Ад - Дан Браун

 КНИГА ЧЕТВЪРТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „РОБЪРТ ЛАНГДЪН“

Рейтинг:

  Тази книга сякаш удвои интереса ми към самата поредица. Заглавието на книгата е сходно с това на първата част на Божествена комедия от Данте Алигиери. А това не е случайно, защото Ад на Дан Браун е изцяло се върти около Дантевия Ад. Успях да го видя в друга светлина и наистина се заинтригувах от него, може би сега ще прочета книгата след като не го направих когато трябваше (произведението е включено в литературата за 10. клас). На много места има цитирани пасажи и всякакви други неща обвързани с нея, така че може да вдъхнови всеки да я прочете, ако вече не го е направил.
  Чак сега осъзнах, че на корицата изобразения човек е Данте. Изобщо не си бях дала сметка кой може да е преди да прочета книгата. Колкото и странно да звучи, бях го взела за някакъв кардинал заради червената дреха и шапката.
Четвъртата книга е не само по-различна по тематика, но и стилът ѝ се различава от предходните, което също е един плюс. Започва по един крайно необичаен начин когато главния герой, чието име носи и поредицата, Робърт Лангдън, се събужда без спомен за изминалите няколко дни. Това го кара да започне съвсем отначало с това, което е правил докато достига постепенно до същите изводи и открития като преди. Самия начин на протичане на събитията е толкова по-необичаен. Харесвам точно тази способност на трилърите, които в началото ти създават едно предположение, а постепенно става съвсем различно докато достигаш до истината.
  Благодарение на книгата, проявих по-голям интерес от преди към Италия. Запозната съм с доста исторически сведения за много неща, но винаги обичам да научавам още. А това ме мотивира още повече да науча италиански, защото само да мога да го чета няма да е достатъчно.
  Ад е написана в духа на автора и поднася изцяло ново приключение на харвардския професор по религия и история на изкуствата. Дори не мога да повярвам, че за пръв път проявих интерес и към биологията, един от най-омразните ми предмети наред с физиката и химията. Размера ѝ в електронен вариант ме заблуди за бързото прочитане на книгата, защото все пак това са си 500 страници, а когато си на училище няма как да ги прочетеш за един ден. Наистина много харесах книгата и останах изключително доволна от прочитането ѝ. И определено е най-завладяващия и предизвикващ размисъл роман на Дан Браун като цяло.