допълнително, защото също са важни. Въпреки всичко на мен любими си ми остават Посейдон, Хадес и Аполон(да игнорираме факта, че са само мъже). Посейдон е бога на моретата, а аз обожавам водата, защото тя е неизменна част от Водолея - леещият вода. Хадес може да владее Подземното царство, но точно, защото е лош тип ми харесва. Нямам нищо против бледата му кожа заради липсата на слънчевата светлина(аз самата съм много бяла и се гордея с това), нито пък черната му коса - даже още по-добре, защото комбинацията на тъмна коса и светла кожа си отива. А Аполон... просто е забавен, красив и единствен по рода си.
  В тази книга отново се върнах на първата поредица, Пърси Джаксън и боговете на Олимп, където действието се разказва от гледната точка на самия Пърси и видях всичко отново по онзи типичен негов забавен мироглед на нещата. Точно това ми напомни какъв е стилът на Рик Риърдън и защо ми харесва. За една част от митовете в тази книга съм чувала, като този за сътворението например.
  Понеже четох книгата на английски установих един много важен недостатък на тези на български - цветните илюстрации. Толкова по-приятно е да четеш когато от време на време виждаш картинка съпътстваща съдържанието и сякаш добиваш по-ясна представа за нещата. Интересно е, а и са много добри. Адмирирам илюстратора, Джон Роко, за добре свършената работа, наистина се е получило страхотно!
  Много харесах тази книга и си напомних защо още като по-малка съм толкова запалена по гръцката митология. Тя е толкова интересна и ами заинтригуваща. Не знам как може да не хареса на някого, още повече от гледната точка на Пърси Джаксън.

Няма коментари:

Публикуване на коментар