Рейтинг:
Не останах никак доволна от тази книга, защото начинът, по който са написани всички митове за добре познатите гръцки герои е абсолютно неприемлив. Използвани са купища съвременни термини, които са крайно несъвместими с този исторически период. Надали в Античността е имало магистрали, компютри и прочие, това е нелепо!
Дори корицата не ми е от любимите. Много е... червена, а това не ми е от любимите цветове. Въпреки, че има главата на Медуза, което е яко, не ми харесва чак толкова.
Самата книга е крайно хиперболизирана. Всичко е описано по съвременен, неавтентичен начин и това ме отблъсна да чета, затова след като прочетох около половината книга и след това започнах да карам отгоре-отгоре, защото знам митовете и не исках да чета тези нови варианти, които не ми допадат. Останах неприятно изненадана, че няма разказ за Ахил, най-великият гръцки герой. От друга страна, по-добре, че няма, защото щеше да звучи смехотворно, а аз наистина много харесвам Ахил и мисля да прочета цялата книга Илиада през лятото.
Гръцките богове на Пърси Джаксън беше по-хубава и по-интересна, защото се осмиват боговете и беше някак по-забавно, а тук имах чувството, че се пародират историите на известните гръцки герои. Точно заради това останах разочарована от книгата. Оказа се не това, което очаквах.
Няма коментари:
Публикуване на коментар