вторник, 9 февруари 2016 г.

Град от пепел - Касандра Клеър

 КНИГА ВТОРА ОТ ПОРЕДИЦАТА „РЕЛИКВИТЕ НА СМЪРТНИТЕ“

Рейтинг:

  От доста време исках продължа с поредицата Реликвите на смъртните и най-сетне успях да го направя. Най-важния елемент в тази книга е търпението, защото разкритията са чак в следващата.
  Много харесвам тази корица. Момичето, което изобразява Клеъри, фона отдолу - всичко е комбинирано много добре. Много се възхищавам на тази корица, защото наистина я харесвам. А новата е още по-хубава. Сякаш всяка следващо ново издание става по-хубаво от предишното(не знам коя повече ми харесва от новите - Град от кости или Град от пепел!).
  В тази книга се появяват нови герои като семейство Лайтууд, родителите на Алек и Изабел, и Инквизиторката. Но освен новите образи няма никаква рязка промяна, всичко продължава от първата книга ала съвсем плавно и постепенно. Точно това е, което ми харесва у Касандра Клеър - тя не пришпорва действието и умее доста добре да държи под напрежение. От самото начало инквизитор Имоджин Херондейл не ми направи добро впечатление, защото беше твърде арогантна и изпълнена с омраза. Тя използваше Закона и властта си не, за да бъде безпристрастен съдия, а като инструмент за отмъщение, в което бяха въвлечени всички останали.
  Друго, което се забелязва е повечето гледни точки. За разлика от Град от кости, където почти всичко е погледнато през полезрението на Клеъри, тук се включват различни ъгли по-често, от които на Джейс, но и на Саймън, Изабел и Алек.
  Джейс ужасно много ми напомня на Уил Херондейл по характер. Затова се радвам да видя повече негови гледни точки, защото той е сложна и смесена личност, която не може да се разбере от пръв поглед. Външно е винаги е недостъпен, самоуверен, безстрашен и винаги с иронично чувство за хумор. Това е обвивката, която той иска всички да виждат, за да прикрие колко уязвим и объркан е отвътре. Точно както и Уил, той ме привлече със своите мистериозност и сила.
  Джейс е пълна противоположност на Саймън. Докато той е смел и уверен, Саймън е напълно обикновен. Той олицетворява сигурността и спокойствието и именно заради това Клеъри се раздвоява между него и Джейс, защото ѝ харесва да се върне към своята нормална страна далеч от същността ѝ на ловец на сенки. Не бих казала, че не харесвам Саймън, просто не искам той да е с Клеъри, защото не мисля, че те са „създадени един за друг“.
  Отношенията между Клеъри и Джейс са... сложни. Тази дума най-добре обобщава цялата ситуация. Братско-сестринските връзки са трудни и за двамата им и това прави всичко още по-объркано. При все това те се обичат и тяхната любов е като забранения плод, който знаеш, че не трябва да вкусваш, но въпреки това го правиш. Като щипка сол, техните непрестанни спорове помежду им допълват и без това усложненото си положение.
  Като изключим техните отношения и емоционалната част, в книгата има доста важни моменти, един от които срещата с кралицата на феите. Виждаме също вампирът Рафаело за кратко, но той играе значителна роля. Има няколко важни сюжетни момента в средата и края на книгата, които се открояват. Няма как да бъдат пренебрегнат Валантайн, който е основния антагонист в поредицата и неговите заплетени отдавна кроежи.
  Харесвам Град от пепел, въпреки грешното си разбиране за нещо, което се случва чак в Град от стъкло и нетърпението да разбера повече за това кои или по-скоро какви са Клеъри и Джейс. Както и при първата, тук също вниманието ми бе запленено от началото до края и се влюбих още повече в тази невероятна поредица!
  Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

Няма коментари:

Публикуване на коментар