Град от стъкло - Касандра Клеър

 КНИГА ТРЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „РЕЛИКВИТЕ НА СМЪРТНИТЕ“

Рейтинг:

  Град от стъкло е най-динамичната и вълнуваща до момента и държи вниманието от началото до самия край.
  Дори да искаш, просто няма как да я оставиш докато не я завършиш. Не бях сигурна дали ще успея да я прочета до края на деня, но за своя изненада не само, че успях, но дори приключих по-рано от колкото предходните дни. Но и да не бях, знаех че не мога да оставя тази книга докато не я прочета, нямаше как.
  Направи ми впечатление, че на първата книга на корицата беше Джейс, на втората - Клеъри, а на тази би трябвало да е Алек. Колкото и да се двоумях между него и Саймън, но този тук има руни по ръцете си, а и на оригиналната английска корица има дори оръжия, което е достатъчно красноречиво. Има логика да е Алек, защото тук ролята му е доста по-голяма.
  В началото, особено в първата книга Алек бе един доста плах и затворен. Той се обаждаше рядко, а и беше доста против Клеъри, което предизвиква смесени чувства у читателя. Има си причина за държанието му, но в Град от стъкло той е много по-широко скроен, от колкото в първите две книги. А и за пръв път да ми хареса хомосексуална двойка, колкото да е против всичките ми предпочитания.
  Най-съществената промяна тук е местоположението - Идрис, по-точно столицата, Аликанте. Това измислено от авторката място е съвършено само по себе си - без технологии, чиста природа и прекрасно синьо небе. Е, има и магия, благодарение, на която са възможни защитите около града. Мястото само по себе си те кара да мечтае за съвършеното природно кътче, където можеш да си откриеш истински тишина и спокойствие.
  Главната причина да отидат в Идрис първоначално бе да открият лека за Джослин, майката на Клеъри. Но както винаги, неприятностите сами ги намират. Още от самото начало нищо нещата протекоха бурно и не без жертви.
  Едни от новите образи, които най-силно се откроиха бяха Себастиян Верлак и Ейлийн Пенхалоу. Нито един от двама им не ми допадна и си имаше причина за това. Себастиян наистина не е такъв, какъвто изглежда и на мен не ми вдъхна доверие още когато най-напред се появи. От него лъха една несигурност, мнителност, които те карат да се усъмниш. Ейлийн просто не ми направи добро впечатление и знаех, че има нещо у нея, което не ми допада.
Магнус Бейн ме заинтригува като герой още в Адски устройства и той е един изключително интригуващ, разнообразен и впечатляващ протагонист. Изпълнен е със своя екстравагантен вкус за мода, неподправено чувство за хумор и типична аура на магьосник. Забавен е, а и е достатъчно харизматичен, за да ти допадне още от самото начало.
  Най-дългоочакваният ми момент от трите книги насам беше едва във втората половина на книгата, по-скоро трета трета от цялата книга. Тук наистина настъпва дългоочакваната развръзка и отговорът на всички въпроси. Касандра Клеър е можела да приключи до тук, като една трилогия, защото краят навяваше точно за това, но навярно нямаше да е завършено, а и има още какво да се случи преди наистина поредицата да бъде завършена.
  Наистина много харесвам Реликвите на смъртните и тази книга е като кулминацията до момента и издига интереса до съвсем друго ниво, което не подозираш, че е възможно. До момента Град от стъкло е любимата ми от поредицата поради ред причини. Харесвам развитието, което се постига тук, развръзката, действието... Всичко ме кара да я харесвам от началото до края, защото веднъж като я прочетеш и няма как да не я обикнеш.
  Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.