Сладко поражение - Теса Деър

 КНИГА ПЪРВА ОТ ПОРЕДИЦАТА „СПИНДЪЛ КОУВ“

Рейтинг:

  Сладко поражение е един пикантен, сладък и привличащ любовен роман. Тя беше точно това, което очаквах и въобще не ме разочарова, а напротив, радвам се, че реших да ѝ дам шанс, защото напълно си го заслужаваше. След като прочетох Слепият херцог останах приятно възхитена от увлекателния стил на писане на Теса Деър и страстта ми към историческите романи ме склони към прочитането на тази книга. Определено нищо не може да се сравни с един хубав роман и няма лошо в това да разнообразявам малко фентъзи и трилърите с нещо по-леко и ободряващо за четене. Понякога се нуждаеш точно от това - една ненатоварваща любовна история, която е като глътка въздух след нещо натоварващо и изпълнено с действие.
  Друг въпрос е, че се влюбих в корицата от пръв поглед и още не мога да спра да ѝ се възхищавам. Само като я гледам и знам, че тя е истинско бижу в колекцията ми. Огромни адмирации на човека или хората сътворили това нещо, защото е просто великолепно!
  Сузана Финч и Виктор Брамуел са толкова различни, но и толкова еднакви, че срещата на характерите им в повечето случаи довеждаше до комични ситуации, защото когато никой не иска да отстъпи и двамата водят "война" помежду си няма как да не настъпят неочаквани промени. Това си е истинска битка на половете, нещо, което през XIX век е направо нечувано сред всички среди. Е, може би освен в Спиндъл Коув. Тук жените имат права и се чувстват като равни да правят това, което им доставя удоволствие, да показват интелекта си и да не са просто кукли в хубави рокли. Това малко селце предоставя едно уединение и отдих от аристокрацията, класовите различия и всичко, което има в големите градове. Природата, океана... всичко навява спокойствие и е идеалното място за една лятна почивка. Е, точно това лято почивката е последното нещо, което могат да имат.
  Винаги съм обичала Англия и особено много ми харесва когато действието се развива там. Това не е първата книга, чието действие се развива там и то през XIX век, която чета. Очевидно проявявам симпатии към този исторически период по ред причини. Направи ми впечатление цвета на косата на Сузана, която е изключително интригуващ - медено русо, което има едновременно медени, но и златисти нюанси. А също и теменужените ѝ сини очи, както се изразява самият Брамуел. Странно е, защо предпочиташе да го наричат така и никога никой не го нарече с първото му име - или Брамуел, или Брам за тези, които са му по-близки. Забелязах, че също както в Слепият херцог, мъжът отново бе с внушителна мъжествена фигура, която да задоволи всяка женска фантазия. Имам слабост към силните мъжки персонажи и Брамуел, новият граф Райклиф, определено влиза в числото с високия си ръст, мускулатурата си, тъмната дълга коса и зелени очи. Само ми стана жал за прахосаната му дълга коса, която отряза. Обичам по-дългите коси, привлекателни са.
  Като цяло ми беше изключително приятно, но и забавно да проследя премеждията и етапите, през които минаха Сузана и Брамуел. Те са два силни персонажа, които изправени един срещу друг не водят до нищо добро, но заедно могат да постигнат много. Тези два процеса са точно като тях, абсолютно противоположни - градация и деградация. Сладко поражение ми хареса изключително много и се надявам издателство Ибис да издаде още прекрасните книги в поредицата Спиндъл Коув.
  Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.