неделя, 21 февруари 2016 г.

Шифърът на Леонардо - Дан Браун

 КНИГА ВТОРА ОТ ПОРЕДИЦАТА „РОБЪРТ ЛАНГДЪН“

Рейтинг:

  Бях чувала заглавието на тази книга преди, но за първи път се заинтригувах да разбера за какво става въпрос наскоро когато даваха филма. Не го гледах, защото беше със субтитри, а на мен ми доскучава от филмите без дублаж, защото трябва да чета, а аз предпочитам да слушам в повечето случаи и не съм толкова съсредоточена, за да вникна в това, което говорят на английски.
  Признавам си, че имах други очаквания когато прочетох в резюмето за тайни шифри загатнати в произведенията на Леонардо да Винчи. Очаквах някаква мистерия, която ще ги отведе към някъде благодарение на скритото послание в картините на този ренесансов гений. Може би моите представи бяха твърде повърхности за една най-обикновена загадка, която може да се срещне във всяко криминале. Не, в Шифърът на Леонардо далеч не е така. Тук е развито нещо много по-голямо и мащабно от една проста гатанка.
  Ще използвам ревюто си, за да ви задам един въпрос. Всеки е виждал прословутата картина на да Винчи „Тайната вечеря“, но кой се е вглеждал в нея? Може би илюзия, а може би не, но фигурата от дясната страна на Исус(негово дясно, не наше) е много озадачаваща. Защо? Замислете се кои са изобразени там, а после вижте снимката на картината. Това трябва да е апостол Йоан, само че геният Леонардо е обичал загадките и скритите послания, като най-голямата му загадка - „Мона Лиза“.
  В началото на книгата дори не предполагах колко дълбоко е основана тази книга. Дан Браун е навлязъл в доста дълбоки води и в своя трилър доста смело е допуснал един факт от човешката същност на Исус Христос. На самата корица също има загатнато нещо, един орден, но това е част от цялата тайна. Ще се въздържа от подробности, защото сам да навлизаш малко по малко в разплитането на нишките на един трилър е много по-вълнуващо, от колкото предварително да знаеш отговора.
  В Шестото клеюмо бях останала с впечатлението, че Робърт Лангдън ходи с Витория Ветре и че тя ще остане постоянен персонаж, но явно професорът не е от типа, който се застоява много с жените. Несъмнено е и по-интересно да има нови персонажи със своята история, които да допринесат за развитието на цялото действие.
  Като цяло Шифърът на Леонардо е написана в стила на автора и е абсолютен бестселър, който е заслужил всичката си популярност. Това не е обикновен трилър, защото те кара да започнеш да гледаш по друг начин и след като го прочетеш, вече нищо няма да е същото.

Няма коментари:

Публикуване на коментар